Георги Чиликов пред Efirbet: Българският футбол страда от липса на добри 9-ки, положението на бургаския футбол е срамно

Треньорът на Арда Кърджали, Георги Чиликов, даде ексклузивно интервю за сайта ЕФИРБЕТ. Той сподели впечатленията си след първите няколко седмици начело на кърджалийци, изтъквайки проблемите, които ще трябва да разреши, както и позитивните страни, на които се натъкнал. Бившият голаджия не пропусна да отбележи, че в момента България разполага с твърде малко качествени централни нападатели, добавяйки, че по негово време конкуренцията на този пост е била далеч по-сериозна.

Бившият стрелец на Левски отказа да дава оценки на настоящото ръководство на „сините“, споделяйки, че текучеството на футболисти пречи за развитието на тима. Той завърши и с доста остри думи към управниците на футбола в родния му град Бургас, определяйки състоянието на футбола в морския град като „срамно и позорно“.

Здравейте, господин Чиликов! От едва няколко седмици сте начело на Арда, но вече минаха достатъчно мачове. Какви са първите Ви оценки за представянето?

Не мога да кажа, че представянията за момента са добри, но с оглед на показаното от началото на сезона отборът не се намира в най-доброто си състояние. Най-вече в психическо и мотивационно отношение. Не е това отборът, който беше през миналия сезон. Трябва да подобря нещата, за да постигнем и по-добри резултати.

Повлия ли смяната на треньора и несигурността около финансовото състояние?

Лично аз не виждам финансови проблеми, особено по отношение на точността. За мен повлия участието в евротурнирите. Да слезеш от мачовете в Европа обратно към нашата реалност създава катаклизми почти неизменно, доказано е многократно през годините. По-точно срещата с реалността се отразява негативно на родните отбори. Тръгването на определени футболисти през последните 6-7 месеца, както и някои контузии, също доведоха до дисбаланс. Ръководството продължава да търси футболисти, за да подсилим конкуренцията. Играчите, които са тук обаче имат чудесна работна етика.

В кой аспект имате най-много работа за вършене оттук насетне?

Бих казал, че най-много работа ще има по отношение на мотивацията. Друг аспект е селекционният, както казах имаме нужда от няколко играчи, за да се подсилим. Подчертавам обаче, че ако вземем играчи, то ще са такива, които да подсилват отбора, а не само, за да запълваме бройка.

В добър момент ли идва паузата за националните отбори, за да имате повече време с отбора?

Щеше да е по-добре, ако бяхме взели мача с Черно море, но цялостно бих казал, че моментът беше добър. За мое съжаление обаче имахме непредвидени проблеми, защото Жуниньо и Руменов се разболяха и не тренираха пълноценно няколко дена, така че не успяхме да тренираме в пълен състав. Бях запланувал друго, но заболяването на тези играчи ни създаде неприятности.

Каква е целта до края на сезона?

В момента, честно да си призная, мисля мач за мач. Важно е да трупаме точки и да изградим някакъв стил. Аз имам идеи за това как искам да изглежда тимът, но за момента не може да си позволим резки промени. В момента, в който се опитаме да сме по-агресивни и веднага допускаме гол, което не ми допада. Сега няма да мога да експериментирам, ще ми трябват 5-6 контроли и няколко играчи, за да се опитаме да изградим нещо друго.

Години наред сте работили в щаба на Димитър Димитров-Херо. Колко полезно беше да се обучавате от един от най-изявените родни специалисти?

Да, 5-6 години сме работили заедно и всекидневно съм попивал от него. Разбира се, заимствал съм много неща в решаването на проблеми в тима, като и до ден днешен се съветвам с него. Искам да вкарам и нещо от себе си, разбира се. От Херо винаги може да се получи истински съвет, така че няма нищо лошо в това да се допитвам до него.

На кои принципи в играта на Вашите отбори държите най-много и какъв е мечтаният облик, който искате да виждате?

Ще искам всички футболисти да участват в двете фази, равномерно. Трябва да имаме много активни крайни играчи – бекове и крила, главно агресия по фланговете ще търся.

