ДПС подкрепи ПБ за бюджета на ДОО. По-високи осигурителни прагове, но без промяна в социалните плащания

Народното събрание прие на първо четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., с който се предвижда средната пенсия да достигне 543,46 евро, осигурителните прагове да бъдат увеличени, а повечето социални плащания остават без промяна.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се става 620,20 евро от 1 август, а максималният – 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.

Законопроектът беше приет със 131 гласа "за", 70 "против" и  без въздържали се. Само парламентарната група на ДПС подкрепи проектобюджета на управляващите.

Преди гласуването лидерът на "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев поиска проверка на кворума. Регистрира се само парламентарната група на "Прогресивна България" (ПБ) и деветима депутати от ДПС:

По искане на председателят на бюджетната комисия Константин Проданов (ПБ) срокът за предложения за промени между първо и второ четене бе съкратен на 5 дни.

Очакваният от правителството реален ръст на пенсиите възлиза на 4,5%, при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,3% за 2026 г.

Средният брой на пенсионерите за 2026 г. се очаква да нарасне до около 2 070 700 лица.

От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 година, се осъвременяват по „швейцарското правило“ със 7,8%. Така със задна дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж се повишава от 322,37 евро на 347,51 евро.

Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро. Отпада COVID добавката от 30,68 евро (60 лева) за новите пенсионери.

През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.

През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което е 10,8 на сто от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са със 1,179 млрд. евро или с 9,6 на сто повече средства за пенсии спрямо 2025 г.

Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро за покриване на недостига.

Предвижда се като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига да намалее от 42,7% през 2025 г. до 42,5% през 2026 година.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се запазва на 398,81 евро. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата.

Запазват се и размерите на минималния дневен размер на обезщетението за безработица - 9,21 евро и на максималния дневен размер на обезщетението за безработица - 54,78 евро.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.

Социалният министър Наталия Ефремова заяви пред депутатите, че бюджетът не е оптимален, но е съобразен с възможностите на държавата. 

Дебати

Опозицията разкритикува най-вече увеличението на осигурителните прагове, замразяването на част от социалните плащания и липсата на структурни реформи. ГЕРБ, ДБ и "Възраждане" сравниха проектобюджета на правителството с този на ГЕРБ и ДПС през декември 2025 г., който свали правителството на Росен Желязков.

Илиана Жекова от ГЕРБ заяви, че с проекта на бюджет на ДОО се наблюдава притеснителен дефицит, не се укрепва принципът "принос-права", както и поредното отлагане на трудните решения. Според нея става дума за хроничен структурен проблем. 

"Вместо постепенно намаляване на зависимостта - виждаме нейното увеличаване. Всеки гражданин очаква, че като плаща по-високи осигуровки ще придобива по-високи права. Виждаме обаче, че от 1 август 2026 г. максималният осигурителен доход се увеличава на 2300 евро. В същото време максималният размер на пенсията остава замразена на нивата от предходната година. Тоест, таванът на вноските расте, а на правата - остава", заяви Жекова. 

Според ГЕРБ предложеният проектобюджет на ДОО не възстановява справедливостта в пенсионната система. Разкритикуваха и промените, предложени спрямо държавните служители и осигурителните им вноски. По думите на Жекова не може да се говори за равнопоставеност, когато се прилагат различни аршини спрямо служителите с различен статут. 

"Замразяването на социалните плащания е лош сигнал към тези, които отглеждат тук децата си. Виждаме и все по-голям проблем с инвалидните пенсии", отбеляза тя. 

Анна Бодакова от "Демократична България" (ДБ) каза, че "българската средна класа не е банкомат", от който управляващите да компенсират недостига в бюджета и разкритикува повишението на максималния осигурителен доход на 2300 евро. 

"ДБ няма да подкрепи проекта на първо четене, защото устойчивостта на системата не е проблем, който може да се отлага. Колкото по-дълго се отлага, толкова по-голяма ще е цената, която ще плащат следващите поколения", заяви тя. 

Галя Василева от ГЕРБ каза, че увеличението на приходите ще дойде на цената на повишение на тежестта на работещите. Според нея административният подход към пенсионната система не е добър показател за начина, по който действа правителството. Попита и къде са мерките срещу увеличаването на административната тежест. 

"Вместо да насърчим работещите, им изпращаме сигнал, че всяко увеличение на доходи ще бъде съпътствано от по-висока осигурителна тежест. Праговете не отчитат разликите между отрасли и региони", заяви Василева. 

Депутатът от ГЕРБ е на мнение, че няма как справедливост на системата да се постигне с по-високи осигурителни прагове, а с подобряване на икономиката. По думите ѝ с предложения проектобюджет на ДОО има риск от увеличение на сивата икономика. Попита дали след приключването на одита на Сметната палата правителството ще предложи истински реформи, а не само увеличение на осигурителната тежест. 

