Из доклада на ЕС, част 2: Защо в затворите няма тоалетни?

Докладът на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Европейския съвет отпраща редица критики и забележки не само към полицейските своеволия, за които OFFNews.bg вече писа, но и за редица други институции поотделно. Вторият акцент в Доклада е изцяло посветен на следствените служби у нас, където задържаните прекарват времето до приключването на основното разследване. Случващото се между стените на Следствията обаче е повече от притеснително. Делегацията е чувала няколко случая, в които е ползвано ненужно насилие срещу задържани, които не са изпълнили директните заповеди на служителите. За пример е даден човек, разпитван в пловдивската следствена служба, който твърди, че е бил удрян от персонала, защото не успял да стане достатъчно бързо от кревата, когато вратите на килията му са били отворени. Друг затворник разказал как е бил удрян, задето не искал да предаде на служителите списания, които адвокатът му донесъл по веме на визита. В следствената служба във Варна делегацията е научила,  че в някои случаи на затворници, зависими от наркотици, са били заключвани с белезници за радиатор за дълги периоди от време. Подобно на наблюденията от миналото, делегацията, която е извършила посещението през 2010 г., отбелязва, че жени сред персонала са голяма рядкост. Дори когато голяма част от задържаните също са жени, сред служителите мъжете преобладават с много. Както е било подчертано в доклада на посещението през 2006 г., смесен персонал би могъл да допринесе за подобряването на отношенията между служители и задържани лица и е изискване, когато има задържани жени. Консулът препоръчва допълнителни стъпки, които да гарантират всеки път, когато жени бъдат задържани в следствена служба да бъдат добавяни и допълнителни жени - служители. В следствените служби в Балчик, Ловеч и Велико Търново (както и в две килии във Варна) липсват санитарни възли и достъпът до тоалетна зависи от работещите в службата. В Балчик и Велико Търново затворниците дори са били подтиквани да използат пластмасови бутилки и кофи за нуждите си. Според консула действието на отделяне на човешки секрети и по-специално на фекалии, в кофа или гърне в присъствието на един или повече затворници, в затворено пространство ползвано като място за живеене е унизително. Унизително не само за ползващия кофата, но също за този, с които се споделя килията. Също е унизително и за хората, които работят там. Консулът отбелязва, че България е в нарушението на член 3 от споразумението, за това, че затворниците трябва да се изхождат в присъствието на съкилийниците си. Консулът призовава българските власти да вземат следните стъпки що се отнася до местата за задържане: - Да се намали броят затворници на килия до приемливо ниво. Минимумът е 4 квадратни метра на човек в килиите с няколко затворника. Всички килии под 6 квадратни метра (като тези в Балчик и Ловеч) трябва да се премахнат, да се разширят или в тях да отсяда само по един човек; -Да се подобри осветлението (чрез естествена светлина и адекватна изкуствена светлина) и вентилацията на килиите; -Да се подобри състоянието на креватите и завивките на задържаните; -Да се гарантира стриктно спазване на инструкциите дадени на персонала за достъп на затворниците до тоалетна по всяко време на денонощието, и в последствие създаването на тоалетни в самите килии; -Да се увеличи честотата на къпане на затворниците, според закон 19.4 от Европейските закони за затворите; -Да се подсигури на затворниците пълен набор от продукти за хигиена; -За затворниците да са достъпни материали за почистване на килиите; -Да се преразгледа количеството и качеството на доставената храна и да се подсигури, че храната е топла при сервиране. Оказва се, че в българските следствени служби затворниците прекарват 23 часа от денонощието си в килията, като единствените неща, с които може да се разсейват, са книги и вестници, оставени от семействата им, а за тези с достатъчно пари – телевизия и радио. Делегацията е чула неколкократно оплаквания и за липсата на медикаменти (които обичайно се оставят от семействата на затворените), отлагания при нужда от лекар и трудности при осигуряването на транспорт, когато се наложи задържаният да бъде изпратен в болница.