Футбол по време на война – разказ от първо лице

Прочутият италиански треньор Ариго Саки е казал „Футболът е най-важното от всички маловажни неща“. Но дали тази констатация е приложима в ситуация, в която десетки цивилни загиват в резултат на ракетни обстрели.

Има ли място за най-великата игра в момент, в който се водят военни действия? За да получим отговор на този въпрос заминахме за Украйна, където местното първенство продължава да се играе въпреки всички пречки. Конкретната ни дестинация е град Лвив, където освен местните Рух и Карпати свои мачове играе един от най-титулуваните отбори в страната – Шахтьор.

Историята на футбола в града, известен у нас с полското си име Лвов, започва още в периода на Австро-Унгария. Тогава той носи името Лемберг, а първите отбори са основани от местни поляци. През 1903 г. са формирани Чарни и Лехия, а през 1904 г. – Погон.

Чарни ще е сред трите клуба, които през 1911 г. създават Полската футболна федерация, а Погон е доминиращ тим в страната след Първата световна война, печелейки 4 титли през 20-те години. След като градът минава под съветска власт водещ отбор става армейския СКА, като това продължава до 1963 г., когато е формиран Карпати.

Карпати пазят спомен за триумфа с Купата на СССР през 1969 г.

Най-сериозният успех в клубната история е спечелената Купа на СССР през 1969 г., дошла след успех с 2:1 над СКА Ростов на Дон. В чест на отбора на Ернест Юст днес пред стадион „Украйна“ (в миналото „Дружба“) е издигнат специален мемориал. В периода на независима Украйна Карпати достига до трето място в първенството през 1998 г., а на два пъти губи финал за националната купа.

Заради финансови проблеми клубът е разформирован през 2021 г., и на негово място започва да функционира друг отбор със същото име, създаден по инициатива на бивши играчи на фалиралото дружество. През тази година клубът се сдоби с елитен статут и за радост на феновете си отново е сред най-добрите тимове в страната.

От своя страна Рух е формиран през 2003 г. по инициатива на именития украинския треньор Мирон Маркевич. Първоначално той е базиран в родното му място – градчето Виники, но от 2019 г. играе мачовете си в Лвив. Първоначално играе мачовете си на стадион „Скиф“, който е част от спортната база на местния държавен университет за физкултура, но впоследствие се мести на най-големия стадион в града – „Арена Лвив“, създаден специално за европейското първенство, на което Украйна и Полша бяха съдомакини през 2012 г.

Футболният живот в града кипи, но всичко това приключва на 24 февруари 2022 г., когато Русия започва своята т.нар. „специална военна операция“. „По това време отборът бе на подготвителен лагер в Анталия и успяхме да се завърнем чак 2 седмици по-късно. Шампионатът бе спрян и никой не знаеше какво ще се случи.

Само тренирахме, като играчите от първия отбор помагаха с подготовката на момчетата от школата. В края на пролетта нашата армия за щастие изтласка врага от част от завзетите територии и вече можехме да мислим за организирането на футбола през сезон 2022-23“, разказва с вълнение директорът в Карпати Тарас Хордийенко.

Директорът на Карпати Лвив Тарас Хордийенко

Сред обсъжданите първоначални варианти са мачовете да се играят в чужбина, но от логистична и финансова гледна точка подобна опция е невъзможна и е приет специален протокол за провеждане на двубоите. Те се състоят без зрители, като при въздушна тревога веднага биват прекъсвани, за да могат отборите и длъжностите лица да стигнат до бомбоубежищата.

Всеки от отборите домакини е длъжен да разполага с две такива – едно за играчите, и друго за останалите официални лица.

„Вече знаехме какво е да се играе без фенове по време на пандемията, но това тук е нещо напълно различно. В случая максималният брой присъстващие на срещите не трябва да надвишава 250 души, за да може при нужда да има място за всички в бомбоубежището. Макар в западната част на страната да е по-спокойно сме имали случай, в който наш двубой продължава 4,30 часа заради три прекъсвания за въздушна тревога. Това обаче не е нищо в сравнение с колегите от Ворскла Полтава, които наскоро имаха мач на своя юношески отбор, продължил 9 часа“,

споделя Хордийенко.

