ЕЦБ пак вдигна лихвите. Увеличението е шесто от юли насам

На фона на паниката на финансовите пазари след фалита на американските банки Silicon Valley Bank и Signature Bank, Европейската централна банка (ЕЦБ) взе решение за поредно повишаване на лихвите с 0,5 процентни пункта, съобщиха от централата на евротрезора във Франкфурт след проведено заседание по паричната политика.

Така лихвата по основните операции по рефинансиране - лихвеният процент, по който търговските банки могат да заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица - нараства до 3,50 на сто. Лихвеният процент по депозитното улеснение (който банките получават за депозирането на средства овърнайт при ЕЦБ) става 3,00 на сто, а ставката по пределното кредитно улеснение (която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение) достига 3,75 на сто.

Новите стойности влизат в сила от 22 март.

Освен това според ЕЦБ "се предвижда инфлацията да остане твърде висока за дълъг период от време време". Поради това днес Управителният съвет реши да повиши трите основни лихвени проценти, за да осигури своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2 на сто.

Управителният съвет на ЕЦБ вдига основните си лихви за шести пореден път, след като през юли също ги увеличи с 50 базисни пункта (0,5 процентни пункта) за първи път от 11 години. На последвалите пет заседания на Управителния съвет бяха предприети нови повишения на лихвите - със 75 базисни пункта през септември, и с още 75 базисни пункта през октомври, след което на последната си среща през декември и предпоследната през февруари т.г. ЕЦБ забави темпа на покачване на лихвите, като ги вдигна с 50 базисни пункта.

Решението на ЕЦБ се взима на фона на опитите на централните банки и правителствата на водещи икономики да ограничат вредното въздействие, което има повишаването на лихвите върху оценката на различни активи - най-често държавни и фирмени облигации.

"Управителният съвет следи отблизо текущите пазарни трусове и е готов да реагира, ако е необходимо, за да запази ценовата и финансовата стабилност в еврозоната. Банковият сектор в еврозоната е устойчив, със силни капиталови и ликвидни позиции. Важно е да се отбележи, че наборът от инструменти на ЕЦБ е напълно достатъчен, за да осигури ликвидна подкрепа на финансовата система на еврозоната, ако е необходимо", се казва още в съобщението на евробанката.

Въпреки разгрома на европейските банки на фондовата борса и дори необходимостта от спасяване на Credit Suisse, Европейската централна банка повиши лихвените проценти с 50 базисни пункта. Тоест толкова, колкото трябваше да се повишат лихвите преди избухването на кризата на доверие в банковата индустрия, пише Газета Виборча.

Според полското издание решението за повишаване на лихвите е голяма изненада, защото двете американски банки се сринаха косвено, тъй като Федералният резерв повиши много бързо лихвените проценти през последните месеци, което доведе до рязък спад на оценката на държавните облигации в банковите портфейли.

Кризата на доверието от САЩ достигна и Европа, където инвеститорите започнаха нервна разпродажба на акции в европейски банки, особено тези, които държат много ценни книжа, посочва Газета Виборча.

Паниката най-силно засегна швейцарската Credit Suisse, чиито цени на акциите паднаха с 24% в сряда и търговията беше временно спряна. Това беше пряк резултат от изявлението на президента на Националната банка на Саудитска Арабия, който обяви, че не може да предложи финансова помощ на швейцарската институция. Ситуацията беше толкова сериозна, че Швейцарската национална банка трябваше да обяви, че ще отпусне на трезора заем до 50 милиарда франка, или около 54 милиарда долара.

"Най-слабото звено е освободено и инвеститорите търсят потенциални следващи възпламенителни точки, напр. в европейския банков сектор", коментира Бартош Савицки, анализатор в Cinkciarz.pl.

Според него управителният съвет на ЕЦБ се е оказал в ситуация без добър изход.

"Прахът след падането на SVB нямаше време да се утаи. На този етап е невъзможно да се оцени еднозначно значението на това събитие за финансовите пазари и глобалния икономически растеж. Сигурно е обаче, че ръстът на цените в еврозоната е твърде силен", казва той.

Все още обаче не е известно какво решение ще вземе Федералният резерв на САЩ след сътресенията в банковата индустрия. Възможно е, следвайки ЕЦБ, там също да не искат да правят внезапни, непланирани ходове и да решат да продължат обявената борба с инфлацията чрез повишаване на лихвите.