Доходите ни растат с 240 лева на година, София далеч пред останалите области

Разликата в доходите между областите в страната расте, София е далеч пред останалите 27, показва съвместен анализ на Института за пазарна икономика и българската геоинформационна компания Мапекс.

През 2016 г. се увеличава ролята на столицата като областта, където се генерират най-голямата част от доходите в българската икономика. Ефект от тази концентрация на доходи се вижда и в област Перник, вероятно поради интензивната ежедневна трудова миграция на работещи от Перник към София. 

Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София.

Не така стои въпросът със Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище), както и Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната. Там вземат значително по-малко.

От 2001 до 2016 година доходите ни са се повишавали средно с 240 лева на година, тоест с 20 лв. месечно. Така средно за страната годишната сума стига 5 167 лв.

За сравнение - в София тя е 7 349 лева на човек годишно.

На дъното са Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище (под 4 хил. лв./човек годишно). Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски се увеличава от 1,8 пъти през 2000 г. до 2,1 пъти през 2016 г. Разликата е била най-голяма през 2013 г. - 2,5 пъти.

Доходите ни се формират на първо място от заплата, след нея идва мястото на пенсии и социални помощи.

Бързото нарастване на доходите в столицата започва след 2005 г., като преди това (в периода 2001-2005 г.) те се движат около средните за страната. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата – 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.

Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда. Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години.

Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите доходи през последните години, може да се очаква разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата – съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.