Хампарцумян: Диференциран ДДС? Временна мярка на ръба на отчаянието за купуване на народната любов

Като „временна мярка на ръба на отчаянието, докато видим каква ще е новата подредба на света, колко ще струват нещата“ банкерът Левон Хампарцумян определи въвеждането на диференцирани ставка на данък добавена стойност (ДДС) по инициатива на правителството. Вчера то обяви пакета си антикризисни мерки, който предвижда 0% ДДС за хляба и 9% за природния газ, парното и топлата вода за период от една година.

А ще свалят ли крайните цени по-ниските ставки на ДДС?

„Не, разбира се – отвърна Хампарцумян на интервюиращия го журналист по bTV. - Но ще създадат всякакви неща. Например тези, които произвеждат торти и пасти ще кажат: „Това е сладък хляб, с нулев ДДС“. Хиперболизирам, но това създава възможност някой да прави арбитраж между нулевата ставка и 20-те процента и да печели на гърба на добрите намерения на тези, които са го направили. А и по-трудно се администрира.“

За Хампарцумян мерките са „по-скоро отново купуване на време и народна любов“, отколкото превеждане на страната през икономически трудности, защото „българската икономика не е спряла, от тази гледна точка не сме в криза“, а износът ни е „в небето“.

„Дали е от оръжието не знам, но имаме добри икономически показатели, тоест правителството разполага с повече средства – отбеляза банкерът. - Имаме инфлационни процеси, които ни притесняват, притесняват и правителството, притесняват и целия свят.“

„Светът се пренарежда. След 24 февруари (началото на инвазията на Руската федерация в Украйна) руската агресия и война раздели света на хора, които искат да живеят по руския начин - Good luck на тези хора - и четиредесет и няколко държави, така нареченият Запад, към който ние, надявам се, принадлежим, които искат да живетя по начина, по който се живее на Запад. Това предполага икономически шокове, защото Западът зависеше прекалено много от енергията и различни суровини, които идват от Русия, но едно нещо е много важно: Русия не произвежда нищо, което някой друг да не произведе. Въпросът е как се нареждат веригите за производство и доставка“, посочи Хампарцумян.

Това пренастройване, първо, отнема време. Второ, може да доведе до повишаване на цени, но нещата ще се балансират – увери банкерът и подчерта колко е важно къде ще бъде мястото на България в този нов баланс.

За желаещите „руския начин на живот“ Хампарцумян отбеляза, че „има хора, които ни бутат в обратна посока – в бедността, в азиатската агресия, в дивата сибирска пустош, но ние не искаме да ходим там“.

Според него инфлационните процеси ще продължат с години, най-малкото защото растежът предполага известна нестабилност.

„Мисля, че между 10 и 15% инфлация е поносима за кратко време. За по-дълго време - тъй като тя е базирана на фактори, които и без пандемията и войната имаха значение - по-скоро очаквам относително дълъг период с по-висока инфлация и плавно повишаване на лихвите. Но това не са катастрофални сценарии. Това е преструктурирането на света, пренареждането на веригите за производство и доставка.“

В този период като държава трябва основно да преценим къде е нашето място и, в този ред на мисли, Хампарцумян призова стремежът ни да е членство в еврозоната. „Колкото по-бързо го направим, толкова по-добре.“

На въпрос за стабилността на валутата Хампарцумян отвърна:

„Нищо не губи еврото. Когато еврото поевтинява, експортните възможности на ЕС нарастват. 500 млн. души в ЕС имат най-високия жизнен стандарт и най-приятния стил на живот в света. Китайците много биха искали да живеят като европейците. И дори американците биха искали да живеят като европейците, но там не е толкова хубаво, колкото в Европа. От тази гледна точка как ще си подредим нещата и колко важни ще бъдем в този съюз като държава, като интегрирани бизнеси е твърде важно за благосъстоянието в България.“

Прогнозата му е за „леко повишаване на основната лихва“, което той нарече „поносимо“, „примерно процент и половина до средата на другата година“, но уточни:

„Основната лихва е все едно цената от АЕЦ "Козлодуй". А това, което плащате към дистрибутора вече е друго нещо, но ще бъде малко по-високо“.

За финал той отново насочи разговора към еврото. На въпрос за обезценката на българския лев той предложи „колкото се може по-скоро да имаме евро в портфейлите си. То е и котва, която ни държи в ЕС и НАТО“.