Една година без Трифон Иванов

Точно преди година ни напусна Трифон Иванов. Едва на 50 години! Инфарктът ни го отне в една съботна сутрин точно преди празника му.

Туньо беше може би най-обичаният футболист от златното ни футболно поколение. Изключително корав на терена, с кървясъл  поглед и страховити шпагати той всяваше ужас сред съперника. Извън терена обаче беше душа. 

Туньо беше човек на живота. Обичаше купоните, но беше от старата школа. Умееше и да се весели до сутринта, и на другия ден да играе като лъв срещу Германия.

Никой не успя да го опитоми, да го вкара в норми. Всеки му имаше респект в онзи отбор, дори чепатият характер на Стоичков не впечатляваше особено Трифон.

След футбола пак отказа да влезе в схемите. Изчезна по родния търновски край, почти не се показваше пред медиите. Започна работа в БФС едва в последните месеци преди смъртта си. Не искаше милост, не търсеше помощ. Такъв си отиде!

Поклон пред паметта на Трифон Иванов!

Той е

Трифон Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965 година. Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. той постъпва в спортно училище в града. Започва като централен нападател.[1]

Иванов започва да играе футбол като юноша на Етър (Велико Търново), където поставя началото на своята професионална кариера през 1983 г. Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988 – 93 и през сезоните 1995/пр. и 1997 – 98. Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), ФК Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл.

Докато играе в Испания е искан от Барселона. През 1993 г. Роналд Куман често е контузен, от Барселона търсят Трифон Иванов, но въпреки голямото желание на футболиста, президентът на Бетис е категорично против и ръководството на клуба отказва да го пусне.

Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за Етър и 8 за Рапид. Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в „А“ група.

Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г., в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели четвърто място и бронзови медали на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача. Участва на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия след пас на Христо Стоичков България се класира и за Световното първенство през 1998 г. във Франция (играе в 3 мача).

Избран е за Почетен гражданин на Велико Търново през 1994 г.

След приключване на кариерата си като футболист започва изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма „Аванти“ в Северна България.

През октомври 2013 г. в негова чест в Сао Пауло, Бразилия, се организира футболен турнир за купата „Трифон Иванов“ с участието на 10 аматьорски отбора.

От 1 юли 2014 г. е председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, след като работи там известно време като координатор.

Дни след като футболистът отбелязва с голямо празненство 50-ия си рожден ден през 2015 г., получава миокарден инфаркт. Установява се, че има исхемична болест на сърцето и му е направена операция, като му е поставен стент. Лекарите не скриват, че има сериозна опасност за живота му. Препоръчват пълна промяна на начина му на живот, като му назначават и постоянно лечение.

Спира тютюнопушенето, но въпреки това умира месеци по-късно, на 13 февруари 2016 г., в дома на приятелката си в село Самоводене, област Велико Търново, от масивен инфаркт.