На мач в Пещера с Хана от Германия и Паулина от Полша

Съботен следобед, футболният фен у нас има невероятната привилегия да гледа на най-ниските цени в Европа футбол от най-добрите първенства. Броя мачовете по кабелната, стигам до 21. За човек, който като дете се радваше, ако хване по сръбската нещо от чужбина благодарение на „Спортска среда“, това ми изглежда прекалено. Разглезено. И отдавна ми е писнало.

Програмата (не тази на телевизиите) ми предлага далеч по-голяма тръпка. Мач на ЦСКА 1948 срещу Свобода в Пещера от Югозападната „В“ група. Най-тежката дивизия за изкачване в България, както казват изпечените футболни началници. Паля колата и с още няколко приятели сме след 1,45 минути на стадиона. Със спиране на някаква сръбска скара до Ихтиман, чиито изкушения като шофьор пропускам.

Стадиончето в Пещера е доста екзотично, но след обиколки цяла година по софийските села, ми се струва прилично. Местните полицаи са изключително добронамерени и ни упътват къде да паркираме на пътя. Задачата е сложна, тъй като има складове, а току от другата страна започват пасбища, които са разграфени прилежно с дървени парапети. Местните каубои са разположили в тях модерни каравани, където да оставят неща от първа нужда. Кравите си пасат на метри от колите и не се впечатляват от стълпотворението.

А мачът предизвиква небивал интерес. Секторчето „В“, то няма и друго, е препълнено. Към 400 местни и гостуващи запалянковци приветстват с мощен рев Свобода и ЦСКА 1948, като софиянци показват за първи път новаторските и авиаторски резервни екипи.

Организаторите са доста приветливи хора, продават евтини билети по 2 лева, разположили са химически тоалетни и не правят проблеми, ако някой иска да внесе вътре, вода, бира, вино и каквото и да е. Стига да не е в стъклена бутилка. Вътре не се продава нищо. Казват, че местен ром обикаля с минерална вода, но сега го няма.

Агитката на ЦСКА 1948 е солидна – около 80 души.

Секторчето предполага близост между феновете, всички излизат от едно място, но така е във "В" група. 

Тимът е създаден миналата година на жълтите павета и е на 99 процента със софийски привърженици, дори когато играе далеч от Околовръстното. Всъщност, случва му се за трети път в историята след мачове за аматьорската купа във Враца и Стара Загора.

Не липсват и колорити като Малин от Търговище, който пътува за всеки мач с личната си кола. Също Тошко от Горна Оряховица, който разчита само на влакове и може за секунди да ти направи връзка до всяка ЖП точица на България, удряйки в земята компютрите на БДЖ. Този път има подкрепления от Шумен, Нови пазар и Пазарджик.

Феновете си обичат отбора, затова и мнозина от софиянците са прекъснали почивката си. Кой е на Каваци, кой на Велинград, трети на язовир в Родопите. С няколко обещания за реванш към жената успява да откъсне следобеда за мача в Пещера.
Благодарение на един от въпросните феновете с търпяща всичко половинка – Явор, срещам и най-любопитните гости на мача.

До него седят две бели, хубави момичета, които си говорят на английски. „Явка?“, обръщам се към него, поглеждайки въпросително към младите момичета.

Явор ми обяснява, че ги е взел на автостоп някъде в Родопите. Слизал за мача от язовир Голям Беглик, където е на палатка. „Попитаха ме дали мога да ги откарам до Пазарджик. Обясних, че съм до Пещера, но ако изгледат мача, със сигурност ще се намери някой от нашите, който да ги свали и до Пазарджик. Съгласиха се“, обяснява Явор.

Едното момиче се казва Хана, от Германия е. Другата е Паулина, полякиня. Много усмихнати, приветливи. Вълнуват се от мача, но повече от нравите по трибуните. Интересно им е и попиват всичко, което става в България.

Съгласяват се да разкажат какво ги води по тези места, правя им снимки. Оказват се доброволки, които работят лятото с деца в неравностойно положение във Варна. В свободното време обикалят страната ни.

