Харчовете за охрана на властта са държавна тайна

Юлиан Христов 12 февруари 2013 в 19:21 6251 3

Коли на НСО. Снимка: Архив-БГНЕС
Коли на НСО. Снимка: Архив-БГНЕС

Колко плащат данъкоплатците за охрана на първите политици в държавата? Отговорът на този въпрос остава в сферата на догадките, защото според Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) това е държавна тайна.

OFFNews поиска справка от НСО по Закона за достъп до информацията (ЗДОИ) за това каква е сумата, отделяна персонално за всеки един от охраняваните първи държавници. Отговорът гласи, че според ЗЗКИ такава информация не може да бъде оповестена от съображения за сигурност. В цитирания текст от закона е записано, че не е обществена информацията „за отпускани и използвани бюджетни средства и държавно имущество за специални цели, свързани с националната сигурност“.

По този начин законовите ограничения по никакъв начин не позволяват постигането на търсената прозрачност в работата на службите - в случая, за харчовете за охрана на ВИП-овете. Гражданският контрол, особено върху разходите в сектора "Сигурност", са единственият гарант, службите да не бъдат наричани "черни кутии".

За сметка на това в медийното пространство гражденственост придобива информация, която трудно може да се провери. Конкретно за охраната на политиците в интервю за БНР преди няколко седмици бившият шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) Димо Гяуров заяви, че за сигурността на Ахмед Доган НСО отделя годишно 2,5 млн. лв. Тези твърдения бяха оповестени непосредствено след нападението над бившия лидер на ДПС по време на Осмия национален конгрес на партията. Ако казаното от Гяуров е вярно, излиза, че държавата харчи солиден ресурс за дейност, която видимо обслужва системата за национална сигурност, меко казано, неадекватно.

В периода 2011-2012 година службата е охранявала 12 лица. Според правилника, който разписва правилата за работа на държавните гардове (НСО все още работи без закон), право на охрана имат президентът и вицепрезидентът, премиерът, председателят на Народното събрание, главният прокурор и експрезидентът, който се ползва с привилегията да бъде пазен една година след напускането на поста си. 

В списъка с останалите, охранявани от службата лица за посочения едногодишен период, са посочени конституционен съдия, четирима депутати и един министър.

Пряко свързана с охраната на политиците и харчовете по тях е и информацията за това колко са ангажираните гардове и автомобили за всяко едно от посочените лица. Това обаче също се оказва класифицирана информация. Текстовете от закона, на които от НСО се позовават, са свързани с начина на организация на охранителните мероприятия. При внимателен прочит в тях обаче като тайна никъде не е упоменат броят на охранителите или автомобилите.

Единият текст (т. 3 от раздел II на Приложение №1 към член 25 от ЗЗКИ) гласи, че класифицирана е информацията, която представлява „сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности.“

В другия текст, с който НСО отказва достъп до исканата информация, пък е записано: „Данни за вида, нивото на снабденост и качествата на специална техника, въоръжение, боеприпаси, защитни средства, уреди и материали, използвани от службите за сигурност и от службите за обществен ред.“

Видно от двата текста е, че те касаят събирането на оперативна информация и използването на специални съоръжения и специална техника (за каквито в случая минават автомобилите на службата), но не и броя на гардовете и ангажираните автомобили. 

Много по-лесно се оказва намирането на подобна информация в медиите. От публикация в „Труд“ от 2 януари 2013 година разбираме, че премиерът Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев се возят в най-новите защитени коли, с които НСО разполага - “Mercedes S 600 Guard” с мощност 517 конски сили. От публикацията стават ясни и подробности за това как са оборудвани автомобилите. За специалистите сигурно е ясно какво означава това, че колите са с надеждна бронировка – т. нар. В7 на купето и В6 на тавана. На по-прост език това означава, че те издържат на куршум, изстрелян от автомат “Калашников”, или на осколки от взривени в близост гранати.

Според прогнозните бюджетни разчети на кабинета до 2015 година разходите на НСО се очаква да достигнат близо 37 млн. лв. За сравнение през 2012 година те са били 30,9 млн. лв., а за тази година – 35,3 млн. лв. В същото време за външното разузнаване – НРС, от което зависи събирането на оперативна информация за сигурността по случаи, като атентата в Сарафово например, се отделят значително по-малко средства. Отпуснатите на НРС за 2012 година средства са били в размер на 16 млн. лв., а за тази година те са с два милиона повече. До 2015 година е планирано службата да харчи около 19 млн. лв. Една пета от този бюджет (около 22%) ще струват новите автомобили, които НСО планира да купи тази година. За това службата е заделила 3,65 млн. лева.

Като цяло бюджетът в сектор „Сигурност“ отчита растеж. За силовите структури скокът в бюджета е както следва: МВР – с 13.5%, ДАНС – с 13.4%, НРС – с 12.8%, НСО - 10.7% и МО – около 9%. В същото време немалко са орязаните средства в здравеопазването, които тази година са с 19.6% по-малко, и за образование – минус 10%.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!