Близо или далеч е цифровото евро?
В ход е проучвателната работа за въвеждането на цифровото евро в Еврозоната. Този месец излезе четвъртият доклад по темата на Европейската централна банка, след като в края на юни Европейската комисия публикува законодателни предложения по въпроса. Очаква се през есента управителният съвет на ЕЦБ да реши дали да се премине към следващия етап по проекта. Какво ще донесе еволюцията на единната европейска валута?
С цифровото евро, точно както и с физическите банкноти, ще може да се плаща мигновено през смартфон, но без необходимостта от банкова сметка. Брюксел обещава пълна защита на личните данни. Според предложенията на Еврокомисията хората ще могат да разполагат с до 3000 евро в цифров портфейл, който да може да се използва дори и без наличие на интернет връзка.
Заместник-председателят на Европейската комисия с ресор икономика Валдис Домбровскис:
„Цифровото евро ще бъде добро и логично допълнение към парите в брой, но няма да ги замести. Наличието на цифрово евро на приложение в смратфон или на друго мобилно устройство ще бъде същото като да имате банкноти и монети в джоба. Ще плащате също толкова лесно, дори без необходимост от връзка с интернет. Стойността на цифровото евро в портфейла ще бъде до определен таван, за да се опази финансовата стабилност и да се избегне значителен отлив на депозити от банките. Желаещите да плащат над този таван ще трябва да свържат цифровия си портфейл с банковата си сметка.“
От Китай до САЩ, от Ямайка до Япония и Индия, десетки централни банки по света проучват възможността за цифрови валути или пък вече са ги въвели. Сред положителните страни на идеята за цифрово евро е ще бъде създадена конкуренция на частните и обикновено не-европейски играчи в сферата, като например американските гиганти „Виза“ и „Мастъркард“, които доминират пазара на разплащане с карти.
„В момента две трети от дигиталните плащани в Евросъюза се обработват от броящи се на пръсти глобални оператори. Въвеждането на цифровото евро ще промени това. То ще позволи на европейски играчи да участват на пазар, който в момента е доминиран от чужди компании“, подчертава Домбровскис.
По-голямата част от търговците, с изключение на много малките, ще трябва да приемат цифровото евро като начин за разплащане наравно с традиционната валута.
Европейският комисар по финансовите услуги Майред Макгинес подчерта, че няма да бъде осъществяван контрол върху това как хората могат да харчат дигиталната валута, както и че тя няма да бъде използвана за следене:
„Основните услуги за цифровото евро ще бъдат безплатни, като например откриването или закриването на сметка. Цифровото евро ще бъде лесно за употреба за хора с увреждания, възрастни или хора със слаби дигитални умения. Цифровото евро ще бъде разпределяно основно от частни доставчици на платежни услуги. Те ще имат правото да налагат такси, но за тях ще има лимит, за да няма надценка. По въпроса със сигурността искам да кажа ясно, че това не е проект в стил „Големият брат“. За онлайн разплащания с цифровото евро ще важат същите правила, както и при сега съществуващите дигитални разплащания, а за плащанията офлайн критериите ще бъдат дори по-високи, подобни на тегленето на пари в брой от банкомат.“
Циифровото евро ще е стабилно, увери еврокомисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони и допълни:
„Парите в брой ще продължат да съществуват. Дори в бъдеще Европейската централна банка да емитира цифрово евро, всеки, който иска, ще може да тегли и плаща в брой. Това е важно особено за уязвими групи, като възрастните хора, които разчитат повече на пари в брой.“
Готови ли са обаче европейците да припознаят новата дигитална версия на еврото? Разнопосочни са мненията в българското общество за приемането на традиционната му форма, но все пак разговарях за идеята с няколко софиянци:
„Чух за цифровото евро, раздвоена съм. На хартия идеята звучи добре, но дали технологията ще оправдае очакванията – за това вече не съм сигурна. Интересно е и какви ще са таксите за тази услуга – по-високи или по-ниски. Има много въпроси.“
„Мисля, че никоя идея не бива да се отхвърля без да се проведе широк дебат по темата. Не мога да отговоря дали съм „за“ или „против“, трябва да прочета повече по темата“.
