Това отдавна не е Левски

"Съживихме поредния мъртвец", гласеше един от хилядите коментари на левскари след загубата 1:2 от Локомотив Пловдив. Всички се молеха за бърз край на пародията, която представлява любимият им отбор.

Но най-страшното не е, че Левски стана първият столичен тим, победен от Локо в Пловдив този сезон. Дори най-слабата Славия за последните 104 години не загуби на Лаута.

Не е фатално дори, че с емблемата на Левски играе някаква страшна сбирщина. Раздираният от месеци на безпаричие Локо изглеждаше като желязна бригада до "сините".

Не е непоправимо, че Отбора на народа е воден от спортен щаб, който има визия и потенциал за Левски от Елин Пелин, хайде, максимум Септември.

Може да преглътнем дори, че начело на клуба е фигура, поставена там по стечения на обстоятелствата, които съпътстват големите икономически и политически процеси в държавата. Знаете ли кой ще е най-щастливият човек след напускането на Спас Русев? Спас Русев, разбира се, бас ловя. 

Най-лошото е друго. Оглушителната синя тишина на Герена цял сезон. С две, три изключения. Южна дивизия срещу София Запад. И обратното. Бойкот на Синя Хунта. Бойкот на хората, на които не им дреме на фракциите, а просто искат да идат на мач с детето.

Публиката не иска и няма да гледа този Левски - труп, поддържан изкуствено на системи по неясни за обществото бизнес и политически линии.

Истинският левскар иска те да бъдат изключени веднага. И да се започне начисто.