Ивайло Крушарски пред Nostrabet: „БГ Футболни проби“ е малка, но значима крачка в правилна посока

Създателят на проекта „БГ Футболни проби“, Ивайло Крушарски, даде ексклузивно интервю за сайта Nostra-BET. Той обобщи резултатите, постигнати на база на този проект през изминалите месеци, посочвайки, че целта е да се даде платформа за изява на всякакви играчи. Бившият вратар смята, че това е малка, но съществена стъпка в правилната посока за българския футбол.

Крушарски не пропусна да сподели за преживяването си като част от състава на Уест Хем, където той е карал проби преди години. Самият той се надява, че повече родни футболисти ще получават подобен шанс за бъдеще.

Здравейте, господин Крушарски! Предстои четвъртото издание на „БГ Футболни проби“, този път в Хасково. Как върви подготовката и има ли много желаещи?

Подготовката върви нормално. Получаваме съдействие от областния представител на БФС за региона – Митко Маринов. Очаквахме повече участници, тъй като това е по-отдалечен район от страната и смятахме, че ще се привлекат повече желаещи, които да си покажат качествата. Може би и отпускарският сезон е изиграл роля.

Проектът вече мина през София, Стара Загора и Бургас. Пожъна ли очаквания успех и какви бяха отзивите?

Честно казано, не очаквахме толкова голяма успеваемост, колкото постигнахме до момента. За последните три събития има 45 харесани футболисти в различни школи, което е доста сериозен процент от всичките участници в „БГ Футболни проби“. Това допълнително ни мотивира и ни дава енергия да разширяваме проекта. Показва, че идеята е работеща и че има достатъчно деца, които не са били забелязани от родните треньори и и скаути.

В колко още градове се очаква тази инициатива да бъде проведена?

Проектът няма да спира. Продължаваме в Благоевград, Търново, Варна и други. Искаме да минем през всички големи областни центрове. Работим да вкараме ново перо, което смятам, че е уникално за България и Европа като цяло. Възможността се състои в това играчите да бъдат видени не само за един конкретен ден, а да получат шанс дългосрочно да бъдат наблюдавани от треньори и скаути.

Как стартира проекта и с какво успяхте да впечатлите БФС, за да вземе футболната централа нещата в свои ръце?

Проектът стартира по моя инициатива и благодарение на факта, че участвах в оригиналния формат, който е английски. По този начин достигнах и до нива, които вероятно никога нямаше да успея да достигна иначе. Скаутът, който ме видя и ме викна в Уест Хем, ми предложи да пренесем проекта в България, тъй като това е първата държава след Англия, в която излиза подобен проект.

Това, което впечатли Борислав Михайлов и БФС, е иновативността и фактът, че той е еднакво полезен както за клубовете, така и за родните таланти. Ние събираме голям брой деца на едно място и скаутите получават шанс да ги наблюдават всички, без да трябва да обикалят селата, за да ги следят. Така получават шанс да видят много деца. Еднакво полезен е проектът и за двете страни.

С какви трудности се сблъскахте до момента, тъй като знаем, че родната футболна действителност е малко по-специфична?

С трудности се сблъскваме всекидневно, тъй като у нас мисленето е изостанало и иновациите се приемат трудно. Дори частните клубове си мислят, че ще им крадем футболистите, а ние само предлагаме платформа за изява. Те не могат да разберат, че те произвеждат един продукт, който няма как да бъде забелязан, ако не се покаже на всички. Така няма как да се оцени и работата на треньорите и самата школа.

Това е идеята – да произвеждат и когато някой играч бъде харесан от чуждестранен клуб, то ще направим реклама на самия клуб. Всеки един ден има трудности, но това ни мобилизира, за да работим все повече и повече.

Вие споменахте в предишни интервюта за скаути от клубове от Висшата лига и Серия А. Привлича ли това повече желаещи и остават ли доволни от видяното тези чуждестранни наблюдатели?

