За „Часът на Милен Цветков”, фолкпевиците и (липсата на) възпитание

Поел съм ангажимент всеки четвъртък да публикувам колонка, но тази седмица закъснях, защото се чудех между три теми.

Не съм фен на Биг Брадър, поради което не гледах „ВИП” сагата, но някои интересни коментари във Фейсбук и интернет сайтове разбудиха любопитството ми и гледах последния ден на предаването. И бях потресен от напъна на водещият Ники Кънчев да убеди гледащите, че Златка с „вишу” по финанси, но незнаеща какво е „овърдрафт” и кои са столиците на Англия, Сърбия, Белгия и Румъния, борец с прякор Багата, спал през повечето време на предаването, и рокаджията с прякор Фънки с особено силен талант в псувните и алкохолните коктейли (но наистина изглеждащ искрен и естествен), са „любимите ВИП герои на България”. И тъкмо почнах да пиша колонка кои според мен са българските ВИП персони и депутатите от СДС ме хвърлиха в тъч с отказа им да подкрепят Петър Стоянов за член на Конституционния съд. Понеже не бил предварително одобрен от Националния съвет на СДС! А аз си мисля, че по-скоро е заради репликата му, когато беше президент, „Кажи си Иване” (Костов). Започнах колонка по темата, но две мои поредни участия в предаването „Часът на Милен Цветков” по Нова ТВ, второто завършило за мен с преждевременното ми напускане на студиото, ме убедиха да напиша материал на журналистическо-икономическа тема.

Когато през 1986 година завърших ВИИ Карл Маркс с две специалности – МИО и Журналистика, много се чудих дали да започна работа като журналист. Даже изкарах стаж във вестник "Спорт" и бях много горд с първата си публикация „Волейбол в коридора”, в която описах несгодите на волейболния женски отбор на Славия, който редовно тренираше (ако може въобще да се нарече това тренировка) в коридора на залата на стадион "Славия", докато вътре футболистите си ритаха мачле. Е, не станах журналист (макар че имам над 800 публикации само в печатните медии), но още помня какво каза, че е трябва да е основното кредо на журналиста, редакторът във вестник "Спорт" (чието име за съжаление не помня), към когото бях зачислен като стажант – "Журналистът трябва да е обективен и неутрален при предаването и коментирането на събития и трябва да проверява внимателно достоверността на информацията." Е, друг е въпроса колко са спазвали това кредо журналистите по бай-Тошово време, но със сигурност и днес доста журналисти (в това число не само от т.н. жълти вестници, в които често и снимките са сбъркани) нехаят дали информацията, която разпространяват, е вярна или не, дали са обективни или не, и дали дават равен достъп на гостите си, ако формата е радио или телевизионен диспут.

Та какво се случи в студиото на Милен Цветков този вторник. Ще започна с това, че самата тема на предаването „Живеят ли по-добре българите?” е неточно дефинирана. Във всеки един момент някои българи (или американци, китайци или индийци, и т.н.) живеят по-добре, а други - по зле. И в сравнение с кога „Живеят ли по-добре българите”? В сравнение с преди 1 година, 2, 5, 20? Поради което, може би малко остро, аз се опитах да обясня в началото на предаването, че темата е неточно зададена. И че някои българи живеят по-добре, други по-зле, но след 1997 година с изключение на последните 4 години България се развива (въпреки пропуснатите възможности) много добре и с едни от най-високите темпове в Европа. Опитах се, цитирайки данни на Евростат (а същите са данните и на Световната банка, и на ОИСР, и на всички световно признати статистически служби) да обясня, че през периода 2000-2012 година (с изключение на кризисната 2009 година) Брутният вътрешен продукт на глава от населението в България расте, като през периода 2000-2008 година ръстът е около 4% годишно, което е почти 4 пъти повече от средния ръст на страните от Еврозоната. И че, де факто, се удвоява за периода 2000-2009 година,от 5 400 евро на глава от населението през 2000 г. (измерен чрез в т. нар. стандарт на покупателна способност, който отчита ценовото равнище в страната), на 10 700 евро през 2010 г. За сравнение, средните доходи на глава от населението в 27-те страни на ЕС се увеличават с много по-бавни темпове - от 19 100 евро на 24 400 евро на глава от населението за същия период или с около 28%.

