Дигитализиращият се свят е светът, в който живеем

Втората конференция на Международната данъчна асоциация в България ще се проведе на 8 и 9 ноември в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ със съдействието на Юридическия факултет към Софийски университет. За бъдещите предизвикателства пред ДДС и най-актуалните тенденции в сферата на дигиталната икономика разказва Георги Симеонов, лектор в предстоящото събитие и директор „Данъци“ в „Делойт България“, един от основните партньори на конференцията.

Симеонов има над 15-годишен опит в предоставянето на специализирани данъчни консултации и съдействие във всички области на данъчното облагане, както и помощ при данъчни ревизии и данъчни спорове. Преди да се присъедини към „Делойт България“ през 2005 г., е бил правен съветник в Министерството на финансите на България. Георги Симеонов е магистър по право от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и член на Софийската адвокатска колегия. В рамките на Втората годишна конференция на Международната данъчна асоциация той ще представи темата „Неотложните поправки в Директивата за ДДС и тяхното отражение в България“.

Защо „Делойт България“ подкрепя второто издание на конференцията на Международната данъчна асоциация, г-н Симеонов?

С подкрепата си за организираната от Международната данъчна асоциация конференция целим да насърчим по-широк дебат по актуалните данъчни теми, както в рамките на България, така и в Европейския съюз. Конференцията предлага ползотворна платформа за дискусии по две горещи данъчни теми - бъдещите развития в сферата на ДДС и предизвикателствата, които виждаме при облагането на дигиталната икономика. В лицето на лекторите ще чуем мненията на експерти както от бизнеса, така и от съдебната система, Министерството на финансите, Европейската комисия, ОИСР и академичните среди, което е предпоставка за дебатиране по темите през перспективата на всички засегнати страни.

Какво е бъдещето на ДДС?

ДДС е основното перо с най-голяма тежест в приходната част на държавните бюджети на европейско ниво. ДДС като основен косвен данък става все по-актуален сега, когато около ефективността на прякото данъчно облагане има доста въпросителни. Към 2018 г. 122 държави в света са възприели в данъчните си системи ДДС или друга форма на косвен данък върху потреблението и тенденцията е те да се увеличават - най-актуалният пример е постепенното навлизане на ДДС в страните от Персийския залив, които виждат косвения данък като важна стъпка към изграждането на независим от приходите от петрола държавен бюджет.

На европейско ниво бъдещето на ДДС е предмет на дебати в европейските институции, които паралелно изготвят т.нар. "неотложни поправки", целящи краткосрочна борба с ДДС измамите и административно облекчаване на бизнеса и предложения за въвеждане на т.нар. окончателна ДДС система.

С развитието си в следващите години европейската ДДС система трябва, извън дискутираните промени, да остане в крак с дигитализацията на бизнеса и автоматизацията на данъчните процеси, каквито вече виждаме в много европейски държави с въвеждането на електронен oдит файл SAF-T или декларирането в реално време и премахването на традиционните ДДС декларации.

Кои са спецификите на дигитална икономика, с които става задължително да се съобразяваме?

Дигиталната икономика постави пред държавите предизвикателства, за които те не бяха подготвени от данъчна гледна точка. Скоростта на развитие на дигиталния бизнес остави традиционните данъчни системи далеч назад и се оказа, че те не са готови да осигурят данъчното му облагане по коректен начин. Традиционните системи се затрудняват в регистрирането на начините, по които се генерират приходите за дигитални услуги без физическото присъствие на бизнеса в определена държава. Като резултат се получава разминаване между мястото, където услугите са предоставени, и мястото, където бизнесът е обложен, и съответно некоректно разпределение на данъчната тежест в отделните държави. Неслучайно темата е основна в плана за действие на проекта BEPS на ОИСР. Спецификите и предизвикателствата на BEPS в сферата на дигиталния бизнес са свързани най-вече с правилата и фундаменталните концепции за начина на разпределение на правата и „справедливия дял“ за данъчно облагане между участващите страни.

Освен прякото облагане и ДДС също има доста за наваксване спрямо постигането на справедливо облагане на модерния дигитален бизнес. Това е един от стремежите на европейско ниво с приемането на редица мерки, като например системата MOSS, която първоначално беше въведена за телекомуникационни и електронни услуги, но има предложения да бъде разширено приложението й и за други типове доставки.

Кого според вас ще засегнат най-много промените в дигитализиращия се свят?

Неправилно би било да говорим за дигитализиращия се свят като нещо, което съществува отделно и независимо. Дигитализиращият се свят е светът, в който живеем, и динамичните темпове, с които се развиват технологиите, засягат всеки от нас. Това важи в пълна степен за бизнеса, в неговия стремеж да задоволи потребителското търсене за все по-голяма дигитализация и иновация, както и да автоматизира във все по-голяма степен вътрешните си процеси и изпълнението на данъчните си задължения. Това важи в не по-малка степен за държавните администрации, които се стремят да регулират развиващия се бизнес и да останат в крак с него, както и да предоставят технологична платформа, която да намали административната тежест върху бизнеса. Не на последно място, засегнат е потребителят, който е движещата сила на развитието към дигитализация.

Какво очаквате от предстоящото събитие?

От конференцията очакваме интересни презентации, ползотворни дискусии, различни гледни точки и активно участие от всички записали се участници.