Виновен е Дянков, останалите слушкахме

Членовете на правителството в оставка почти единодушно се опитаха да обяснят бедственото социално и икономическо положение в страната с политиката на икономии, водена от финансовия министър в оставка. Той не се бил грижил за хората, а само за финансовата дисциплина.Сякаш държавата не е имала премиер в последните почти 4 години или такъв е бил Дянков. Така удобно се опитаха да пренасочат вниманието на хората от фокуса върху монополите и ниските доходи към предварително програмираната „жертва“.

Първи в хора запя „най-ощетеният“ - социалният министър Тотю Младенов. На него все някой му взел, а не му дал. Той горкият се опитвал да направи нещо, понеже било „много важно“, но то не могло да стане… Най бил „важен“ социалния диалог – да се чуди човек, за какво му е на правителството да си говори със социалните партньори, като не е предложило една сериозна реформа, засягаща труда и доходите на хората. Та социалният аватар на Бойко първи запя, но пя кратко – престана в момента, в който осъзна, че Дянков е напуснал кораба на управлението точно толкова, колкото и той – т.е. и двамата се оказаха министри в оставка на едно правителство в оставка, свалено от улицата. После запригласяха и повечето от останалите членове на кабинета, включително и премиерът в оставка, както и някои „изтъкнати“ представители на парламентарната група на ГЕРБ.

Дори българският еврокомисар Кристалина Георгиева се намеси тези дни от Брюксел, за да обясни как рестрикциите изкарали хората на улицата и сега е времето да се вземе 1 милиард лева кредит и да се подкрепи българската икономика, въпреки че никой отдавна не вярва на изтъркания трик – да увеличим доходите, та да качим потреблението и така българската икономиката да дръпне. Такъв подход ще има нищожен ефект върху нашата икономика, защото значителната част от основните потребявани стоки са внос, а не родно производство. Значителна част от разходите на домакинствата са на практика разходи за ток, вода, парно и пр.услуги, обикновено доминирани от монополите и чиято стойност в момента е под въпрос за голяма част от гражданите.

Икономистите Петър Чобанов и Чавдар Николов коментираха, че присъствието на Дянков в качеството му на министър на финансите струва на българите 7,5 милиарда лева – 4 милиарда нов дълг и 3,5 милиарда намаляване на резерва.

Дали Дянков е бил прекомерно стиснат или напротив, прекомерно щедър и за какво, ще се разбере най-вероятно едва след парламентарните избори, когато ще станат известни редица обстоятелства, умело прикривани от управляващите в момента. Известен е обаче вече ефектът от обучението му на работното място по счетоводство на тема „Как се изчислява дефицит – на начислена или на касова основа“, за което българският бизнес плати прескъпо в края на 2009 г.

Факт е също така, че правителството на ГЕРБ се оказа правителство на статуквото. То не проведе нито една реформа, засягаща ключов сектор на обществените взаимоотношения. Не реформира нито здравеопазването, нито образованието, нито осъществи истинска пенсионна реформа, нито насърчи малките и средни предприятия, нито промени за добро бизнес средата и администрацията, да не говорим за борбата с организираната престъпност и корупцията.

Националните програми за реформи, чрез които ЕС упражняваше системен натиск върху българските власти за промяна, се превърнаха в един постоянен низ от оправдания за отлагане на реформите.

Така правителството на ГЕРБ се превърна в правителство, което не работи за хората, а за статуквото. Правителство на харчовете със спорен ефект в нереформирани сектори, но в условия на „финансова дисциплина“.

Единствено страхът от проблеми с Брюксел доведе до въздържане от прилагане в пълнота на подобен подход и при харченето на евросредства. Така стигнахме до парадокса да са разходени 7,5 милиарда лева от резерва и от заеми и едновременно с това да сме на едно от последните места в ЕС по усвояемост на програмите, съфинансирани от фондовете. Тези 7,5 милиарда лева можеха да са в българската икономика, дори само с ускоряване на процеса по усвояване на европарите и то без да генерират дефицит. Между другото, горе-долу с толкова повече трябваше да са инвестициите до момента с пари от програмите, ако се работеше бързо и реформаторски. Все пак тази е последната година от програмен период 2007 – 2013. Логично беше да сме усвоили около 70%, а не жалките около една трета. Само че, усвояването знаете, става при спазване на процедури, които поне в разумна степен опазват обществения интерес. Явно в тази област това се оказа препъни камъказа правителството в оставка.

Най-лесно се харчат готови, спестени пари от резерва или пари на заем, защото в първия случай някой друг ги е изкарал, а във втория - както се пееше в една песен на НЛО, „ще ги връща внучето на мойта тъща“. Ние си харчим, ние си контролираме как. Номер, който с европарите не минава толкова лесно.

Рано е да говорим вместо историците, но все пак следва да имаме предвид, че основна вина на Дянков може да се окаже не опита за поддържане на финансова дисциплина, макар и по неговия „самобитен“ начин, а липсата на достатъчен натиск за реформи. Непризнатата вина, която по право се пада на премиера в оставка Борисов и след това на ресорните му министри.