Защо Русия не иска противоракетен щит в Румъния?

Topwar.ru (с незначителни съкращения)

На 12 май в румънската база в Девеселу започна бойното дежурство на 24 ракети от развърнатата в Европа американска система за противоракетна отбрана (ПРО). Ден по-късно, в базата Редзиково в Полша започна изграждането на втория елемент от системата.

В същия ден руският президент Владимир Путин заяви, че САЩ не могат да излъжат Русия с изявления за отбранителния характер на ПРО. Според Путин става дума за фактическо изнасяне на ядрен потенциал на САЩ в Източна Европа. Президентът на Русия увери, че страната му ще реагира адекватно на новите предизвикателства за своята сигурност.

Веднага след изявлението на Путин в САЩ и НАТО започна истерия за неадекватната според тях реакция на Русия по повод "безобидните" действия на алианса. Колко "безобидни" са новите американски бази?

Адекватните и неадекватни реакции

Дългогодишната практика показва, че руският президент не бърза с "твърди" изявления. Последното обаче е безпрецедентно твърдо. По повод необходимостта от премахване на заплахите за Русия, Путин намеква максимално ясно, че правителствата, предоставили своя територия за разполагане на ПРО, са превърнали територията си в потенциална цел за руски удари.

Ще отбележим, че на 11 май - ден преди откриването на румънската база, подобно изявление направи и руското Външно министерство. Шефът на департамента по въпросите за нерарзпространение и контрол над ядрените оръжия Михаил Улянов характеризира действията на САЩ като нарушение на Договора за за ракетите със среден и малък обсег, ратифициран през 1978 г.

От какво е разтревожено ръководството на Русия и защо намекът на Москва за заплаха предизвиква истерия в НАТО?

Наземните комплекси от системата "Иджис" ("Aegis"), които са в основата на американската ПРО, са двойна заплаха за Русия.

След подписването на договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия САЩ и Русия намалиха количеството на ядрените си заряди от  няколко десетки хиляди до 6-7 хиляди във всяка от двете държави.  

Сега Русия разполага формално със 7 300 ядрени бойни глави. Но всяка от тях трябва да бъде доставена до целта. В момента руската армия има 526 разположени носители на ядрено оръжие, които са снабдени с 1735 бойни глави.

С включването на резервните носители общото им количество достига 877, а ядрените глави - до 3200.

Половината от носители на ядрени глави са самолетите на стратегическата авиация и атомните подводници. Трябва да се знае, че в случай на изпреварващ ядрен удар не всеки самолет ще успее да излети, а и не всеки излетял ще достигне до района за пускане на ракетите.

Също така не всяка подводница ще може да достигне района си за бойно патрулиране, а тези които вече са там може да бъдат унищожени от флота на САЩ още преди началото на евентуални бойни действия.

В момента Русия разполага само с десет подводници, които имат балистични ракети и унищожаването им от САЩ няма да е много трудно.

Къде е прицелена американската система за ПРО?

В тази ситуация гарантираното поражение на територия на САЩ може да стане само с наземни пускови установки на междуконтинентални балистични ракети.

Точно тези ракети са целта на американската ПРО. Приближаването на системата към границите на Русия трябва да позволи прехващането на ракетите когато са най-уязвими - в ускоряващия участък на траекторията им.

Сега Русия разполага с около 300 междуконтинентални ракети, които носят ядрени заряди. Развръщането на 24 "антиракети" в Румъния очевидно е недостатъчно, за да спаси САЩ от ответен удар. САЩ обаче няма да се ограничат само с една база за прехващащи ракети. Освен това, след старта на системата, не трудно рязко да се увеличи броят на пусковите установки.

Неслучайно обърнахме внимание на изявлението на МВнР на Русия за нарушаването на договора за ракетите със среден и малък обсег. Причината е,че системата "Иджис"е универсална и позволява на управлява и изстрелва както противоракети, така и крилати ракети "Томахоук", които пък може да носят ядрено оръжие. (От Пентагона и НАТО отрекоха, бел. ред. на OFFNews)

Припомняме, че когато "Томахоук" (заедно със свалените от въоръжение "Пършинг") бяха разположени през 80-те години на миналия век в Западна Европа, полетното им време за достигане до европейските части на Съветския съюз беше 5-8 минути. Лесно е да се изчисли, че при разполагане на такива ракети в Румъния и Полша времето за полет до Русия намалява.

При такива условия няма време за оценка на ситуацията и уточняване на заплахата. Всичко, което може да се оцени като заплаха от ядрена атака трябва да предизвика незабавен ответен старт на руските междуконтинентални ракети.  В противен случай има риск те да бъдат унищожени на местата, където са разположени.

Намаленото след договора за съкращаване количество на ядрени носители не дава надежди, че след изпреварваща атака ще има достатъчно ракети за ответен удар. 

Ситуацията повишава напрежението между САЩ и Русия до нивото на 80-те години на миналия век, когато то бе най-високо, ако не се брои Карибската криза. Тя пък беше предизвикана от разполагането в Турция на американски ракети "Юпитер".

Напрежението расте

Съвременната международна обстановка е по-взривоопасна. Светът живее в условия на нарастваща военна опасност. Междувременно, още когато на теоретично ниво се обсъждаше разполагането на ПРО в Европа, руски военни отбелязаха, че единственото средство за противопоставяне на заплахата е превантивен удар с ракетните комплекси "Искандер", а сега и "Калибър", ако политическото ръководство на Русия прецени, че началото на бойни действия е неизбежно.

Приближаването на десетки носители на ядрени заряди с минимално време за придвижване към границите на Русия може да бъде оценено от Москва като заплаха за съществуването на държавата. В този случай военната доктрина на Русия предвижда използване на ядрено оръжие, независимо дали то е било използвано против федерацията.

При такава ситуация, колкото по-близо са стратегическите военни сили, толкова по-малко е времето за вземане на решения от политическите ръководства. Остава и опасността военните само да изпълнят написаните "за всеки случай" по-рано инструкции. Защото всеки Генерален щаб предполага, че неизвестните намерения на противника трябва да се приемат за агресивни - иначе отговорът може да закъснее.