OffNews.bg

Как Турция стана незаменима

Войната в Украйна силно увеличи стратегическото значение на Турция за НАТО. В спора за островите в Егейско море Анкара сега се държи много по-агресивно спрямо Гърция. И демонстрира, че не търпи германските нравоучения, пише в анализ за "Дойче веле" Кристоф Хаселбах:

Цялата история всъщност е абсурдна. Турция и Гърция са членове на един и същ отбранителен съюз - НАТО, създаден, за да се отбранява срещу общ враг. И все пак двете съседни страни редовно се оказват на ръба на войната - изправени една срещу друга. Колко застрашена се чувства Гърция може да се види от разходите ѝ за отбрана. С разходи за общо 3,8% от БВП, Атина се нарежда на първо място сред страните членки на НАТО.

Става дума за конфликтни претенции към острови в източната част на Средиземно море, за морски граници и за свързаните с тях права върху важни природни богатства като нефт и газ. През 1996 г. двете страни отново се разминаха на косъм от истинска война заради малкия и необитаем остров Имия. Конфликтът се изостри отново през 2020 година. Изпращането на турски сондажни кораби, които търсят природен газ, периодически засилва напрежението и се осъзнава от Гърция като провокация.

САЩ и генералният секретар на НАТО неведнъж са предотвратявали пряка война между съседните страни. През 2020 г. бившата германска канцлерка Ангела Меркел, с подкрепата на ЕС, също изигра важна роля в подобно посредничество.

Анкара поставя под въпрос гръцките права над островите

Сега конфликтът отново започна да кипи. Анкара оспорва гръцките права над редица острови в източната част на Егейско море като например Родос, Лесбос, Самос и Кос. Според Турция гърците са нарушили международните договори с това, че поддържат свое военно присъствие по тези места. Анкара почти всекидневно напомня за претенциите си с прелитанията на турски изтребители над гръцките острови.

Турция се позовава на Лозанския договор от 1923 г., който урежда сегашните граници между съседите. Според него след гръцко-турската война Гърция получи островите Лесбос, Хиос, Самос и Икария. А Парижкият договор от 1947 г. фиксира, че Италия отстъпва на Гърция Додеканезките острови. Въпросните договори предвиждат също и демилитаризацията на островите. Атина обаче оправдава разполагането на войски на островите с усещането за заплаха от многобройните десантни кораби край западните брегове на Турция и с правото на всяка държава на самозащита.

"Бълнуване на екстремисти?"

Конфронтацията има дълга традиция, но словесните дуели и този път са крайно ожесточени. Девлет Бахчели, лидер на Партията на националистическото действие (ПНД), която е коалиционен партньор на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Ердоган, се снима с карта, на която всички острови в източната част на Егейско море и даже най-големият гръцки остров Крит бяха обозначени като турски територии. "Бълнувания на екстремисти или официална турска политика?", попита гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис в Туитър и настоя за разяснения.

Вътрешнополитическите причини допълнително подклаждат активността на турските политици. През следващата година в Турция ще се проведат президентски и парламентарни избори. Ердоган и неговата ПСР се опасяват от масовата загуба на гласове, включително заради високата инфлация и лошата икономическа ситуация в страната. Външнополитическите изяви на активност имат способността да отвличат вниманието от истинските проблеми.

Но от гръцка страна също се долавя дрънкане на оръжия, макар и не от членове на правителството. Вицеадмиралът от запаса Янис Еголфопулос за пореден път заяви по телевизията, че на турците трябва да се даде урок: "Ако те (турците, бел. ред.) направят първата крачка, ще изпитат нещо, което никога не им се е случвало".

Как се позиционира Германия в този спор?

Външната министърка Бербок беше достатъчно ясна по време на неотдавнашното си посещение в Гърция и Турция: "Гръцките острови са гръцка територия и никой няма право да поставя това под въпрос." Тя не засегна въпроса за милитаризацията. След това турският ѝ колега Чавушоглу се оплака, че Германия вече не била неутрална, балансът напоследък се бил загубил, коментира той.

Гърция също смята, че Германия невинаги демонстрира справедливо отношение към нейните интереси. Гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас разкритикува остро германския износ на оръжие и продажбата на подводници на Турция. "С доставката на тези подводници има голяма опасност балансът на силите в Средиземно море да бъде нарушен", каза той.

И двете страни ухажват Вашингтон

Всъщност Германия играе само второстепенна роля в конфликта. Ердоган и Мицотакис се опитват да си осигурят с приоритет подкрепата на Вашингтон. В средата на май Мицотакис се изказа пред двете камари на американския Конгрес. Там той подчерта, че НАТО не може да си позволи "още един източник на нестабилност" на югоизточния фланг, освен Украйна.

Гръцкият премиер лобираше за това Вашингтон да не подкрепя модернизацията и подсилването на турските военновъздушни сили с нови американски изтребители F-16. За Ердоган действията на Мицотакис бяха особено унизителни, тъй като гръцкият премиер успя да накара САЩ да продадат на Атина F-35, които те отказаха да предоставят на Турция.

Но само няколко седмици по-късно, в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Мадрид, американският президент обеща на Ердоган да подкрепи модернизацията на турските самолети F-16. Негласно се знаеше защо Байдън прави това: той трябваше да предложи нещо на Ердоган, за да се съгласи Анкара с приемането на Швеция и Финландия в НАТО.

Турция стана още по-незаменим фактор

Макар че окончателното решение за доставката на F-16 все още не е взето, ситуацията показа колко големи стратегически ползи извлича турското правителство покрай войната в Украйна. Нейните позиции сега станаха още по-важни, отколкото бяха преди. А НАТО ясно показа, че не може да си позволи никакъв разрив в отношенията с Турция – най-малко пък сега, когато се води война в Украйна.

Апропо, Гърция. В края на май Ердоган покани партньорите си от НАТО на военно учение в Измир, на брега на Егейско море, в непосредствена близост до гръцките острови. Американски, френски и италиански войски участваха в учението, включващо завземането на фиктивен остров, а гръцките - не. В щаба на НАТО яростният протест на Гърция така и остана нечут.