България под лупата на Председателството на ЕС

Какво общо имат терористичните атаки в Брюксел, борбата с климатичните промени и стимулирането на иновациите в областта на информационните технологии? На пръв поглед нищо, но и трите въпроса са част от приоритетите и отговорностите на Холандското председателство на Съвета на ЕС.

На всеки шест месеца нова страна-членка поема ротационното председателство на една от ключовите европейски институции. И ако холандците правят това за дванадесети път, първото българско председателство ще бъде през втората половина на 2018 г. Следващите думи не са преувеличение: това е най-голямата възможност, която се отваря пред страната ни за последното десетилетие. България ще попадне директно във фокуса на европейската, а оттам и на глобалната политика и икономика с всички рискове и ползи, произтичащи от този факт.

От България ще се очаква да организира и председателства заседанията на Съвета на ЕС, да представлява Съвета пред другите институции и самия ЕС в международните отношения. Този процес се осъществява в сътрудничество с предишната и следващата страна-председател, с цел максимална приемственост и застраховка от гафове. Но това е бюрократичната (скучната) част от нещата.

Важното е, че България ще получи шанс да демонстрира националните си постижения в областта на културата и изкуствата. Да създаде нови възможности за бизнеса. Да придобие влияние и престиж в Брюксел. Председателството на Съвета на ЕС е преди всичко лидерство. Водачество на Съюза през позната и непозната територия.

В началото на мандата си всяка държава слага на масата два или три приоритета, които са важни за самата нея, но същевременно се споделят и от другите страни-членки. Първото финландско председателство през 1999 г. е насочено към постепенното внедряване на електронната търговия. Така страната подпомага и собственото си израстване до глобален лидер в тази сфера. През 2006 г. „новите“ приоритети на Финландия са управление на ЕС чрез информационни технологии и развитие на иновациите. Председателството на Словения през 2007 г. е насочено към политическото и икономическо развитие на Западните Балкани, където са фокусирани основните интереси на словенската политика. Кипър през 2012 г. в условията на безпрецедентна икономическа и финансова криза прави масирана рекламна кампания на своя туристически сектор, включително и на официалния сайт на председателството.

Националните приоритети са едната страна на медала

За тяхното формулиране България разполага с няколко години за подготовка. Ако процесът е извършен грамотно, най-често страната-председател успява в една или друга степен да наложи дневния си ред и да извлече икономически и политически ползи. По-сложно би било ако България попадне в непознати води и се сблъска с непредвидени кризи: терористичен акт, военна агресия на територията на Европа (Русия анексира Крим през 2014 г.) или внезапно блокирали търговски преговори. Тогава разписаните сценарии (ако въобще ги има) не работят и България ще трябва да разчита на дипломатическия си капацитет, за да се справи. Тук вече трябва да се споменат скучните понятия: развитие на лидерски и институционален капацитет в министерствата, умения за водене на преговори, медиация и координация и добро взаимодействие на националната администрация с влиятелните брюкселски неправителствени организации и лобистки групи. Владеенето на повече от един чужд език от командированите в Брюксел експерти се подразбира.

Ангажирането на гражданите и на бизнеса предстои

По отношение на административната и дипломатическа част от подготовката е свършено немалко. Провеждат се регулярни срещи на тройката Великобритания – Естония – България, на който се обсъжда „макрорамката“ на трите председателства: общата програма, сроковете, законодателните досиета и събития, по които се работи. В държавната администрация са започнали обучителните курсове, които да повишат компетентността на служителите и да ги подготвят за шестмесечния маратон в Брюксел.

Но това съвсем не е достатъчно. Необходими са усилия, които далеч надхвърлят правомощията на изпълнителната власт. По същество председателството е национална кауза. За нейното осъществяване е необходима максимална мобилизация на гражданския сектор и на бизнеса. Тяхното включване ще бъде нужно поне по три въпроса.
Първо, за финалното определяне на националните приоритети. Дали България ще акцентира върху развитието на информационните технологии или пък върху намаляване на регулациите и подобряване на вътрешния пазар на ЕС? Други горещи и важни за нас теми са развитието на европейския енергиен съюз, кибер-сигурността и създаването на обща европейска армия и разузнавателна служба. Реалистично погледнато България ще може да посочи най-много три приоритета. Повече би изглеждало несериозно. Но тези приоритети ще окажат влияние върху развитието на съществена част от българската икономика. Следователно те трябва да бъдат приети след публична дискусия.

Второ, всяко председателство струва пари. Дори най-икономичното до момента, това на Дания през 2012, струва около 35 млн. евро. Реалистичните преценки показват, че българското председателство ще струва не по-малко от 60 милиона. Ако бъдат изразходвани правилно, тези средства ще бъдат разумна инвестиция в репутацията и икономиката на България, която може да ни се върне поне двукратно. Включването на максимално широк кръг граждански и бизнес организации гарантира прозрачно оползотворяване на парите и максимален публичен ефект. А последното е много важно, защото според изследване на Галъп едва 3% от гражданите могат да назоват точната година на българското председателство. Председателството има смисъл само ако достигне до всички и помогне за това европейската тематика да се превърне в българска.

Риск от саботаж на председателството

Трето, мениджмънт на риска. Малко известен факт е, че периодът на нашето председателство съвпада с провеждането на редовните парламентарни избори (есента на 2018 г.). Политическият климат у нас и в най-добрите си години е трудно да бъде характеризиран като консенсусен. А дойде ли време за избори, партийните вражди са в състояние да разрушат и най-смислените национални цели. Саботажът на председателството ще бъде „светият граал“ за всички анти-европейски и евро скептични партии. В парламента те съвсем не са малко и това ще бъде тяхната стратегическа цел за следващите две години. Неутрализирането на този риск става чрез прехвърляне на отговорност и овластяване на гражданите и регионите. Изграждане на гъвкава мрежа от организации, която да действа в унисон, но паралелно на изпълнителната власт, и така да гарантира устойчивост на процеса независимо от евентуалните политически катаклизми.

До 1 юли 2018 има много време за подготовка и малко време на губене. Председателството на Съвета може да се разгледа като едно голямо увеличително стъкло. Лошата концепция и липсата на политически и административен опит няма как да се скрият. И обратно. Оригиналните идеи, впечатляващите събития и добре премислените послания ще бъдат добра инвестиция. Какво ще види Европа през този шестмесечен период зависи изцяло от нас.

Д-р Георги Методиев е експерт в областта на сравнителния институционален анализ и електронното управление