Икономисти за възможните решения за КТБ

Избраният подход от държавата и БНБ за овладяване на кризата с КТБ едва ли е най-целесъобразният и се прави в ущърб на обществения интерес и акционерите. Не е ясно защо БНБ се е спряла точно на този вариант: да затвори банката за три месеца, а след това да я закрие, като прехвърли "здравата й част" към Креди Агрикол", която да бъде одържавена.

Около това мнение се обединиха икономисти, представители на синдикати и работодателски организации и други експерти на дискусия за възможните решения за КТБ, организирана от в. "Банкер".

Според икономиста Владимир Каролев първият и най-логичен ход е да се предложи на акционерите да рекапитализират банката пропорционално на собствеността си. Едва ако това предложение бъде отхвърлено, е редно да се потърсят други - например преструктуриране в акции на големите депозити над гарантираните от фонда 100 хил. лева.

По думите на Каролев държавният инвестиционен фонд на Оман, който е миноритарен акционер с блокираща квота в УС на банката, е наел една от най-големите адвокатски кантори в света и по всяка вероятност ще търси правата си по отношение на КТБ. "Някой мисли ли, че оманският фонд ще отпише тази инвестиция", риторично попита Каролев.

Данните показват, че много малко пари от КТБ са напуснали България реално и те не се намират под нечие одеяло, а са внесени на друго място в България, добави той. 

Според колегата му Любомив Дацов, бивш зам. министър на финансите, доверието в КТБ е безвъзвратно загубено. Дори да има икономическа възможност банката да бъде възстановена, от психологическа гледна точка това е малко вероятно, смята той. А недоверието би било пречка пред евентуален нов инвеститор или пред настоящите такива, защото в деня на отваряне на банката трябва да са имат хипотетична възможност да изплатят всички депозити.

Остават няколко дни квесторът да отчете финансовите резултати. Нашето гражданско общество предлага на акционерите да се даде възможност да увеличат капитала си в КТБ. Тази техника е най-безобидна и това означава да се запази банката, заяви на свой ред проф. Христина Вучева, бивш финансов министър в кабинета "Инджова".

Надзорът трябва да излезе с позиция за оздравяване, защото това означава спасение за всички ни, допълни тя.

Ако акционерите откажат да увеличат капитала си, трябва да се извади 1,5 млрд. от държавния резерв и държавата става собственик, каза още проф. Вучева.

Президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев обяви, че напрежението в структурите в страната заради ситуацията около КТБ е много силно и хора от някои сектори за готови да излязат на щурмуват "едно видно кварталче" на северната дъга на София. "Подкрепа" обяви, че не вярва на одита и квесторите на БНБ и на прокуратурата и настоя синдикатите и работодателските организации да имат свои наблюдатели в процедурите по оценка на състоянието на КТБ.

Бившият финансов министър Стоян Александров попита защо не се одържави КТБ вместо "Креди Агрикол". Той посочи, че защитените влогове и сметки в КТБ са на стойност около 4 млрд. лева, а във фонда за гарантиране на влоговете има само 2,1 млрд. лева. Ако изпразним фонда и бъде атакувана друга банка, какво правим, попита икономистът. Ако има 2 милиарда капиталови дупки, защо не се одържави КТБ, макар и не на 100%, а да кажем на 70%, предлага той. В случай, че държавата национализира КТБ, няма да се домогнат до тези 2 милиарда. А нали това искат хиените бе, коментира Александров.

Според него апетитът не е към банката, а към обезпеченията - към тези предприятия, които трябва да бъдат взети. Той припомни, че в КТБ са и парите на около 30 общини, вкл. евросредства.

Александров призна, че има средства в КТБ, защото "като последния глупак си оставил парите в тази банка" вярвайки в по-адекватните действия на държавните органи.

Ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси доц. Григорий Вазов добави, че в КТБ са и сметките на 7-8 държавни университети, някои от които с по над 10 милиона лева. Той се обяви категорично за оздравяване на трезора.

Зам. главният редактор на в. "Банкер" Петър Илиев припомни, че след като БНБ затваря КТБ с решение на Управителния си съвет, на квесторите е наредено да платят на Фонда за гарантиране на влоговете повече от 30 млн. лева. С това свое действие БНБ сама нарушава собственото си решение за квестура и прилага двоен стандарт за различните видове вложители и кредитори на банката, коментира Илиев.

„Причината е, че е имало падеж на облигации и парите са отишли по разплащателните сметки на фонда в тази банка, която е първичен дилър на ценни книжа. Това показва, че БНБ е действала в първите дни абсолютно хаотично“, допълни Петър Илиев.