След като, не особено успешно, поради прекъсванията на водещия и профсъюзната деятелка, посочих няколко ясни доказателства, че през последното десетилетие, с изключение на 2009 г., в България има икономически растеж (даже и през 2010-2012, макар и слаб, поради ефекта от кризата в основните ни търговски партньори и отказа от реформи в много важни сектори като здравеопазване, вътрешен ред, сигурност и отбрана, НОИ, социални услуги, железопътен транспорт), думата взеха „експертите” от другата страна – фолк певица, пенсионирана профсъюзна деятелка и управителка на фризьорски салон. Всеки труд е достоен за уважение, но все пак си мислех, че един обективен и информиран журналист ще направи разлика между данни, предоставени от световно признати международни институции и „данни” на Института на КНСБ. А и профсъюзната деятелка, колкото пъти се появи по телевизията, толкова пъти казва различни числа за едно и също икономическо явление или индикатор.

В студиото беше и предприемач на средна възраст, създал чрез спестявания, заеми и реинвестиране на печалби веригата от магазини (самите магазини взети под наем) за стоки за свободното време Hotspot. Предполагам, че както за повечето продавачи на стоки за населението и неговият бизнес не се е развивал много добре през последните 3-4 години, но той се опита да обясни, че дали човек се чувства беден или богат зависи не само от доходите му, но и от психологичната нагласа и начина му на мислене. Тезата му, според мен абсолютно вярна, беше отсвирена от водещият и трите „експертки” и предприемачът не посмя да се обади повече.

Чашата на търпението ми, обаче преля фолкпевицата, според която всичко било зле и ето брат й бил служител в малка община, а приятелката му имала висше и не можела да си намери от година работа. А пък тя си спомняла как преди години им стигали парите три пъти през лятото да ходят на море с жигулката. Венсеремос! На въпроса ми, защо не се образова брат й повече, за да може да си търси и намери по-високо платена работа, не последва отговор. Не посмях да попитам дали и висшето на приятелката на брат й не е като „вишуто” на ВИП Златката. И при поредното прекъсване на Милен Цветков реших, че няма смисъл повече да се опитвам да споря с хора, които даже не искат да се вслушат в обективни факти и аргументи. ОК, може и да не е възпитано, че напуснах предаването. Но аз съм човек, който има, за съжаление (осъзнавам, че ми е вроден недостатък), ниско ниво на толерантност към празнословието.

Колко хубаво било и какъв „висок” бил стандартът, когато партията-кърмилница БКП ни водеше към „развито социалистическо общество”, е тема изследвана многократно от много обективни и професионални анализатори и научни работници, поради което не мисля да коментирам тази тема. Но препоръчвам краткия, но съдържателен коментар на Николай Вълканов, публикуван на сайта на Института за пазарна икономика. Няма съмнение, че България можеше да е много по-високо развита страна днес. Особено, ако истинските пазарни реформи бяха започнали още в началото на 1990-те години, а не чак през лятото на 1997 г. И ако приватизацията беше направена по по-прозрачен и професионален начин. И ако не бяха разсипани ресурси за милиарди левове чрез създаване на кредитни милионери по схемата ДСК и БНБ дават пари на определени хора на заем, за да си създадат банка и после да раздават кредити на себе си и приятели; кредити, голяма част от която не бяха върнати. И т.н. и т.н. Но не може да се отрича очевидното покачване на стандарта на живот на болшинството българи след 1998-1999 година. И да, правителството на ГЕРБ не се справя особено добре с управлението на страната. И въпреки това през 2010, 2011 и 2012 година България има, макар и малък, икономически растеж. И колкото и да не им се вярва на някои журналисти, профсъюзни деятели, фолкпевици и управителки на фризьорски салони, когато в една страна има икономически растеж, това означава, че повечето хора в тази страна имат по-високи доходи през съответния период. В което всеки може да се убеди чрез страницата на НСИ.