OffNews.bg

Вадят ТЕЦ-овете на Ковачки от енергийния микс?

Eлектроенергията на ТЕЦ "Бобовдол", "Брикел" и редица топлофикации и заводски когенерационни централи да не се изкупува задължително и да не влиза в енергийния микс, който формира крайната цена на тока.

Това предложение направи екипът на служебния министър Асен Василев по време на заседанието на обществения съвет към Министерството на икономиката и енергетиката, председателстван от новия министър на икономиката Драгомир Стойнев. На него бе обсъдена нова концепция за ценообразуването в енергетиката, подготвена от екипа на Василев.

"Бобовдол" и "Брикел" са собственост на Христо Ковачки.

Методиката, предложена от Василев, цели да намали разходите за крайните потребители и да запуши ежегодната бюджетна дупка в българската енергийна система, която по оценка на Световната банка е между 800 милиона и 1.1 милиарда лева. Тя обаче предвижда няколко резки решения по отношение на електроцентралите за възобновяема енергия, топлофикационните и заводски електроцентрали, които няма да се харесат на производителите. Новата концепция може да проработи само след няколко промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, които не се знае дали новото управление ще е склонно да направи.

Премахването на кръстосаното субсидиране между държавните енергийни компании е сред основните принципи в нея. Така с приходите от газа няма да се покриват разходите за ток, а индустриалните потребители няма да плащат повече заради домакинствата, каза Василев.

Другият принцип е общественият доставчик да купува възможно най-изгодната енергия за потребителите. В момента НЕК купува най-вече по договори за задължително изкупуване и по закон е длъжна да купува 100 % от произведената енергия на част от централите.

Да намалим цените, увеличавайки скъпия ток

Една от мерките, предлагани от Василев, за намаляване на разходите в системата, е наглед парадоксална: в следващия 1-годишен регулаторен период да се увеличи производството на двете най-скъпи термични централи - ТЕЦ "AES Марица изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица изток 3", с които държавата има 15 годишни договори за задължително изкупуване на енергията. Бившият министър предлага натоварването на двете да е съответно 85 % и 82 %.

Логиката на решението е, че така ще се спестят разходите на държавата към централата за "разполагаема мощност". Когато те не работят, НЕК им плаща разполагаемост (т.нар. студен резерв) до 80 лв. за мегаватчас (за ТЕЦ "МИ 1") - това е мощността, която се държи в готовност да заработи в случай на недостиг на ток в енергийната система. И докато им плаща тази цена държавата плаща на други централи да произвежда електричество при средна цена около 100 лева за мегаватчас. Поради това, натоварвайки ги максимално, НЕК ще пести разходи.

65 % от ВЕИ-енергията в микса, останалите - на свободния пазар

Новата концепция предлага еднаква квота за всички електроенергийни производства - 65 % да се продават на регулирания пазар, т.е. да влизат и в сметките за бита, а останалите 35 % да се продават на свободния пазар. В момента съотношението е много по-голямо, т.е. на свободния се търгува далеч по-малък дял от енергията.

Правилото ще важи и за ВЕИ-централите (за възобновяема енергия). Средната цена на тяхната енергия в момента е 295 лева за мегаватчас.

За целта ще трябва да бъдат предоговорени редица договори за изкупуване в сектора.

Това правило обаче може да натовари бизнеса с по-високи цени на тока, коментира председателят на асоциацията на големите енергийни консуматори Константин Стаменов, който е и изпълнителен директор на металургичното предприятие "Стомана Перник". Василев му отвърна, че няма логика при свръхпроизводство на енергия цените на възобновяемата енергия за свободния пазар да не паднат. Все още не е чута позицията на ВЕИ-бизнеса, който с приходите от произведения ток плаща банковите кредити за фотоволтаични, вятърни и др. централи. 

Скъпият кафяв ток - 4 пъти по-малко

Задължително да се изкупува електроенергията само на онези когенерационни централи (за комбинирано производство на топлина и електричество) в топлофикациите и заводите, които са високоефективни. Това гласи друго предложение на Василев. В комбинация с решението заводите сами да консумират произведената от тях скъпа енергия, а да продават на НЕК само излишъка (сега те продават цялото количество скъп ток на НЕК, а си купуват евтин), това ще доведе до 4 пъти по-малко "кафяв" ток спрямо сегашните нива. Това обяви Василев. В момента средната цена на този ток от топлофикациите е 180 лева за мегаватчас, а на заводските - 153 лева.

При това положение "Топлофикация София" например би работила само с 1 когенерационна мощност, а това би пестило 100 милиона лева за ток на цялата система (токът на софийската топлофикация е най-скъп - над 300 лева за мегаватчас). На въпрос на журналисти дали това не би довело до увеличаване на цената на парното в София (понеже дружеството я поддържа сравнително ниска чрез приходите си от ток), Василев отвърна, че ако дружеството не оптимизира разходите си, софиянци ще платят "мързела" му с 10 % увеличение на цената на парното. "Целта е не да поскъпне парното, но не върви хората на село да плащат парното на София", коментира и председателят на енергийния регулатор (ДКЕВР) Евгения Харитонова (цената на кафявия ток, както и на ВЕИ-енергията се разпределя от НЕК сред всички потребители в страната).

В най-лошия вариант - 2 % поскъпване на тока

В песимистичния сценарий - при минимум потребление на електроенергията, промяната в цените на тока за крайните потребители би трябвало да е несъществена. Това изчисляват от екипа на Асен Василева. При годишна норма на възвращаемост 3 % за електроразпределителните дружества (ЕРП), мерките биха довели до поевтиняване на тока за потребителите на Енерго.про с 0.5%, и повишаване за клиентите на ЧЕЗ с 2.1%, а на ЕВН - с 0.9%, показва уравнението.

"Радвам се, че виждам доста посърнали лица около масата, от една страна", заяви на днешния обществен съвет Асен Василев. Той припомни тезата си, че всички участници в енергийната система трябва да поемат част от тежестта на реформите, за да се удържат цените за крайните потребители.