Безгрижие в България. А броят на заразените расте

За психичното здраве на нацията е достатъчно мерките да са хлабави, времето да е топло, а ген. Мутафчийски да не присъства на брифингите. Защо е това безгрижие в България? 

Забравихме ли, че коронавирусът не си е отишъл? Или просто вече свикнахме с него, защото се уморихме да се страхуваме? Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и член на Националния оперативен щаб, определи като “смущаващ” ръста на заболелите в последните дни. Въпреки това обаче властта очевидно не смята, че има нужда от ново затягане на режима или от удължаване на извънредната епидемиологична обстановка.

Противоречивите мерки на властта

Какво излиза? Броят на заразените расте, но режимът е по-хлабав. Разбира се, не е възможно да се живее в пълна изолация до появата на панацея срещу COVID-19. Само че мерките на правителството са доста противоречиви.

Абитуриентските балове са разрешени едва след 1 юли, но още от 2 юни България първа разреши футболните мачове пред публика. Дербито между “Левски” и ЦСКА в събота показа, че от трите “Д” - дисциплина, дистанция и дезинфекция, първите две очевидно не са важни както за феновете и на двата отбора, така и за охраняващите полицаи. И още: учениците и студентите са на онлайн обучение, но заведенията и нощните клубове, в които се събират, са отворени. Ако не са сервитьорите с маски и дезинфектантите в тоалетните, по нищо няма да личи, че България се намира в извънредна епидемиологична обстановка.

И управляващите не се пазят. За да опровергае снимки от спалнята си, а и за да внуши какъв монолит е ГЕРБ, премиерът Бойко Борисов събра зад гърба си партийния елит. И никой от тях не спази здравословна дистанция. А иначе при посещение в театър се изисква зрителите да са през седалка. Дистанция няма и при инспекциите на Борисов. Няма я и при похода из Родопите на председателя на парламента Цвета Караянчева със съпартийци.

В същото време журналистите в парламента все така нямат пряк достъп до депутатите, а са изолирани в зала. Решението, взето в средата на март, не е променено, поради което народните представители си остават недосегаеми в кулоарите. Излиза, че коронавирусът хем е заплаха за здравето, хем не е. Както е удобно.

В условията на нагнетено вътрешнополитическо напрежение затягането на мерките също ще падне жертва на политическата целесъобразност. Ефектите от карантината, сред които малкото заболели, допринесоха за високия майски рейтинг на ГЕРБ. Сега обаче изглежда, че за психичното здраве на нацията е достатъчно мерките да са хлабави, времето да е топло, а ген. Мутафчийски да не присъства на брифингите, оредели до един път седмично.

Макар държавният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев да беше казал, че нагласата “всичко е окей” го плаши, на българина очевидно му се иска да живее по-безгрижно. А и няма бранш или творческа гилдия, които да искат затягане на мерките - всички загубиха повече от мислимото. Когато Борисов казва: "Нямам желанието, нито увереността, че е правилно да връщаме старите мерки, искам хората да се пазят”, посланието всъщност е: “Така ще живеем”.

Къде тогава отива рекламата на България като безопасна дестинация? И какво от това, че летният сезон е удължен до края на студения октомври? Заради новите случаи на коронавирус латвийските власти отмениха чартърен полет, който трябваше да докара туристи на Черноморието, а Словения и Естония въведоха карантина за пристигащи от България.

На кого да вярваме?

Днешното безгрижие със сигурност е подсилено от липсата на смразяващи кръвта кадри и новини за вилнеещия вирус. По време на карантината тези съобщения доминираха медийния поток и силно потискаха и плашеха. А щом сега ги няма, значи няма от какво да се боим, така ли?

За медиците обаче нищо не се променя. Само умората и изтощението стават още по-непоносими. Все така няма достатъчно тестове, все така остър е дефицитът на инфекционисти, на реанимационни сестри, без които апаратурата и леглата са просто болнични паметници. Но тези проблеми бяха изместени от личната вендета на един хазартен бос с 18 обвинения, разгневен на доскорошните си политически партньори.

Взривовете на заразата станаха притеснително много, тенденциите са смущаващи, заяви проф. Кантарджиев. Притеснителна е и новината за 180-те хиляди новорегистрирани безработни за периода февруари-май. И въпреки всичко това управляващите не спират да повтарят колко добре се справят. Да вярваме ли?