Двете лица на Мексико

Това отчасти може и да Ви прозвучи познато, но тук става дума за една друга страна - за една ерозирала държава, както пише в коментара си авторът на ДВ, пожелал анонимност. Защо е анонимен? Прочетете и ще разберете.

Хавиер Валдез беше шестият журналист, убит тази година в Мексико. Още едно име в черния списък, където вече влязоха Сесилио Пинеда, Рикардо Монлуй, Мирослава Бреач, Максимо Родригез и Филиберто Алварез. Така беше довчера. Днес - годината още не е преполовена - към тях се добави и името на Ектор Хонатан Родригез. Ужасяващ списък, който непрекъснато се дописва...

"М" като мъка

Според „Репортери без граници”, Мексико е една от трите държави, където журналистите са под най-голяма заплаха - пред Мексико са единствено Ирак и Афганистан. Но разликата е там, че в Мексико нито се е водила, нито се води война. Поне не такава, която международната общност признава за война. И страната ще запази тъжното си трето място, ако светът продължи да омаловажава случващото се там.

Какво да мислим за една страна, където редовно се откриват масови гробове със стотици безименни жертви? Как да наречем една държава, където убийството на десетки студенти години наред си остава ненаказано? Каква е тази страна, където наркобароните всекидневно прогонват или избиват хора, за да си отворят място за нови плантации? Страна, където мрежата, свързваща наркотрафикантите, полицията, военните и политиците, е сплетена толкова гъсто, че вече никой не знае кой е с чисти ръце и кой - не. Какво да кажем за една страна, където избиват свещеници, майки и бащи, деца и внуци, за да се изравнят някакви „отворени сметки” по закона на вендетата? Една държава, където от 2000-та година насам бяха убити повече от 100 журналисти - само защото се опитваха да намерят отговор на изброените въпроси.

Двете лица на Мексико

Мексико показва пред света две лица. Първото е дружелюбното лице на една симпатична и образована страна, на една нова икономическа сила. Лицето на приятел, който с отворени обятия посреща гости и умее добре да празнува заедно с тях. Никой обаче не бива да се подлъгва по това миловидно лице.

Защото действителността вътре в страната изглежда съвсем различно: висока престъпност, огромна корупция, неефективно правосъдие. Държавата вече отдавна е изгубила монопола си над употребата на сила, държавният авторитет ерозира. Властите в Мексико вече не са в състояние да гарантират на гражданите си такова основно нещо като правото им да живеят в мир. Това е една държава, която не може или не иска да защити своите интелектуалци, своите журналисти и хроникьори.

Истината е проста: ако не иска да бъде обявена за провалена държава, Мексико трябва да гарантира на журналистите възможността да работят. И да им създаде такива условия, при които ще могат да се подписват под статиите си, без да се боят за своя живот и за живота на близките си. Само така може да се разсече възелът от насилия и убийства, който стяга до задушаване тази иначе прекрасна страна.