По време на кариерата Ви бяхте сред изявените стрелци в родния шампионат. Сега вече работите с един от талантливите нападатели у нас – Тонислав Йорданов. Вижте ли в негово лице играч, който тепърва може да стигне и до по-високо ниво?

Абсолютно, има качествата да го направи. Има 1-2 проблема, които трябва да реши, за които ще си говорим, но познавайки го по-отблизо вече съм убеден в качествата му и не мисля, че ще сгреша с преценката си за нападател. Ако изчисти малките детайли, той има невероятната способност да бележи редовно, да играе в двете фази и прочие. Ако отиде в по-голям отбор, по-класен, ще вкарва и още повече попадения. Това обаче зависи от него, тъй като той има огромен потенциал.

Страда ли родният футбол и националният отбор от липсата на достатъчно добри голмайстори в последните години и имаме ли проблем с произвеждането на модерни 9-ки?

Естествено. Като сравняваме моите набори – между 1980 и 1990-та и там видим имена като моето, Димитър Бербатов, Мартин Камбуров, Светльо Тодоров, Гонзо, Валери Божинов. Само сега изброих петима-шестима класни нападатели, а това е без дори да споменавам Мартин Кушев и др., които са от следващото поколение. Това са стрелци, които се подвизаваха в националните отбор преди десетина години.

В момента трудно се намират типични нападатели, които са силни в пенала и около пенала. В момента Наско Илиев до голяма степен изпълнява тази роля, както и Калоян Кръстев, който обаче има още доста да надгражда, за да е истински на ниво за националния отбор. Илиев обаче има качествата и характеристиките, за да води атаката. Той е човекът, който е сред водещите фактори в състава. Това е прекалено малко обаче за родните стандарти.

Аз гледам и покрай моите синове, че се работи в школите, поне в някои от тях. Има сериозна работа, но може би е въпрос и на поколения. Като цяло обаче се работи в тази насока, със сигурност, даже и да има места, в които не се работи до такава степен. Спрямо периода, в който аз израствах, подготовката е далеч по-сериозна и в много по-голяма степен се обръща внимание на индивидуалните тренировки.

Ще Ви върна назад към игралната Ви кариера. Вие сте били част от Левски и ЦСКА, включително печелейки приза за голмайстор на родния елит със „синия“ екип. Как се чувствате във връзка със събитията около Левски в последните 18 месеца?

Вижте, аз съм общо взето всеки ден на „Герена“ покрай моите деца, но не съм навътре в нещата. Има много странни ситуации около Левски. Не искам да се изказвам като всеки бивш играч, който да дава акъл. Бях част от селекционния процес преди няколко години, има много учудващи трансфери – дали заради финанси, или заради нещо друго. Текучеството на играчи също е фактор, но при липса на резултати това е често срещана практика. Прекалено много хора дават акъл, но малко знаят каква е реалността.

Страда ли родният футбол, ако един от грандовете не е на нужното ниво?

Страда, определено. Винаги е хубаво във футбола да има конкуренция, само това ще кажа.

Вие сте израснали в Бургас и първите години от кариерата Ви са преминали в Черноморец и Нефтохимик. Какви са причините, за да се стигне до настоящата ситуация и какво трябва да се промени?

Срам и позор е настоящото положение в Бургас. Срамно е за всички хора, които сме свързани с футбола по някакъв начин. Аз си тръгнах преди 7 години, защото просто не виждах никакво бъдеще. Хората, които ръководят футбола там, са некомпетентни и пълни егоисти. През годините в двата клуба се взеха изключително много грешни решения, но всеки си носи последствията от действията. Бургас загуби отбори, стадиони и публика. Никой не иска да налива пари.

В момента и двата клуба се управляват от хора, гледащи единствено собствените си интереси. Егоизмът надделява с времето. В последните 7 години почти всички управляващи доказаха, че са некомпетентни хора, които дърпат единствено себе си. За това имаме вина и ние обаче. Нормално е и децата да не виждат бъдеще, когато клубовете са разнебитени и не функционират нормално.

И за финал, господин Чиликов – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на годината?

Най-вече си пожелавам малко късмет, както и здраве. Както се казва – правим каквото трябва, да става каквото ще!