Защо Боевски се оказа на свобода

Как стана така, че осъденият в Бразилия Гълъбин Боевски ненадейно кацна в София като свободен гражданин? Журналистическо разследване на Татяна Ваксберг за "Дойче веле" разкри основните причини.

България надали се бори с престъпността, щом се прави, че няма такава. Документи и свидетелства на очевидци, с които Дойче веле разполага, показват, че страната системно е пренебрегвала информация от Бразилия за нарастващия брой български граждани, осъдени за наркотрафик. Никакви мерки не са взети - освен че е уволнен посланикът.

Проблемът стана видим миналата седмица, когато световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски се оказа мистериозно освободен от затвора в Бразилия. Там той излежаваше 9-годишна присъда за трафик на кокаин. Без да е освободен, нито амнистиран от бразилските власти, Боевски се озова без охрана в самолет на път за Европа, кацна необезпокояван в София и си взе такси от летището за вкъщи като свободен гражданин.

При това Боевски не е първият подобен случай, а само поредният. „Първият български случай с трафик на кокаин от Бразилия е регистриран около 1999-2000 година. След това имаше единични случаи около 2005 година. Но през 2007-2008 настана същинска епидемия - случаите с арестувани българи в Бразилия нараснаха главоломно и ако сега ги преброим, ще излезе, че близо 80 на сто от всички задържани българи са били арестувани именно тогава“. Това каза за Дойче веле Миряна* - българка, която от 14 години живее в Бразилия, а от 2005 г. работи като преводач-интерпретатор във федералния съд. Поверен ѝ е преводът на дела на българи и французи. От назначаването ѝ на този пост няма нито едно „българско“ дело, което да е пропуснала.

Според главния прокурор Сотир Цацаров, има още около 150 българи като Боевски - хора, осъдени за наркотрафик в Бразилия, които или вече са се завърнали в България, или предстои да се завърнат. Но все като свободни граждани. И все като хора, които не са излежали докрай присъдата си в Бразилия. Тоест, ако решат да си извадят свидетелство за съдимост в България, в него ще пише: „неосъждан“.

Основната причина за този парадокс

Както Дойче веле вече писа, основната причина за този абсурд е липсата на двустранен договор за правна помощ между България и Бразилия. Тази липса означава включително, че присъдите, произнесени в една от двете страни, не се зачитат в другата. В очите на българските власти Гълъбин Боевски не е осъждан, така че няма причина да бъде арестуван при кацането му на българска територия. (Другото, което пречи на ареста, е липсата на българско разследване на съответния случай.)

В последната година посолството на България в Бразилия е отправило най-малко три предложения до Външно министерство как да се изготви текст на двустранния договор, така че Бразилия да е склонна да подпише. Въпросът не е толкова лесен, като се има предвид, че тази страна традиционно избягва международните договори. Тя не е подписала дори Хагската конвенция за апостилите, която е базисна разпоредба за признаването на официални документи между отделните държави.

Полша, която има близо 20 граждани в бразилските затвори, е последната държава, успяла да подпише с Бразилия двустранно споразумение за трансфер на осъдени лица. Документът е влязъл в сила в края на 2012 година и е препоръчан като пример от посланика на България в Бразилия Чавдар Николов. В грама номер 338 от 6 декември 2012 година, с която Дойче веле разполага, посланикът пише до тогавашния министър на външните работи Николай Младенов и до Дирекция „Америка, Азия, Австралия и Океания” на МВнР: „Смятам от особен интерес за нас подписаното споразумение за трансфер на осъдени лица, тъй като досега бразилската страна по-принцип отказваше преговори по този въпрос. (...) Предлагам текста на подписаното споразумение между Бразилия и Полша да бъде спешно изпратен на Министерството на правосъдието за разглеждане и въз основа на него за изготвяне на наш проект за подобно споразумение. Предполагам, че преговорите с бразилската страна ще бъдат много по-сложни и трудни поради много по-големия брой наши сънародници, излежаващи присъди в бразилските затвори“.

Външно министерство потвърди, че грама с това съдържание е била получена от институцията. Оттам обаче не можаха да обяснят каква е по-нататъшната съдба на този документ - дали е стигнал до Министерството на правосъдието и дали е довел до някакви действия. Посланикът казва, че през последните 10 месеца поне още два пъти наново настоява за изготвяне на текст за споразумение с Бразилия. През август 2013 година той посочва и друго: че за една година в България са били „експулсирани над 12-13 български граждани - всички досрочно (...) Правораздавателните и съдебни органи са тези, които трябва да регламентират техния статут у нас, за което са сезирани от посолството, както информирахме, още през декември м.г. с конкретни предложения“.