„Най-добрата илюстрация на това, което се случва по време на войната е гостуването на ЛНЗ Черкаси. Още закусвахме, когато бе даден сигнал за приближаващи ракети. Срещата трябва да започне в 13:00, а вместо това стартира в 19:00 ч.“,

припомня треньорът на тима Владислав Лупашко, който преди това изрази изненада, че изобщо някоя медия извън Украйна има представител на срещата на неговия отбор с Ворскла Полтава. А дали можеше всичко това да бъде спестено? Директорът Хордийенко е категоричен:

„Дори и да има най-малката възможност да се играе футбол в Украйна, ние трябва да се възползваме от нея.“

На стадионите в Украйна са готови във всеки един момент за поредната въздушна тревога

Именно това се опитва да направи градския съперник Рух, който в петъчната вечер посреща Инхулец Петрове. По пътя към стадиона служител на клуба ни показва снимка на хотел в Кривий Риг, където обикновено тима отсяга при гостуванията си там.

След едно отмятане с телефона виждаме същата сграда в руйни след като е поразена от руска ракета. „Можеше в този момент ние да сме там“, многозначително казва той, но веднага превключва на спортно-техническа тема.

Според изследването на футболната обсерватория CIES отборът от Лвив разполага с най-младия отбор в цял свят, след като неговите играчи до 21 години получават средно по 52,4% игрово време. Въпреки трудните условия клубът развива успешно своята академия, а отборът до 13 г. дори спечели най-престижния турнир в своята възрастова група, провел се във Вроцлав.

Организацията около самата среща по никакъв начин не се различава от тази в Западна Европа – за малките фенове е организиран кът за игра, автографи раздава бразилския играч на домакините Клайвер Габриел, а снимки с тях си прави и клубния талисман Рухмен, вдъхновен от любимите на всички супергерои. Огромното украинско знаме на отсрещната трибуна компенсира невъзможността на срещата да присъстват повече хора, а преди самото начало на двубоя се извършва ритуал, съпътстващ всички мачове на територията на страната.

Малките фенове, посещаващи мачовете на Рух, имат същите възможности за забавление като техните връстници на Запад

Двата отбора и съдиите излизат загърнати в украински знамена и преди да се поздравят изслушват химна на страната. В случая той е изпълнен от малко момиченце, участник в местен риалити формат, а всички присъстващи без значение от своя пол, възраст или клубни предпочитания пеят заедно с нея. Преди всяка среща с минута мълчание пък се отдава почит на загиналите в хода на войната, а началния удар се изпълнява от представител на въоръжените сили.

Вдъхновеният отбор на домакините не оставя никакви шансове на съперника си и печели срещата с 5:0 за удоволствие на своя треньор Виталий Пономарьов, с когото имаме възможност да разговаряме след срещата.

„Целта ни е да показваме добър футбол и да даваме повод за радост на нашите привърженици и всички жители на Лвив. Стремим се да практикувам атакуващ футбол, с много преса, както отборите от водещите европейски първенства и играчите са изключително мотивирани, тъй като добрите им изяви могат да им дадат възможност да играят за някой от големите европейски отбори“

,смята специалиста.

Треньорът на Рух Лвив Виталий Пономарьов

И наистина, Украйна има действащ европейски клубен шампион в лицето на вратаря на Реал Мадрид Андрий Лунин, Михайло Мудрик е част от Челси, а Артьом Довбик стана голмайстор на испанската Ла Лига с Жирона, така че примерите за подражание не са един или два.

След положителните примери е и Андрий Русол, който е автор на първия гол за Украйна на световно първенство (отбелязан срещу Саудитска Арабия на Мондиал 2006). Срещаме се с него в деня, в който е обявен за директор на Карпати Лвив. Почти цялата му кариера като играч и ръководител обаче преминава през Днипро (някогашен Днепър Днепропетровск), както и фалиралия наскоро негов своеобразен наследник Днипро-1.

„Футболът в градовете, намиращи се близо до фронтовата линия е почти невъзможен. Самите клубове не получават подкрепа от местния бизнес и затова се стига до фалити. В Лвив целия град обича Карпати и той има поддръжката на тукашните спонсори, така че условията са повече от благоприятни“

, споделя той.

