Воля в торбички (фото есе)
Автор: Николай Китанов
… политиката сама по себе си
е купища лъжи, шикалкавения,
безумия, омраза и лудост …
Джордж Оруел
Разхождам се из центъра на Добрич, късно вечерта, малко преди изборите. Поглеждам телефона – показва, че има свободни безжични мрежи, и една от тях приковава вниманието ми – gerb_dcable1. Закачам се, избирам “Интернет”.
“Не може да бъде! И тук ли?” – възкликвам вътрешно. Предизборни плакати на всякакви <политически партии> ме преследваха от няколко дни докато пътувах в региона.
На следващия ден – вече по светло – виждам лъскава трибуна на широкия добрички център. А там красиви момичета раздават рекламни торбички, съвсем като на Пловдивски панаир. Млади, стари, деца, майки и бащи – всеки носи към дома си по една модерна торбичка.
Мисля си колко ли струва една торбичка и календарчетата, кибритите, химикалките и брошурките? После вниманието ми се отнесе към “изложбата” със снимки-успехи , закачена на големи метални конструкции с формата на стрелки. А стрелките сочеха в срещуположни посоки.
Чудя се колко хора ще повярват, че са изпълнили достойно своето “гражданското задължение”, заменяйки гласа си за най-добре изглеждащите календарчета, кибрити, химикалки и брошурки – пуснати в екологична хартиена чантичка.
Сещам се какво пишеше Димитри Иванов: “… политическата агитация е като търговската реклама. Рекламират ли ми нещо, аз не го купувам. Ако то беше добро, нямаше да се нуждае от реклама …”
Как така само една <политическа партия> е окупирала градския площад? Кметицата била от тях – затова. Тя преди и от други <политически партии> била, но уж все гледала града да е добре …
“Ей, момче! Момче! Какво снимаш?” – пита ме някой докато правя горния кадър. “Ти журналист ли си? Виждаш ли как ги изхвърлят на боклука, а?” Възрастен човек, приседнал на сянка гледа към кошчето за боклук радвайки се. “Ами те хубаво ги изхвърлят, ама пак ще спечелят изборите.”, казвам. “Нищо няма да спечелят, нищо! Тия са бандити и мошеници, заради тях съм сакат! Утре ще дойде оня и ще го освиркам. Ще го питам къде ще ходи!”
Два дни преди това попадам случайно на предизборен концерт в добруджанско село. От плакатите едно лице ме гледа почти от всяка спирка, всяко читалище, всяко крайпътно дърво. Плакати прилежно залепени с тиксо, навярно от верен симпатизант, на места пльоснати върху некролозите. А лицето не само ме гледа, а размахва пръст към мен, сякаш ми се кара.
Не искам да мисля как и защо децата от местния фолклорен ансамбъл участват в такава партийна вечеринка. Все пак едва ли имат всеки ден концерт, наистина играят добре, щастливи са, всички им се радват. Това е хубаво, аз също се радвам.
А лицето от плаката все така размахва пръст …
… от всеки ъгъл на залата.
По някое време на сцената се нареждат кандидатите за народни представители. Питам се – колко ли такива кандидати са минали през живота на тази баба? Тя може би си спомня за монахристи, фашисти, сетне комунисти, социалисти, демократи, националисти …
“Ей къде са ония двамата мафиоти бе!? Къде са, че ги няма тука, а?” – провиква се някой от последните редове. Наскачат хора: “Шшшшт, тихо бе, тихо. Мълчи!”
Излизам да подишам въздух. Започвам да разказвам на спътника си една истинска история от Северозападния край, която записах наскоро. В едно село – вече потопено от яз. Огоста – преди Девети септември пристига кандидат за народен представител, събира селяните на мегдана и държи реч от файтона: “Господа селяни, ако вие гласувате за мен, и аз станем депутат, ще отбием линията от Фердинанд и влако ше спира те тука – на мегдана.” Един зевзек от тълпата се провикнал “Жениии, вардите децата, че влако иде и ше ги сгази!” Изгонили го за саботаж на събранието.
След Девети в селото виден комунист отново събира селяните на площада и започва да говори: “Другари селяни, нема ги вече тиа, къде се возеа у файтоните и ядеха печените ягнета.” И пак същия се обадил – “Иване, и вие нема`а ги ядете сурави!” Пак го изгонили.
А на площада, човекът, който питаше за мафиотите, дочул началото на моя разказ се обръща, поглежда ме, изпсува, и се изгубва в тъмното мърморейки ”Ще построят те, ще построят! Измамници!”