Тома Белев: 12 стъпки за разрешаване на проблема със ски сезона на Витоша

През тази седмица Столична община и Изпълнителна агенция по горите отново проведоха разговор с „Витоша ски“ АД.

Тайни разговори, в които никой гражданин не знае какво се дискутира и какви договорки се правят. Четвърта година властта не желае да покаже на светло взаимоотношенията си с една фирма с неясен собственик. Затова и обществото остава с впечатлението, че тези договорки са извън закона и морала. Отказа от публичност на изпълнителната и местна власт в тези разговори и малкото обществено достъпни данни дават допълнително основание на гражданите да се съмняват в идеята, че действията на властта са в обществена полза и в защита на законите. Ако искаме да имаме трайни решения на проблема, те трябва да се основават на прозрачност, принципност и законност – три неща, които до момента явно липсват. Какво могат да направят централната и местна власт, за да променят тази ситуация – нищо повече от това, което са длъжни сторят по закон, а именно:

1. Столична община да информира столичани каква е общата застроена площ на сградите и съоръженията в Природен парк „Витоша“ и за каква част от нея се плаща данък сгради. Както и какви стъпки е предприела за да се приложи Закона за местните данъци и такси към всички собственици на сгради в парка. За да не се окаже после, че никой не е поискал фирмите да си платят местния данък и е минала давността за събирането му.

2. Изпълнителна агенция по горите да информира гражданите дали за всички сгради и съоръжения в държавните горски територии има уредено право на строеж, а за лифтовете - и право на сервитут. И какво е направила за тези, които нямат такова право, да си платят дължимите такси в миналото и вещни права по новия закон? За да не се окаже, че държавната агенция е пропуснала да си поиска вземания в размер от над 1 млн. лева годишно през последните 5 години и за тях също е минала давността.

3. Столична община да публикува цялата документация по приватизацията на „Въжени линии“ АД, (собственик на Сименовския, Драгалевския, Княжевския лифтове и влека на Конярника), включително документа, посочващ физическите лица, които са собственици на „Витоша ски“ АД. За да не се окаже после, че кметът или министърът на земеделието преговарят сами със себе си, чрез посредници да има или не ски на Витоша.

4. Министерство на земеделието да обяви на гражданите кои територии в Природен парк „Витоша“ се водят ски-писти съгласно картата на възстановената собственост и лесоустройствения проект на Държавно горско стопанство София. За да не се окаже после, че ски писти има, само дето някой си е замълчал, за да се реализира поредната държавна помощ към фирми с неясен собственик.

5. Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол да публикува документите по приватизацията и оповести резулатата от изпълнението на приватизационния договор на „Алеко спорт 99” (собственик на лифт Романски и влековете по Стената, Ветровала и Черни връх) и какво е направила за прилагането на закона. За да не се окаже, че договорът не е изпълнен от страна на приватизатора и трябва да се развали, а сме пропуснали сроковете.

6. Министерство на физическото възпитание и спорта да оповести защо продължава да поддържа договор за наем на цялата негова публична собственост в Природен парк „Витоша“, сключен без конкурс с Българската федерация по ски и позволяващ федерацията да ползва съвместно с търговски фирми тази собственост. И защо втора година Министерството не се интересува, че част от тази собственост – влек Заека не работи? И колко системи за изкуствен сняг на Лалето има, че едната се води публична държавна собственост на МФВС, а другата е в капитала на „Витоша ски“ АД?

7. Столичният общински съвет е време да оповести как ще осигури ежедневния достъп на столичани до парка, за да не се окаже, че градски транспорт до Алеко и Златните мостове няма, за да се ползват услугите на една частна фирма.

8. Комисията за защита на конкуренцията трябва да даде отговор на два въпроса: „Има ли картел при цените на ски-услугите в ски курортите Банско, Боровец и Витоша?“ и „Има ли неразрешена концентрация в собствеността на трите курорта?“ За да не се окаже, че сме си създали олигополно състояние при ски-туризма, без да разберем.

9. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е добре да обяви на кои писти в ски-зоните на Банско, Боровец и Витоша са проверявани туристическите услуги и защо във всички защитени територии функционират некатегоризирани писти. За да не се окаже, че категоризацията на писти реално не се извършва и нас, а проверки се правят, само за да се премахне конкуренцията.

10. Министерство на физическото възпитание и спорта трябва да обяви кои фирми или клубове са реализирали програмата „Научи се да караш ски” до момента и защо е допуснато това да се извърши на некатегоризирани писти. За да не се окаже, че финансирането на програмата през Българската федерация по ски е форма на заобикалене на закона за обществените поръчки.

11. Агенцията за държавна финансова инспекция е добре да се върне на проверка в Българска федерация по ски, за да провери с кои фирми Федерацията, заобикаляйки Закона за обществените поръчки, е сключвала договори и е плащала с парите, отделяни от държавата за подпомагане на ски спорта. За да не се окаже после, че са сключвани договори основно с фирми, управлявани от членове на Управителния съвет на федерацията или техни близки и срокът за наказанието на това нарушение е изминал.

12. Националната агенция по приходите е добре да си извърши проверка как едни оператори на лифтове и влекове декларират по 30% печалба от ски-карти и същевременно всяка година са на загуба. За да не се окаже, че освен строителството и хотелиерството, и ски индустрията у нас работи в сивия сектор и никой не ги проверява.

Тези дванайсет стъпки са насочени към възстановяване на законността в природния парк и даването на публичност на истинските проблеми. Не изискват много усилия от централната и местни власти, но изискват политическа воля, за да се случат. Въпросът е дали в това управление ще се намери тази воля или както и при предишните ще се окаже, че най-трудно у нас е спазването на законите от тези, които ги създават и са длъжни да контролират спазването им.