Честно казано, имената на клубовете от Европа привличат родителите и децата. Аз обаче им обяснявам, че дори да дойде скаутът на Арсенал, то има още много други съгледвачи, които също ще наблюдават. За тях е полезно да бъдат забелязани от всеки, тъй като повечето деца нямат потенциал за Арсенал и първо трябва да минат през някои от силните школи в България. Така те ще надраснат своите връстници и след това ще могат да излязат и в чужбина. Децата трябва да се концентрират и върху българските скаути. Чуждестранните ги каним повече с идеята да видят някои по-завършени състезатели от школите, които вече са твърде добри за родните стандарти.

Всички събития се провеждат в рамките на 1 ден. Достатъчно ли е това, за да се оценят качествата на играчите?

Това е много спорно, тъй като някои скаути директно вземат дадени играчи в отборите си след тази тренировка, но на други им трябва повече време и биват викани на проби. Това обаче е едно поле за изява, благодарение на което можеш да заявиш, че изобщо съществуваш на футболната карта.

Вие самият преди години сте получили шанс да карате проби в Уест Хем по подобна програма. Какво беше усещането да сте част от подобен тим, макар и за няколко седмици?

Усещането е уникално. Да си част от такъв клуб е невероятно и го пожелавам на повече български футболисти. Аз скочих от Б група, където играх в Локо Горна Оряховица, до Уест Хем в рамките на месец и имах възможност да тренирам със Сабалета, който има 500 мача във Висшата лига. Уникално преживяване е и го пожелавам на всички млади таланти.

Колко е голяма разликата между родните стандарти и играчите, които се търсят в тези страни?

Разликата чисто като футболисти не е толкова голяма, но разликата идва от професионализма и начина на работа в съответните клубове. Във втория отбор на Уест Хем имахме двама треньори на вратарите, 6 видео анализатора, които показват веднага грешките. Структурата и треньорите правят разликата.

При нас, от друга страна, се работи доста аматьорски в школите и когато играчите станат на 18 и влязат в мъжкия футбол, те тепърва започват да учат неща, които е трябвало вече да знаят. В Европа всички в школата работят по методологията на първите отбори. Когато стигнеш в първия отбор, си готов, докато при нас всеки тренира каквото знае и чак на 18 започват реално да се учат играчите.

Спада ли интереса от западни страни заради лошите резултати на националния отбор на България?

Ако трябва да бъдем честни, желанието на европейските страни към българските играчи е доста занижено. Това е не само заради националния отбор, но и заради клубните ни тимове, където преобладават чужденци в грандовете. Родните играчи отиват в нискоразредни клубове и след това се викат състезатели в националния отбор, които са резерви.

Тук се включва проектът „БГ Футболни проби“, който цели да даде шанс на младите играчи да бъдат забелязани и да получат шанс за изява в елита. Така ще се повиши и нивото на българския футбол. Ние сме една малка, но добра крачка в правилната посока в родния футбол.

Вие сте юноша на ЦСКА и споменахте, че сте израснали сред много видни имена на „Армията“. Липсват ли такива добри примери за младите играчи в днешно време?

Това е нещо, което несъмнено липсва у нас и влияе и на посещаемостта на публиката. По мое време играеха 10 българи и един чужденец. Сега е обратното. Публиката няма кой да види, тъй като идват чужденци, които се задържат по 6 месеца и дори не биват запомнени. Те не могат да са модели на подражание за младите състезатели. Чужденците не милеят за клуба. Когато аз за пръв път се качих в автобуса на първия отбор на ЦСКА бях заобиколен от Тошко Янчев, Пифа, Бадема. Само изявени футболисти и легенди на ЦСКА. Определено в днешно време липсват такива вдъхновяващи личности. За да се случи това, трябва тези играчи да са българи, които знаят какво означава да носиш фланелката на даден клуб.

И за финал, господин Крушарски – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на 2022-а година?

Пожелавам си здраве, разбира се и да успеем да разрастнем проекта максимално много, за да могат повече деца да получат поле за развитие и да постигнат професионални успехи