В два поредни дни обаче условията не са никак благоприятни за игра. Мачовете между Карпати и Ворскла Полтава при юношите и мъжете са поставени с един и същи начален час – 13:00 ч., в разгара на най-голяма жега. „В крайна сметка началните часове се определят от телевизията, която държи права на нашето първенство. Програмата е съобразена и с това отборите да могат да се приберат вкъщи преди полунощ“, казват от Карпати.

Това, което имат предвид е много недвусмислено – в цялата страна има полицейски час и между 0:00 и 5:00 никой не може да излиза свободно на улицата. По подобие на европейските първенства с телевизионно покритие украинските мачове са разпределени в различни часове, но излъчването им извън страната е проблематично.

Като изключим нелегалните онлайн стриймове единственият начин да гледате среща от местната Премиерлига е чрез платформата One football, където дадена среща се оценява на 2 евро. За сравнение – въпреки всички бойкоти и санкции руското първенство достига до всички страни от бивша Югославия чрез каналите на Arena sport, които са популярни и сред диаспората на тези държави из цяла Европа.

Неделният двубой от елитната група се състои на стадион „Украйна“, които е сред малкото съоръжения в Европа, който не е построен, а е вкопан в земята. По пътя към ложата минаваме през споменатото бомбоубежище, което е готово да посрещне зрителите на двубоя в случай на нужда. Противно на ситуацията домакините са се подготвили със специална програма за срещата – десетилетна традиция, уважавана от всички фенове.

Фенският сектор на стадион „Украйна“, където са разположени фотографии на планените бойци от батальона „Азов“

На самия стадион могат да бъдат прочетени надписи в подкрепа на украинската армия, а в сектора, в който по принцип стоят домакинските фенове е поставен надпис "Free Azov“ със снимки на пленените бойци. Въпреки високите температури двата отбора изнасят мач на темпо, което ще е проблематично за много техни български колеги и в крайна сметка приключват при равенство 1:1.

„Не ни беше лесно, но няма от какво да се оплакваме. Нашите войници, които са на фронтовата линия са поставени в много по-тежка ситуация от нас“

, реалист е защитника на Карпати Павло Полегенко, който е ротационен капитан на тима.

Дали чужденците се чувстват по същия начин като украинците ще ни каже един добре познат играч на феновете на Черно море – Пабло Алварес. Испанецът изкара два периода на „Тича“, като при последния варненци завоюваха историческо второ място, но въпреки това предпочете да премине в Карпати.

„Видях в преминаването си тук добра възможност в спортен план. За да играеш футбол тук трябва да имаш силна психика и да си напълно фокусиран. Самият аз се чувствам добре в Карпати и имам отлични отношения със съотборници ми и треньора. Трудно ми е да сравнявам украинското с българското или хърватското първенство, където съм играл, но ми се струва, че нивото тук е по-високо. Аз обаче прекарах 2 прекрасни години в Черно море и за мен това бе наистина прекрасен опит. Поддържам контакт с бившите си съотборници и пожелавам на тях и треньора Илиан Илиев успехи през новия сезон“

, каза Алварес, който разглежда положението си изцяло от гледната точка на професионален футболист.

„Играчите, които имаме, са се адаптирали към ситуацията. Имаме бразилец (б.а. Игор Невеш), който бе водещия ни реализатор през изминалия сезон и той е напълно наясно в каква ситуация сме всички. Все пак сред участващите във войната като доброволци има наши привърженици, футболни деятели, които помагат в болниците. На първо място ние сме граждани нашата страна, а едва след това част от футболната общност“

, категоричен е Тарас Хордийенко. „Играем с мисълта, че имаме наши фенове, които се бият срещу руснаците, а от това няма как да има по-голяма мотивация“, добавя Владислав Лупашко.

Украинците в нито един момент не забравят да благодарят на своите въоръжени сили

„Да играеш футбол по време на война не е лесно, но ние успяваме да го правим. Моето послание към всички хора в България и извън Украйна е кратко – ние имаме нужда от вашата помощ, за да може тази война да спре“

, обобщава общото мнение Павло Полегенко.

Видяното в Лвив ясно показва, че дори и в най-трудните моменти футболът може да даде тази искрица надежда, от която толкова много хора се нуждаят. Играчите на Рух и Карпати показват не по-малка доблест от сражаващите се на фронта и демонстрират, че човешката воля е в състояние да се пребори с най-сериозните изпитания.