Този лош, лош тероризъм

Автор: Филипа Радионова

От страх и неспособност държавата тотално абдикира след атентата в Бургас.

Преди години подслушах кратък разговор между две кандидат-студентки по журналистика. Беше през 2005 г., изключително актуални бяха атентите в Лондон от 7 юли и очевидно не беше трудно и за тях да се сетят, че това е вероятна тема на изпита същия месец. А кратките разменени реплики бяха: “Какво ще кажеш, ако те питат за тероризма”, задава въпрос едната. “Как какво? Ще кажа, че тероризмът е много лошо нещо!” - отговаря другата.

И за мен не беше никак трудно да се сетя за тази иначе позабравена случка, защото прекалено много напомня на настоящата ситуация. Единствената разлика е, че в случая не са две току що завършили ученички, а са управляващите политици.

Двете девойки от началото на историята всъщност изобщо не обсъждаха предстоящия изпит, нито бяха заинтригувани от Лондон. Беше вметка някъде между клюките и някакви си техни очевидно важни тийнеджйрски истории. Както се оказва, много “по-важни” теми имат и управляващите, а тероризмът е вметка в дневния им ред.

След дълги часове на липса на присъствие от страна на премиера Бойко Борисов при безпрецедентният атентат в Бургас, той все пак реши да реагира. Каза, че този ужасяващ акт е провокация към усилията за световен мир и че категорично осъжда агресията и тероризма. Това така общо изявление по-скоро бих очаквала от да речем генералния секретар на ООН, а не от министър-председателя. Все пак се случва в държавата му и не е логично да се държи като международен дипломат

По-нататък. В двете седмици след атентата Борисов на практика изхаби в пъти повече усилия да се заяжда с БСП за референдума за АЕЦ “Белене” и някакви автобусни драми с Бузлуджа. Занима се активно с едни от любимите си теми за цените на хляба и на електроенергията. Съобщи, че е овладял икономиката и вече дори “мисли” и за повишаване на доходите. Но най-важното е, че присъства на обявяването на Веселин Марешки за нов собственик на Локомотив Пловдив и изсипа дъжд от похвали в стил “това е спасяването на поредния футболен отбор”. С негова помощ, разбира се.

Забравихте откъде тръгнахме ли? От атентата в Бургас.

Медиите се напълниха със знайни и незнайни по произход информации за паспорти, шорти, палачинки и перуки, фотороботи и снимки на глави, както и експертни мнения от наши и чужди източници. Всички в държавата продължават да коментират случая и да се опитват сами да съпоставят кое е вярно и кое не в цялата истерия. Кой е този, той ли е, какъв му е произхода и колко килограма тежи. Що са му сини очите, сини ли са му. Какви са ни външните отношения по-точно и с кого работим, как ще се отрази случаят на международното ни позициониране. Жестока мистерия.

Всичко това се случи така хаотично, защото след първоначалните кратки и разнопосочни изявления министрите решиха да не дават информация, за да не пречат на разследването. Пряко отговорният за вътрешните работи Цветан Цветанов предпочете тържествено да връчи ключовете на нови къщи в наводненото преди месеци село Бисер и отново да се намеси в съдебната система и поиска наказание за съдийка. Тези неща сигурно му влизат в задълженията повече от тероризма. През уикенда посети операта “Турандот” във Велико Търново, освен това лично се погрижи за заминаването на парализирана родилка на лечение в Израел. Десислава Атанасова също ходила на операта във Велико Търново. И използва пътуването си в града за да насоли местната кардиоболница и да се набърка с някаква спорна ваксина (ваксините винаги са спорни). Николай Младенов пък изчезна от публичното пространство, но от туитър профила му може да се съди, че е силно развълнуван от Олимпиадата.

В общи линии реакциите на държавното представителство се изчерпаха с набързо събран Консултативен съвет по националната сигурност и принудително докладване пред парламента. Към Народното събрание изпълнителната власт в това правителство обича да демонстрира пренебрежение и да забравя, че подлежи на контрол по конституция.

При подобен безпрецедентен инцидент, който повдига въпроси за способността на държавата да се грижи за сигурността на българските и чуждите граждани, не може същата тя да абдикира с аргумента, че не иска да пречи на разследването. Може да не съобщава подробности, може да бъде премерена и разумна, но не и да показва пълна липса на ангажираност и пренебрежение. Не може да оставя хората и медиите да се лутат в теории, а както обичайно става и по традиция да се сърди накрая, защото спекулирали. Не може да ни занимава с мачове, олимпиади или вечния припев за тежкото наследство.

Такова отношение в конкретния контекст издава страх и неспособност. И е абсолютно детинско скриване под масата заради гузна съвест. Реакцията на държавата наистина звучи като при двете кандидат-студентки : “Тероризмът ли? Тероризмът е много лошо нещо... Това ще им обясним”.