Гущера атакува вратата на Свобода с новия авиаторски екип

„Бяхме в Мелник“, започва Паулина, „После решихме да видим Батак. Тръгнахме надолу на стоп и така срещнахме Явор. После сме към Пазарджик“. С риск да се изложа като домакин, питам дали не ги е страх да обикалят чужда държава, България, която не е най-безопасната на света. Сами, през планини и чукари.

„Не! Защо!“, учудва се Хана, „Страната ви е супер, а вие, българите сте много мили хора. Не сме имали нито един проблем. Изкарваме си страхотно. Беше супер и в Мелник, и в Батак. Ето, тук отново е купон“.

Любопитството ми продължава с въпрос какво възнамеряват да правят в събота вечер в Пазарджик, който, с извинение към жителите му, не е известна туристическа дестинация. Оказва се, че двете имат приятели в града, отново част от доброволчески организации. Ще си изкарат хубаво, пък на другия ден ще му мислят как да се придвижат отново към морето.

Хана демонстрира по-добри футболни познания, докато за Паулина не е толкова позната материя. „Тези от ЦСКА са много по-добри, ще победят“, обяснява германката, а на въпрос за любим отбор, отговаря светкавично „Само Вердер Бремен“.
Полякинята вдига рамене по темата. Все пак уточнява, че харесва Барселона. После се присеща и патриотично заявява: И Роберт Левандовски, разбира се“ .

Хана познава. ЦСКА 1948 бие 3:1 с три гола на новия любимец Гущера (Андон Гущеров от Симитли). За „пещерняците“ се разписва Явор Въндев, който е добавил бели коси и килограми сравнение с шампионския си сезон за Локо Пловдив преди 13 години. Но пък футболното го има.

Хана и Паулина стават свидетели на всичко, което може да предложи югозападната „В“ група. Голове, здрави ритници, гонене на съдията и три опита за бой и нахлуване на трибуните. За последните сигурно вече сте осведомени вече от сайтове.

Все пак. Местни почитатели на ЦСКА-София от елитната група и неколцина левскари дразнят с плакат „червените“ гости. Следват няколко атаки на оградата, контра на местни батки от другата страна на почивката, хвърлени бутилки, кенчета. Слава богу, всичко завършва само с един арест на огромен мъжага от местните, който пада в опита да превземе оградата фронтално.

Полиция и стюард бързо прихващат опита за контра на местни момчета, които го раздават ербапи на почивката

Местните батки по потници също се изнасят бързо още на почивката, но полиция ги последва, тъй като те тръгват подозрително не към града, а обратно, където са колите на гостуващата агитка. Което навява на размисли, че готвят работа за местните гумаджии.

Напълно излишни простотии, тъй като и от двете страни на мрежата е пълно с деца, има старци, бебета с колички и стотици радостни хора. След третия гол повечето от феновете на Пещера се изнасят. Бързо си тръгва и Тошко от Горна Оряховица, който е изчислил, че трябва да отпраши предварително, за да направи от сложните връзки на път към дома. Но за да спести няколко минути с любимия отбор, цепи напряко през каубойските пасбища срещу стадиона.

Към Пазарджик поема и колоната софийски автомобили, в един от които са Хана и Паулина, напълнили се снови впечатления, този път от футболна България. Един прекрасен ден, в който радостта ми от футбола е върната отново, а мачовете на Арсенал и Ливърпул по телевизията изглеждат като скучно занимание при безнадеждна липса на забавление.

Вечерта завършва с пазар на гроздов еликсир от първото село по пътя, в което десетина старци пийват биричка на мегдана.
Няма пазарлък, плащам 7 лева за литър ракия, отделена в две половинки от някаква странно безалкохолно. Човечецът намира само два лева и предлага третия да върне във вид на домати, набрани то градината му.

„Давай домати, колкото прецениш“, махам с ръка. Той обяснява, че ще ми хване на левче и 30 стотинки килограма. И вади висящо кантарче, което не съм виждал от детските години при баба и дядо.
Металната пластинка играе и въобще не е ясно дали килограмите са един, два, един и и половина. Двамата отново махаме с ръка, важното е, че сме доволни.

А след 90 минути установявам, че ракията и доматите са превъзходни. Истински и неподправени. Като футболния ми ден. Като денят на Хана и Паулина.