Мексиканският фен Карамело се готви за десетото си поредно световно първенство

Мексиканският футболен привърженик Ектор Чавес, по-познат и като Карамело, както го наричат всички, се готви да посети десетото си поредно световно първенство, разказва Асошиейтед Прес.

Запалянкото, който може да бъде разпознат лесно заради огромното си черно сомбреро на главата и пончото в цветовете на мексиканския флаг, с което е облечен, започва своето пътешествие на световни първенства през 1986 година, когато неговата родина приема за втори път Мондиала. От този момент той се влюбва в световните първенства и не е пропуснал нито едно, включително и това в Италия през 1990 година, когато Мексико не участва заради наказание.

"Изискват се големи жертви, за да мога да бъда на всяко едно световно първенство. Бих го сравнил с минаването на Кръстния път, толкова много мачове съм посетил. Говоря за над 450 срещи", казва Карамело.

От 2003 година насам националният отбор на Мексико има подписан договор, който го задължава да играе по поне пет мача на територията на САЩ всяка година. За сравнение от 15 мача през последната година, само четири са се играли в Мексико, което прави задачата на най-популярния привърженик на Ел Три още по-сложна.

"От една страна тези пътувания нарушават както връзките ми със семейството ми, така и се отразяват на джоба ми. За да следвам националния отбор неотлъчно навсякъде и да пътувам без ограничения по света трябва сериозен финансов гръб. Изморително е, защото го правя вече повече от 40 години", обясни Карамело.

Той разказва, че първият мач на Мексико, на който е присъствал, е през 1986 година срещу СССР в Мексико Сити. На 3 юни същата година той посещава и първия си мач на световни първенства, в който Мексико играе с Белгия. Тогава в главата му се ражда идеята да пътува с националния отбор навсякъде по света.

"Когато усетих цялата емоция на Мексико'86, тогава разбрах, че световното първенство е едно голямо парти и не трябва да го пропускам. След това бях в Италия'90, в САЩ'94, във Франция'98, в Япония и Южна Корея през 2002 година, в Германия'06, в Южна Африка'10, в Бразилия'14 и в Русия'18", казва Чавес.

Той си спомня, че е посетил първото си световно първенство през 1986 година, след като баща му му е купил билети. Най-трудно пък му е било в Италия през 1990 година, тъй като пристига в Рим с една раница и със съвсем малко пари. Малко по-късно той отваря собствен магазин за бижута, който и до днес финансира пътуванията му по света.

"Спомням си, че когато отворих бижутерията си, на моята улица имаше още няколко. Затова трябваше да започвам работа един час преди тях, да приключвам един час след тях и да работя и в неделя. Това бе единственият начин да бъда крачка пред другите. Сега мога да пътувам навсякъде по света заради цялата работа, която успях да свърша", казва още фен номер 1 на Мексико.

Той добавя, че е бил и на други големи футболни турнири като Олимпийските игри през 2012 година в Лондон, както и на световното първенство за юноши до 17 години в Перу през 2005-а. Мексико спечели титлите и двата пъти.

"Спомням си мача с Бразилия на Неймар и как Орибе Пералта вкара победния гол. Да видя как се издига флагът ни, как се пее химнът ни, това все още ме кара да настръхвам и да плача от щастие. Но несъмнено най-великият момент бе, когато победихме Бразилия през 1999 година на стадион "Ацтека" в турнира за Купата на конфедерациите с чудесните голове на Куатемок Бланко", спомня си Чавес.

Той определи като най-болезна загубата от САЩ на осминафиналите на световното първенство през 2002 година.

"Тогава болеше не само защото отпаднаха, а защото отпаднахме от нашия исторически враг. С години усещахме, че имаме превъзходство над тях и накрая те ни унижиха. Това бе много тъжен ден за мен. В следващите три дни нямах желание да изляза от хотелската си стая", спомня си още Карамело.

Тъй като в Мексико няма друг фен като Карамело, който постоянно да ходи на мачовете на националния отбор, Ектор Чавес определя испанеца Маноло Касерес, известен като Маноло ел дел Бомбо (Маноло Тъпанджията) като най-големия си приятел и най-големия си конкурент. Касерес не е пропуснал световно първенство от 1982 година насам.

"Бих казал, че моят приятел Маноло е най-големият ми съперник. Ние с него сме добри приятели, срещали сме се на живо много пъти и говорим по телефона. И двамата сме вдъхновени от Гаучо да Копа (бразилският привърженик Кловис Акоста Фернандеш, носещ световната купа в ръцете си), който обаче почина през 2015 година", каза още Чавес.

В Мексиканската футболна федерация познават Чавес много добре. Те не финансират пътуванията му, но му дават възможност да бъде постоянно с националния отбор.

"Не възприемам себе си като фен номер 1, но хората и медиите ме наричат по този начин. Това е голяма отговорност, защото те ме възприемат като посланик на мексикански фенове", завърши Карамело.