Да шофираш на инат

Малко, след като оповести оставката на правителството, експремиерът Бойко Борисов заяви, че животът му е застрашен – Ахмед Доган искал да го убие. Дни по-късно, в близост до резиденцията му в Бояна, беше открит автомат „Калашников“.

В резултат - куп държавни охранители и автомобили на НСО следват Борисов, който, като бивш премиер, има право на охрана до една година след оттеглянето му от властта. Взетите от службата крути мерки са аргументирани с повишената степен на застрашеност и необходимостта НСО да осигури охрана и специализиран транспорт.

Експремиерът обаче единствен се ползва от една екстра - да шофира служебния автомобил, предоставен му за охрана.

Дали в решението за охраната на Борисов тази възможност и опасностите, произхождащи от нея, са отчетени – отговорът  е държавна тайна. Ако обаче той бъде зададен така: Кой носи вина, ако, не дай Боже, премиерът причини катастрофа или просто друга кола се вреже в автомобила му, общественият интерес придобива друг характер.

Отговорът на този въпрос е труден за НСО. От писмо до OFFNews, подписано от шефа на държавните гардове бриг. генерал Тодор Коджейков, става ясно, че няма ограничения за това кой шофира автомобилите на службата. И то при положение, че става въпрос за автомобили със специален режим на движение и изпълняващи задачи по ескорт и охрана на т.нар. „ВИП-ове“.

По Закона за достъп до обществена информация попитахме: „Нормативните документи, които уреждат работата на службата, позволяват ли охраняваното лице само да шофира? Ако да – кой носи отговорността при евентуален пътен инцидент с превозното средство – управляващият го или службата?“ Отговорът гласи: „В нормативните актове, които уреждат работата на Националната служба за охрана при президента на Република България, не съществуват забранителни или ограничителни мерки.“

С други думи - всеки може да направи едно кръгче с кола на НСО. Но не съвсем. От службата бързат да уточнят, че не могат да дадат информация за това дали и други охранявани лица сами карат автомобилите на службите, с аргумента, че тя не е обществена. Не е обществена информация и това дали подобно авангардно „решение“ за охрана не влиза в противоречие с мерките за сигурност, които трябва да бъдат прилагани не от кой да е, а от специално обучените за това шофьори на службата, за което плаща държавата, респ. - данъкоплатците.

Вероятно от недоглеждане, в писмото се спестява обяснението за това кой носи отговорност при катастрофа (които при НСО не са рядкост в последно време). Ако трябва да вярваме на Закона за движение по пътищата обаче, тя е на шофьора.

Решението кой и как да бъде охраняван се взима от комисия, съставена от главния секретар на МВР, шефовете на ДАНС и НСО. На базата на оперативна информация те преценяват рисковете и заплахите над съответното лице, което има право на охрана по правилника на службата, а окончателното решение е на Министерски съвет. Аргументите, с които се решава доколко сигналите за заплаха са достоверни, влизат в сферата на класифицираната информация.

В чл. 11 от Правилника за устройството и дейността на НСО ясно е записано, че службата използва специализирани автомобили за изпълнение на охранителни функции, като броят, видът и класът на тези автомобили „като елемент на охраната“ се определят от началника на НСО „според конкретните условия, обстановка и задачи“. Тоест, не охраняваното лице, а службата има задължения по използването на автомобили за охрана и транспортирането на ВИП-а невредим.

С други думи – освен, че харчовете за охрана на политиците са държавна тайна, оказва се също, че не е съвсем ясно кой отговаря за сигурността на ВИП-овете, но и за тази на хората около тях. Остава съвсем неясно и кой взима решенията в тази служба. По презумпция това е нейният началник. Той обаче предпочита да оправдае действията си с държавната тайна.

Така че, ако ви се случи да участвате в пряк сблъсък с експремиера на пътя, не е ваша работа да знаете кой ще  носи отговорността. Информацията за това най-вероятно е класифицирана.