Липсващата държава

„Изумена съм до каква степен българската държава не се интересува от своите граждани“, казва Миряна. „При толкова голяма държава като Бразилия и при такъв бум на делата срещу българи, нашето посолство е оставено с двама дипломати в столицата. А столицата е на около 1 000 километра от мястото, на което се гледат повечето от делата - Сао Пауло. До 1998 година имаше поне генерално консулство тук, но го закриха. България не поддържа и местна структура за юридическа помощ по тези дела, каквато Франция, например, има“.

Българи, живеещи в Бразилия, също твърдят, че официална София е успяла да абдикира и от двете си задължения - тя нито е осигурила някаква юридическа грижа за арестуваните българи и техните семейства, нито е положила усилия да опази България от опасността осъдени хора да се разхождат из нея като свободни и неосъждани. В единия случай се държи с арестуваните като с хора, загубили гражданството си, а в другия случай се примирява с факта, че те са на свобода - сякаш нищо не зависи от нея.

Според Албена*, сестра на българин, арестуван в Бразилия преди няколко месеца, Миряна е единственият човек, който ѝ е помогнал с информация и практически съвети. „Писах на официалния мейл на Външно министерство, питах ги в каква ситуация е брат ми, каква процедура и развръзка следва да очаквам, как се осигурява защитата, но още не са ми отговорили. В консулството на България бяха любезни, потвърдиха, че брат ми е арестуван, но не можаха да направят нищо повече, само ме свързаха с преводачката“.

„Оправяме се тук с подръчни средства и на доброволни начала“, казва Миряна. „Сега например съм подала молба да ме допуснат до женския затвор, където има наши сънароднички. Ще отида да ги видя, за да предам на роднините им дали са добре и дали имат нужда от нещо. Ще им занеса писма. Ще отговоря на въпросите им, ако имат. Ще обменя 200 евро, които са ми изпратили, и ще ги предам по молба на роднини на наша сънародничка. България не е осигурила никаква възможност на своите дипломати да правят това, което аз правя доброволно вместо тях. Българското посолство е в състояние да ми помогне само с официална кореспонденция“, разказва Миряна.

Според сайта на Външно министерство, българското посолство в столицата на Бразилия се състои от трима души: посланик, консул и секретарка. Те отговарят за още шест държави в региона, сред които 40-милионна Колумбия, 30-милионна Венецуела и 30-милионно Перу. Според доклада на ООН за разпространението на наркотиците през 2011 г., Колумбия и Перу периодично си разменят първото място в света по производство на кокаин. Що се отнася до Венецуела, ООН я поставя на четвърто място в света по брой на арестите заради наркотрафик.

Ако в Бразилия има около 150 българи, арестувани за наркотрафик, то в останалите южноамерикански държави има още около 50, заяви пред Дойче веле дипломатически източник, пожелал анонимност.

Посолството на България в Колумбия е закрито още през 1990 година, а това във Венецуела беше затворено миналата година. Съкращенията, които бяха извършени през последните години в дипломатическите мисии на България по света, бяха обяснявани предимно с нуждата от икономии, както и с факта, че като граждани на ЕС българите в чужбина могат да потърсят помощ във всяко посолство на друга страна-членка на съюза. Проблемите на българските граждани с правосъдието на определени страни не е било обсъждано, поне не публично.

Да намерим виновник, не решение

И още нещо: Португалия има 90 граждани, арестувани в Бразилия за наркотрафик - по-малко, отколкото България. Но Португалия има подписан договор за правна помощ с Бразилия - още отпреди 23 години. Оттогава не е възможно Бразилия да експулсира португалски граждани в родината им, като ги пусне свободно да пътуват със самолет и да си вземат такси до вкъщи.

София вижда нещата в съвсем друга светлина. В средата на седмицата Дисциплинарният съвет в МВнР стигна до извода, че посланикът трябва да бъде уволнен, тъй като не е съобщил навреме за експулсирането на Гълъбин Боевски и с това е уронил престижа на Външно министерство.

„Бразилската процедура „експулсиране“ е нещо, което отдавна е трябвало да се разучи от официална София“, обяснява Миряна. „Това е записано в законите на страната и всеки, който е поискал да се запознае с особеностите на тази процедура, е могъл да го направи. Десетки българи бяха експулсирани в България през последните 5-6 години и не ми е известно някой от София да се е поинтересувал да научи повече за това. Ако бяха го направили, щяха да знаят - дори личните адвокати на затворниците не се уведомяват предварително за експулсирането“, казва Миряна.

* Имената на интервюираните са променени.

Източник: Дойче веле