Съдът отмени цените за достъп на ВЕИ до електромрежата

Върховният административен съд отмени на първа инстанция решението на енергийния регулатор (ДКЕВР) да обложи производителите на възобновяема енергия с „временни цени за достъп“ до електропреносната и електроразпределителните мрежи.

На практика решението драстично намалява печалбата на производителите на слънчево, вятърно и хидроелектричество. Според фирмите от Българската фотоволтаична асоциация, чрез таксата средно 39 % oт всички приходи на вятърните, слънчевите, водните централи и др., отивали в ЕРП-тата.

Цените, които предизвикаха буря от недоволство сред фирмите, притежаващи такива централи, са най-високи за фотоволтаиците. За всеки мегаватчас електричество от слънчевите централи с над 5 киловата максимална мощност, фирмите трябва да плащат на съответния оператор по 145.66 лева, гласи отмененото от тричленката на ВАС решение на регулатора от края на миналата година То влезе в сила от октомври 2012 г. На практика решението драстично намалява печалбата на производителите на слънчево, вятърно и хидроелектричество.

Макар че регулаторът обяви, че въведените цени са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници“, всъщност той не е дал доказателства, че това е относителен дял, гласи един от мотивите за решението на съда.

Според съда ДКЕВР не е обосновала и необходимостта от въвеждане на временни цени. Регулаторът аргументира решението си със задължението на всички ползватели на електромрежите (крайни потребители и производители на енергия) да сключват договори за достъп до мрежата. По тези договори те би трябвало да плащат съответна такса за достъп до мрежата, която да отразява "разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа".

Според съда, недостатък на решението обаче е, че регулаторът не е представил конкретни фактически данни за определяне на цените на различните типове централи.

Решението на съда подлежи на обжалване пред петчленен състав.