Бившият земеделски министър Десислава Танева (ГЕРБ) изрази несъгласие с увеличението на осигурителните доходи, особено в секторите земеделие и хранителна промишленост. Разкритикува правителството, че не е дало информация за броя на засегнатите от предложените увеличения лица.

"250 000 души ще бъдат засегнати от повишаването на минималните осигурителни прагове. Това не задължава работодателите да увеличат заплатите, въпреки че ще трябва да плащат по-големи осигурителни вноски", отговори ѝ Жекова. 

Владислав Панев от ДБ заяви, че предложеното увеличение на осигурителните прагове е твърде високо, въпреки закъснялото им увеличение. Според него тенденцията все повече хора да идват да работят в България може да бъде пречупена с прекаленото увеличение на праговете. 

"Ножицата между минималната и средната пенсия беше стеснена изключително много през последните години. Това трябва да се оправи и вие можете да го направите с пълното мнозинство. Сивата икономика се развива не защото хората искат да са в нея, а просто защото условията да излезеш на светло са понякога твърде рестриктивни", коментира той. 

Левент Апти от ДПС заяви, че България трябва да насърчава инвестициите, да разкрива добре платени работни места, за да финансира по-високи пенсии и жизнен стандарт. "Считаме, че бюджетната политика трябва да се разглежда заедно с демографската политика", каза той.  ДПС очакват от правителството актуализирана финансова прогноза за 2026 г. и стратегия за възстановяване на фискалната устойчивост на България. Апти призова да се засили подкрепата към семействата, отглеждащи деца с увреждания.

ДПС ще подкрепят проектобюджета, но ще предложат промени между първо и второ четене, каза Апти. 

Бившият финансов министър в две правителства на Борисов Владислав Горанов от ДПС заяви, че се отнася скептично към проекта на бюджет, защото е бил разработен за твърде кратко време. Обяви промените в осигуровките на държавните служители за грешка. 

"Като увеличите възнагражденията на държавните служители с идеята да си платят сами осигуровките, увеличавате права на тези държавни служители, защото обезщетенията им ще бъдат по-високи на база на тези увеличения", каза Горанов. 

Георги Георгиев от "Възраждане" обвини "Прогресивна България" (ПБ), че предлагат бюджет "по-лош" от този на правителството на Росен Желязков, което след внасянето на проекта бе свалено с протести. "Същите хора ви правят бюджета - няма как да има нещо по-различно!", възмути се Георгиев. "Казахте, че ще борите олигархията - част от нея са пенсионните дружества, които източват държавата в продължение на десетилетия", добави той. 

Бившият социален министър Деница Сачева (ГЕРБ) заяви, че няма значение дали се прави бюджет за 2 месеца и че философията на управление не може да се скрие. По думите ѝ този проектобюджет не наказва сивата икономика, а светлата. Изтъкна колко много ще се вдигнат осигуровките на различните служители:

"Едно предприятие с 50 служители ще плаща 14 000 евро допълнително годишно, с 200 служители - 57 000 евро допълнителен разход, и то внезапно въведен от 1 август. Инвеститорите гледат не само корпоративните данъци, но и цената на труда. Гледат и дали правилата са предвидими. Тук виждаме, че честните ще плащат повече, а тези, които не спазват правилата - няма да бъдат наказани."

Сачева посочи, че демографски политики липсват във всички проектобюджети на правителството. 

Икономистът и депутат от ДБ Мартин Димитров каза, че не е редно подобни промени да се предлагат от този за следващия месец. Подобно на ГЕРБ също разкритикува бюджета, че не удря сивата икономика, а светлата. 

"Правите същото като ГЕРБ и ДПС - с такъв дефицит! Следващата ви стъпка без реформи е да вдигнете данъците. Тези, на които не им стига времето за реформи, накрая не им стига и краят на мандата", предупреди той. 

Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната (ПП) заяви, че това е "бюджет на прогресивното обедняване", защото удря всички работещи хора, независимо от доходите им. Според ПП социалните плащания се замразяват. Сабрутев коментира, че никога не е имало толкова много пенсионери, които да останат под линията на бедност. 

"Хората с 620 евро минимална заплата, сега ще трябва да плащат 125 евро годишно повече", заяви той.

"Не се замразяват социалните плащания, а се запазват", каза Диана Димитрова от ПБ.

Милен Трифонов от ПБ каза, че този бюджет няма как да реши проблема с дефицита, а трябва да се приеме коренно нова пенсионна система.

"Ясно заявихме, че ще изготвим механизъм, с който да не бъдат застрашени възнагражденията на държавните служители. Опасно е разделението между частния и държавния сектор. Трябва да се отнасяме към държавните служители с необходимото уважение", заяви Трифонов.