Нагорни Карабах: войниците се дебнат

След края на сраженията за Нагорни Карабах между Азербайджан и Армения се появиха нови граници. С това обаче проблемите ни най-малко не са приключили, разкрива репортаж на ДВ.

От Ереван до планините в арменската провинция Гехаркуник са около 170 километра. След последния въоръжен конфликт за Нагорни Карабах районът стана гранична зона между Армения и Азербайджан. Ереван твърди, че азербайджанските военни са навлезли на четири километра навътре в новия граничен район, като са окупирали над дузина възвишения край арменските села Кут и Верин Шоржа и са изградили укрепления. По хълмовете в района има арменски и азербайджански постове, като на места те се намират на петнайсетина метра един от друг.

По съветско време населеният предимно с арменци Нагорни Карабах беше автономен регион в състава на Република Азербайджан. В края на 80-те години там избухна етнически конфликт и кавказката област се обяви за независима. Самопровъзгласилата се република контролираше и части от съседните азербайджански окръзи. През 90-те години конфликтът беше замразен, за да избухне с нова сила през септември 2020-а. След месец и половина войната беше прекратена с постигнатото между двете страни в конфликта и Русия примирие. Така Баку възстанови контрола си върху огромни части от бившата си провинция Нагорни Карабах и съседните окръзи.

Как оцеляват хората в Кут

Селцето Кут се намира по пътя към арменските военни укрепления в граничния регион. Днес в него живеят не повече от стотина жители, само 18 деца посещават местното училище. В селото има повече военни (арменски войници), отколкото са жителите му. То служи като крепост срещу възможно азербайджанско военно нападение.

Хората тук живеят върху буре с барут, казва кметицата Сима Читчян. "Не можем да пускаме животните да пасат свободно, тъй като на всяка крачка дебне опасност. Картофените ни ниви останаха отвъд линията, след която се стреля. Вече е време да събираме и сламата, но се страхувам, че ще останем без фураж за животните през зимата."

Двата пътя, които свързват Гехаркуник със Степанакерт в Нагорни Карабах, са напълно блокирани. Те са осеяни с множество габиони - метални клетки, пълни с камъни и заляти с бетон. От другата страна се виждат укрепленията на азербайджанските военни. Арменците твърдят, че азербайджанците смятат тази част от границата за делимитирана (правно договорена) и демаркирана (физически обозначена). Войниците взаимно се следят, но въоръжени конфликти няма. Загражденията обаче спъват икономиката в региона. Автобусите също вече не пътуват до Нагорни Карабах, поради което няма и туристи.

Страховете на хората във Верин Шоржа

Следващото населено място в граничната зона от арменската страна е Верин Шоржа. В него са останали да живеят само няколко семейства. И те се страхуват да извеждат животните си на паша по-надалеч - не знаят къде какви опасности дебнат. Затова ги пасат край селото или дори вътре в него - например на старото арменско гробище от 10-и век с надгробни плочи, които отдавна са обрасли с червеникав мъх.

На гробището няколко пастири играят карти. В отговор на въпроса как оценяват ситуацията те казват: "Всичко ще бъде наред. Нашата армия е тук". Но това е единствено за самоуспокоение. В действителност ги тревожи това, че позициите на азербайджанските войници са само на 400 метра оттам. "В момента не се пролива кръв, но това бързо може да се промени. И тогава новата конфронтация ще бъде неизбежна", предполагат пастирите.

Стрелбата е забранена

Недалеч от селото арменски войници са изградили укрепление, състоящо се от палатка със знаме, стари автомобилни гуми, дънери на дървета и натрупани един върху друг камъни. Само на десетина метра от тях войници от армията на Азербайджан строят укрепително съоръжение от габиони. По върховете на околните хълмове азербайджански стрелци са заели позиции и следят зорко какво се случва в ниското.

Войниците ни уверяват, че имат заповед да не стрелят и да се опитват да решават всички спорни въпроси чрез преговори с отсрещната страна. Разрешено е да се дават само предупредителни изстрели.

От време на време представители на двете страни се срещат, за да обсъдят обстановката и спорните точки. Но се случва ситуацията да излезе извън контрол и се стига до изстрели във въздуха, удари с приклади и размяна на ругатни между войниците.

Въпреки напрегнатата обстановка в региона, в Гехаркуник няма руски войски. Първите им постове са край арменските села Сюник и Горис директно на границата с Нагорни Карабах. Броят на руските граничари е увеличен. Междувременно руски войници контролират летището в арменския град Сисиан.