ГЕРБ с втори опит да промени законите за службите

Новият парламент ще се заеме с пакета закони за специалните служби, който предсрочно разпусналото се 41-во Народно събрание не успя да гласува. 

Четирите законопроекта, които минаха само на първо четене в парламентарните комисии на 41-то Народно събрание, са внесени отново. Пакетът от закони бяха посочени от президента Росен Плевнелиев като приоритетни, тъй като и до момента Националната служба за охрана (НСО), военното и цивилното разузнаване работят без специална законова регламентаиция. Законопроектите са дело на депутати от ГЕРБ, сред които и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов.

Единствено НСО остава под юрисдикцията на държавния глава. Президентът осъществява общото ръководство на службата, като назначава и освобождава началника й след съгласуване с Министерския съвет, е записано в текстовете на закона. Президентът също така утвърждава структурата и числения състав и удостоява офицери с висши офицерски звания. В закона се регламентира правото на служители на НСО да извършват аудио и видеозаписи по време на представително мероприятие с участие на охраняваното лице. 

Законът за НСО регламентира използването на помощни средства от охранителите, като белезници, димки, електрошокови палки и химически вещества при изпълнение на функциите си. Оръжие охранителите могат да използват само при условията на абсолютна необходимост. 

Право на охрана имат президентът и вицепрезидентът, председателят на Народното събрание и неговите заместници, министър-председателят, министрите му, председателят и членовете на Конституционния съд, както и председателите на двете върховни съдилища - административният и касационният. Право на охрана имат и главният прокурор, кметът на столицата и чуждестранни гости с ранг. В закона е записано, че охраняваните лица не могат да се откажат от охраната си и са длъжни да спазват указанията на служителите. 

За първи път се регламентира възможността за охрана на български представителства зад граница, чийто списък се предлага и одобрява от Министерския съвет. 

Както НСО, така и новата структура, която се предвижда да бъде създадена с отделен закон - Държавна агенция "Разузнаване", ще имат право да изисква информация, включително и от неправителствени, която касае работата на службата и сигурността на охраняваното лице. Външното разузнаване ще има право да използва свои агенти под прикритие в неправителствени граждански организации. За първи път в разузнаването се въвежда фигурата на инспектора, който се назначава от министър-председателя и има право да прави проверки на работата в службата

Със закона за цивилното разузнаване пък службата се преименува от Национална разузнавателна служба на Държавна агенция „Разузнаване”. Тя преминава на подчинение към Министерския съвет, а служителите й ще бъдат девоенизирани.

Пакетът закони трябва да влязат в сила от 1 октомври 2013 година.