Експертното мнение е на икономиста Румен Гълъбинов, какво показват наблюденията му - на какъв етап в ЕС е законодателството и цялостният процес по въвеждане на цифровото евро? В обозрим хоризонт ли ще стане то факт?
„Европейската централна банка доста е напреднала в процеса за въвеждане на цифровото евро. Очаква се одобрението на Европейския парламент и на Европейската комисия, за да може това реално да стане факт. Очакванията са вероятно до края на тази година или от началото на следващата дигиталното евро да може да бъде вече използвано. То е едно естествено продължение на електронните разплащания и електронните пари, както ги наричаме към днешно време. Само че се добавя ползването изцяло на блокчейн технология.“
По какво цифровото евро ще се различава от криптовалутите?
„Дигиталното евро ще прилича много на криптовалута, като, разбира се, администрирането е от страна на Европейската централна банка. Има ясен субект, който централизирано ще извършва регулацията, надзора и администрирането на дигиталното евро.“
Какви удобства се очаква да донесе и кои са предизвикателствата, свързани с него?
„Блокчейн технологията дава възможности за по-добро криптиране на тези транзакции, техният запис, така че винаги да има следа, което значи, че вероятно ще намалее и възможността за злоупотреби, тоест дигиталното евро да е по-сигурно като средство за разплащане. Където и да ходи човек в Европа ще може да се разплаща без дори да има пари в брой, в наличност. Гаранция за дигиталното евро, за всички потребители, които ще бъдем, е това, че има все пак централизирано управление, регулиране и администриране на този процес от Европейската централна банка. Не така стои въпросът с другите криптовалути. Дори и биткойнът е доста децентрализиран, доста автономен, което създава известен риск.“
Резонен е въпросът кой какво ще разплаща с дигитално евро и как някой контролира това да се случва само с добри цели и не във вреда на масовия потребител, затова е важна регулацията и въвеждането да стане постепенно, казва още икономистът Румен Гълъбинов.
Много хора са скептични дали ще бъде осигурена адекватна и 100-процентна защита на данните им, конспираторите виждат в идеята план за премахване на физическите пари – основателни ли са подобни притеснения?
„При представянето на проекта навсякъде се пише и се говори за това, че целта не е да бъдат премахнати физическите пари, тоест да могат да съществуват успоредно и да продължат да съществуват както парите в брой, така и дигиталните пари. Но да, в някакъв момент в бъдещето, вероятно заради удобството на дигиталните пари, ще намалее доста оборота с парите в брой.“
С навлизането на всяка новост се появява въпросът за регулациите – как ще изглеждат те в случая с цифровото евро? И как ще се впише то в съществуващата финансова система?
„Много важно е какви процедури ще публикува Европейската централна банка. Тя играе основна роля като регулатор и съответно законодателствата на различните държави в Европейския съюз и в Еврозоната най-вече, тези 20 държави, трябва да преценят по какъв начин да ги приведат в съответствие с тези нови правила и процедури на Европейската централна банка, които ще касаят дигиталното евро. Вероятно ще се наложи в някои държави, а може би и във всички, да се извършат законодателни промени в техните местни законодателства, така че да се хармонизира навсякъде този процес и да може да има пълна съвместимост, тоест да няма проблем с cross-border транзакциите. Догодина има избори за Европарламент и е твърде възможно да се изчака да минат изборите и новия Европарламент да се занимава с този пакет. Очевидно ще има политически момент и ще има голям дебат за това нещо в Европарламента, сигурен съм.“
Това обяснява икономистът Румен Гълъбинов и допълва, че засега виртуалните пари не носят всички акредитиви на физическите – макар вече да се използват като платежно средство, стойността им все още се формира като пазарна стока и като такава е податлива на сериозни флуктуации, което ги прави рискови за инвестиции.
Окончателният законопроект трябва да получи подкрепата на всички 27 страни членки на Европейския съюз и на Европейския парламент. Някои крайнодесни евродепутати вече разкритикуваха идеята. Последната дума има обаче Европейската централна банка и ако тя даде одобрението си през октомври, цифровото евро може да влезе в употреба идните години и така Европейският съюз да се приспособи в още по-голяма степен към нарастващата цифровизация на икономиката.
Подкастите са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.