Защо сепаратизмът на Каталуния е неприемлив за Европа?

От 20 години семейството ми е избрало за свой втори дом Испания и аз съм щастлив с този избор. В тази страна времето и климатът са в унисон с характера на хората и с поведението на държавата. Слънчево и дружелюбно отношение, топлота, откритост, коректност и толерантност са първите думи, които ми идват, за да характеризирам Испания и испанците. За мен не е изненада повишеното чувство на гордост и принадлежност към собствените корени и традиции от страна на каталунците. Същото го има и при гордите баски, при вечно усмихнатите галисийци, при спокойните и дружелюбни андалусийци… Испания е огромна градина, в която има великолепно разнообразие на традиции, фолклор, история, местни обичаи, кухня и вина, които дават разнообразието от цветове и аромати на тази страна.

Изненадващото е поведението и агресивният тон на каталунския премиер Карлес Пучдемон. За няколко месеца той се опита да превърне естественото чувство на принадлежност към Каталуния в ултимативен сепаратизъм. Особено обидни бяха твърденията на каталунските националисти, че Испания е нетолерантна и поставя под натиск и диктат Барселона. Невярно и тенденциозно твърдение.

Според изследване на EISА, Испания е сред трите най-толерантни страни в ЕС (заедно с Швеция и Германия). Само за последните 10 г. Испания е приютила над 7 млн. души от други страни, което е 15% спрямо собственото й население, в това число - над 320 000 българи.

Самата Каталуния има много висока степен на автономност, гарантирана ѝ от конституцията, доказателство за което е и наличието на националистическо правителство, въпреки че на последните избори през 2015 г. сепаратистите спечелиха само 48% от гласовете, срещу 52%, които не желаеха отделяне от Испания и не гласуваха за тях. Сега отново сепаратистите организират незаконен референдум като в своята толерантност испанското правителство дори не прилага чл. 155 на Конституцията, която им дава право да отстранят регионалното правителство на Каталуния, а Испания разчита, че то ще спазва решението на Конституционния съд на страната.

Очевидно е, че става въпрос за липса на легитимност и за незаконен натиск от страна на Карлес Пучдемон, който не получи реална подкрепа дори на незаконния референдум, в който гласуваха само 43 % от имащите право на глас и дори според собствените данни на националистическото каталунско правителство само 1,9 млн. са гласували с „да“ за отделяне от Испания при 5,5 млн. имащи право на глас (т.е. 34,5%).

Докъде ще стигнат претенциите на правителството на Каталуния, никой не може да каже, тъй като каталунските националисти могат да имат претенции за немалка част от югоизточна Франция, дори по на север от Перпинян.
Тук всякаква аналогията с Брекзит е неуместна, защото там имаме излизане на една страна от ЕС, а не на провинция от собствената й държава.

Непредвидими са последиците, относно излизането на Каталуния и от ЕС, както и уреждането на финансовите й взаимоотношения не само с Испания, но и с Брюксел.

В последните две седмици множество водещи банки и финансови институции започнаха да преместват своите централи от Барселона в Мадрид и други градове на Испания. Брокерите отбелязаха незабавен спад в търсенето и цените на имоти в Барселона. Стои открит въпросът каква част от каталунците, които са против натиска за отделяне, ще напуснат Каталуния и ще се преместят другаде в Испания, за по-голяма сигурност, гарантиране на професионалната им реализация и принадлежност, както към Испания и ЕС и т.н.

В случая възприемам г-н Пучдемон като някой, който в напористото си желание по-бързо да освети пътя, по който иска да продължи, се разхожда с горяща факла между бурета с барут. Сепаратистките настроения в Ломбардия и Венето, желанието на Южен Тирол да се отдели от Италия и да се присъедини към Австрия, противопоставянето между Фландрия и Валония в Белгия, проблемите от миналото при баските (както в Испания, така и във Франция) могат да се превърнат в ефекта на доминото за Европейския съюз, ако сепаратистите в Каталуния го предизвикат.

Ако можех, бих попитал каталунския премиер: „Как искате да останете в историята, г-н Пучдемон? Като Демон на пуча или като Карлес, човекът, който е кръстен с гордото име на Карл Велики (Carolus Magnus), на който историците са дали титлата „Баща на Европа“ (Pater Europae)?“

Прекрасно е това, което декларира г-н Пучдемон, че обича Каталуния, но нека намери сили в себе си за един цивилизован подход и разговори, които както самите каталунци, така и цяла Испания и Европа очакват от него. Нито една европейска държава не подкрепи задъхания сепаратизъм на управляващите в Барселона. След еуфорията на противоконституционния референдум започна отрезвяване. Все повече става ясно, че разумът и аргументите трябва да надделеят над емоциите. В неделя близо милион души излязоха по улиците на Барселона в подкрепа на единството на Испания. Те също обичат Каталуния, но искат и единна Испания.

В заключение испанският Конституционен съд се произнесе ясно относно противозаконния характер на „референдума“ в Каталуния и казва това, което казаха и Върховният съд на САЩ при искането за референдум на щата Тексас за независимост, както и конституционният съд на Германия срещу искането за право на референдум за отделяне на Бавария.

Толерантността на Испания и Европа имат своите естествени граници и това са конституцията и законите. Тяхното прилагане или промяна са въпрос на диалог и аргументи, а не на натиск и емоции.

Бранимир Ботев

Главен изпълнителен директор на EISA (Европейски институт за стратегии и анализи)