OffNews.bg

Щастливият край на една човешка история

Тази история започва в средата на ноември. Тогава във форума OFFRoad-Bulgaria.com се получава писмо. Съвсем млада 19-годишна майка с 2 деца е на път да бъде изхвърлена на улицата. Отчаяно моли за помощ, за да запази децата си. Историята е толкова сърцераздирателна, че първата и естествена реакция е, че е измислена. Писмото е написано толкова грамотно, че не подхожда на момиче от социален дом, както пише в писмото. Още по-странно е, че е изпратено до форум с думата "офроуд" в заглавието, а не до някоя от хилядите фондации, специално създадени да помагат на деца и майки. Същият този форум обаче си има железни правила за реакция. Общественият му съвет гласува случаят да се проучи и изпраща репортер на OFFNews.bg на среща с момичето. А почти невероятната история се оказва истинска. Гери е оставена съвсем малка в детски дом. Малко по-късно е осиновена от много добро семейство. Живеят известно време в чужбина, където тя научава добре английски. Когато е на 14 при един бурен скандал вкъщи разбира, че е осиновена. Бяга от къщи.  Едва 15-годишна разбира, че е бременна. Опитва се да заживее с приятеля си, но когато детето се ражда, той се държи зле с него. "Закрила на детето" отново я настанява в дом, а детето ú - в друго социално заведение. Тогава се запознава с бащата на второто си дете. Той ú помага да си върне сина. Всяка събота и неделя тя бяга от дома „Христо Ботев“ и ходи да вижда детето си. „Ако не ходих да го виждам, щяха да го дадат за осиновяване“, разказва тя. Започва работа в голяма верига за бързо хранене, но когато там разбират, че е бременна, я гонят. Бременността е изненада и за нея, защото пие противозачатъчни и няма никакви признаци за задаващото се второ бебе. Лекарите констатират, че става дума за цветна бременност. Приятелят ú също я изгонва, когато разбира, че чака бебе и тя отново остава сама и на улицата. Когато се прибира, осиновителите ú отиват в социалните служби и декларират, че имат трайна невъзможност да я отглеждат. С други думи - отказват се от нея. Гери е настанена в социален дом. Там се ражда второто ú дете. Двамата живеят там до февруари, след това са настанени в „Майка и бебе“, където изкарват до август. Тя повече не може да ползва услугите на социалните домове, тъй като ги е използвала "на макс". „Ползвала съм абсолютно всичко, което държавата може да ми даде“. През ноември Гери вече е на ръба на оцеляването. Държавата ú дава 135 лева, а само наемът ú е 250 лева. Сред най-тежките моменти е когато синът ú каже "Искам" и посочи вафла, а тя няма как да обясни на 3-годишното дете, че няма пари. Става още по-лошо - получава предизвестие, че трябва да напусне квартирата. Последните си пари инвестира в сметката за интернет и отчаяно пише писма за помощ до къде ли не. Така попада на OFFRoad-Bulgaria.com. Репортажът, който е публикуван в новинарската секция, взривява Форума. Участниците в него веднага организират сметки, по които да преведат пари. Захващат се да ú намерят квартира и да ú я обзаведат. Помагат и с пренасянето на багажа. Самата Гери е непоправим оптимист. Сигурна е, че ще си намери работа. Нужно е само малкият ú син да навърши годинка, за да го приемат в детска ясла. Моли за помощ само за четирите месеца до първата ú заплата. Форумът поема всичките ú разходи за това време. Плаща наема, тока и водата, дава ú пари за храна и за лекарства, когато е нужно. Гери отчита всеки лев, дори от най-скромните си разходи за храна. Хваща се на почасова работа, с която успява да припечели още мъничко. Историята ú трогва и едно известно лице от телевизионния екран. Водещият на предаване в голяма телевизия плаща два наема. Прави го деликатно, с изричното желание да не се споменава името му. Междувременно завистливи "доброжелатели" правят всичко възможно да ú отровят живота. Подписвайки се като социални работници, пускат слухове, че  е измамница, че е продала вещите, които Форумът ú е подарил.  Нищо от това не е истина. Двама души от Форума всяка седмица се срещат с нея. Хабят време и сили за проверка и за най-абсурдните клевети, но слава Богу, нищо от тях не се оказва истина. Сега, 5 месеца по-късно, сагата на Гери вече има своя щастлив финал. От седмица тя вече работи. Скоро ще получи първата си заплата, с която ще плати наема си за април. Малкият ú син вече ходи на ясла.

Бащата му, който не бе търсил Гери и детето си месеци наред,  сега ходи от време на време да вижда сина си. Въпреки че не го е припознал, той е готов да помага на Гери, дори и финансово. "Отговорността за едно дете е голяма и той все още не е готов да я поеме, но за в бъдеще знае ли човек какво може да се случи", коментира Гери с усмивка.

Големият ú син е при нея от петък до понеделник. През останалите дни от седмицата е в дом за деца и това ще е така, докато съдът не вземе решение за попечителството му. Бащата  завел дело за попечителство, Гери също води такова дело и докато съдът не се произнесе, момчето ще трябва да се връща в дома през делничните дни. Другата хубава развръзка на историята е, че Гери отново поддържа връзка с осиновителите си. Дори в най-тежките моменти тя не каза лоша дума за тях. Засега контактът им е само по телефона, но това е крачка напред, тъй като преди 4 месеца те не искаха и да чуят за дъщеря си и внучетата си.

С широка усмивка на лицето Гери разказва, че сега тя и децата ú водят нормален живот. Тя очаква да ú бъде намерено общинско жилище, каквото ú се полага като самотна майка с две деца. Когато получи такова жилище и си вземе и големия син при нея, щастието ú ще е пълно.

Така тази малка човешка история приключва с щастлив край. Както беше уговорката, Форумът помогна на Гери да си стъпи на краката. Всеки лев е отчетен. Всички мебели, хладилникът и печката са на мястото си. Макар и още много млада, Гери може да се оправя сама. Животът ú вероятно ще е по-тежък, отколкото на връстниците ú. Сигурно още дълго ще си плаща за грешките. Но с помощта на едни съвсем непознати хора, с които вече стана приятел, успя да запази децата си.