Бизнесът към медиите: Показвайте успехите ни, за да задържим хората в България

Българите няма да напускат толкова масово страната, а тези в чужбина биха се върнали, ако медиите у нас дават по-достоверна картина за местната икономика и успехите на бизнеса.

Около това мнение се обединиха участниците в дискусия "Да извадим успеха от анонимност", организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Обрисуваната от медиите икономическа картина би била по-достоверна, само ако се съобщават по-често добрите каузи на компаниите за корпоративната им социална отговорност, смятат участниците в дискусията. Сред тях са представители на Института за пазарна икономика, Тракия икономическа зона, Българският форум на бизнес лидерите, Българският дарителски форум и др.

"Масово из социалните мрежи, а впоследствие при разговорите между хората на спирките на градския транспорт слушаме как в България нищо не се произвежда, как в България няма индустрия. А в същото време сме над средното европейско равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. Малко хора в България знаят, че първите две пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето, както и електротехниката и електрониката", коментира председателят на АИКБ Васил Велев.

Той разказа как собственик на една от медиите в България му е споделил, че ако българският премиер Бойко Борисов и германският канцлер Ангела Меркел открият голям завод в България, то въпросната медия ще трябва да съобщи, че "крупен германски инвеститор е построил завод в България", без да се споменава името на инвеститора. Причина за това е невъзможността на телевизиите да споменават търговски марки, тъй като това би било сметнато за реклама.

"Черногледството официална религия ли е в България? Успехът вдъхновяващ пример ли е или е плод на завист и повод за обяснения, че всичко е резултат от нагласени обществени поръчки? Всеки успех се обяснява с нагласени поръчки или с куфарчета, което е обида за огромното мнозинство почтени, талантливи български предприемачи", заяви Велев.

Главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов, добави, че икономистите представят данни за икономически растеж, но хората не виждат реалните примери за него и трудно се доверяват. "Заради премълчаването на новини и имена ние не виждаме успеха в момента на случването му", убеден е той.

Председателят на Българската стопанска камара и собственик на "Дарик радио" Радосвет Радев обясни, че до голяма степен поведението на медиите се дължи на чисто икономически причини – големите телевизии имат огромни маркетингови и рекламни цели и затова предпочитат колкото се може повече бизнес съдържанието да се представя под формата на реклама, за да генерират повече приходи.

Според Велев обаче е наложително на медиите да се позволи да съобщават имената на фирмите при позитивни новини, тъй като в противен случай журналистите си налагат автоцензура и така ощетяват аудиторията.

Радев даде пример с новина от спортния сайт на "Дарик" - че отборите в Efbet Лига играят с топки, произведени от Adidas за полското футболно първенство. По думите му друга медия не е съобщила новината, вероятно от страх да спомене имената на частни компании. 

Пламен Панчев, основател на Тракия икономическа зона (ТИЗ), посочи, че медиите трябва да спрат да акцентират върху факта, че в България няма достатъчно работна ръка, защото това отчайва останалите.

"Гледам телевизия и се чудя в същата ли държава живея! Да, има някои единични лоши примери, но като цяло не може да се отрече, че днес инфраструктурата в страната е на съвсем друго ниво, отколкото преди", коментира Панчев.

Докато преди десетина години е било нормално една немска компания, обмисляща да инвестира в България, да няма достатъчно информация за преимуществата на страната ни, то ако това продължава и днес, вече е сериозен проблем, допълни Панчев.

Според Пенчев няма достатъчно работещи хора в България, но "какво правим да има хора? Ако само си говорим, че няма, най-много да задълбочим проблема. По-скоро трябва да насърчаваме дуалното образование, ние дори провеждаме родителски срещи в компаниите", каза още основателят на ТИЗ.

Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, също коментира, че доброто има нужда от име и лице и медиите, когато съобщават новини за компании, трябва да започнат да отговарят на един от основните въпроси, на които се учат студентите по журналистика – "Кой?". По думите на Величкова  самият СЕМ би могъл да направи информационна кампания сред журналистите, за да им обясни какво може и какво не може да съобщават. 

Величкова каза, че няколко организации са връчили на Министерството на културата законопроект с необходимите промени в правилата, по които работи СЕМ, като документът ще се предостави и на комисията по култура и медии към Народното събрание.

"Мисля, че за всички е ясно какви са нагласите и в крайна сметка какъв е резултатът от информираността на гражданите. За съжаление, въпреки продуктовото позициониране, реклама и т.н., българинът все още е в 20-и век с мускалите на Бай Ганьо. Това е информираността на българина в момента и мисля, че е крайно време да си дадем сметка дали искаме това да е образът на България в съзнанието на медиите и гражданите", коментира бившият социален министър Лидия Шулева, която в момента е председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).

Според проучване на "Тренд" за нагласите спрямо бизнеса в България на въпроса може или не може да се прави успешен бизнес у нас, 39% от хората отговарят, че в България може да се прави бизнес, 34% са настроени негативно, 27% не могат да преценят.

Най-позитивни изглеждат най-младите (18-29 г.), докато тези над 70 години са най-песимистични за развитието на икономиката в България.

На въпроса дали познават български продукти на български компании, успешни на чужди пазари, 51% от анкетираните са отговорили, че не знаят. 20% са запознати, като дават пример с киселото мляко, казанлъшката маслодайна роза, бялото саламурено сирене и др. 

Ганев коментира, че никой не е дал пример от машинната индустрия, производството на електроника. 

Изследването е проведено от 2 до 10 юли 2019 г. според сред 1010 души на възраст над 18 г. чрез интервю лице в лице. 

Дискусията е част от кампанията "Да успеем в България!", чиято цел е популяризирането на успехите на българските предприятия и предприемачи.