Трибют на българския професор

''Един глупак да говори на един професор по този начин, фактите потвърдиха… Вие се опитвате да ни наложите неща, които са несъвестни''. Това бе обяснението на професорите, когато ''Ранобудните студенти'' разкриха тайния им среднощен купон по повод раздадените професорски титли в Алма матер.

Да, професоре, ''фактите потвърдиха''. Потвърдиха, че вие, противниците на прогресивните действия на българските студенти, сте против тях именно защото ви е страх от прогрес и промяна. Страх ви е, че с разрушаването на установеното статукво, по всички нива на обществения живот в България, ще загубите своята доминираща роля. Ще загубите монопола върху науката, ще загубите позицията си да определяте хората като глупаци, а с това ще слезете от пиадестала, на който сте се възкачили незаслужено. Вече няма да можете да манипулирате и монополизирате истината.

А истината, професоре, истината е крайно различна за нас и за вас. Вашата истина съответства на човешките представи за едно отминало тоталитарно време. Тогава титлите се ''раздаваха'' и предоставяха незаконни предимства на лица като вас, с цел поставянето в подчинение на достойните граждани и определянето им като глупаци. В протестите на българските граждани и студенти през 2013 г. се видя, че обществото не споделя вашата псевдонаучна трактовка за истината.

Това е нормално, с оглед на факта, че „модерните общества не поддържат един възглед за „истината”, както казва един от най-големите философи на XX век – Карл Попър. Нормалното за обществата, в които хора като вас нямат монопол върху науката и философията, е истината да принадлежи на всеки. В международноправните документи по правата на човека това се нарича „право на съвестта”. Това е от което ви е страх, от загуба на статуквото и от загуба на статуса вие да определяте кое е наука и кое не. Страх ви е от социалната промяна.

Но промяната ще дойде с изграждането на една либерална демокраця, в която социалната философия е за всеки и от всеки човек.

„Социална философия за всеки човек”, това е работното заглавие на Попъровата теория, наречена ''отвореното общество и неговите врагове.'' Карл Попър доказва хипотезата, че хората могат да живеят заедно, дори ако поддържат различни възгледи за ''истината'', като за целта си изграждат модерни закони и модерни институции.

Лесно предсказуемо е, че всеки прогрес към модерни институции ще срещне съпротивата на тези, които в момента са се настанили по етажите и аудиториите на сегашните институции. Такъв е и случат с професорите, противници на протеста-процес, който развиват студентите. И това е така, независимо колко са умни професорите, просто защото тях ги е страх от всяка промяна. Именно Страхът е движещата сила на съпротивата за промяна.

Подобен е и случаят с ''омразата срещу протеста и протестиращите у някои доскоро десни или поне анти-БСП коментатори'', за които писа наскоро Николай Слатински. Както казва Йода, учителят на джедаите в „Междузвездни войни”: страхът е най-опасното чувство, защото ''страхът е пътят към тъмната страна и води до гняв, а гневът води до омраза, омразата до страдание''. Омраза, продиктувана от страх, дори в десните коментатори, че някой може да изгради визия за бъдещето, различна от техните представи за монопол над знанието. Монопол на леви и десни коментатори, които уютно мимикрират научна аргументация, но всъщност, изповядващи псевдонаучни трактовки за истината. По същество антагонистични идеологии, самоподържат себе си на база омраза към ''другия''.

Смелостта на свой ред е движещата сила на протеста. Желанието и борбата за свобода и промяна. Разликата между двете, както и Попър обяснява в ''Отвореното общество и неговите врагове'', е, че дори Платон, който той нарича голям ''социолог'', е велик със своите анализи за социалната промяна, но въпреки всичко се страхува от либералните възгледи и промяната, която те носят. Накратко, подобни платоновци и професори Попър определя като жертви на собствената си суета, мотивирани да са крале-философи на своята тотална истина и представа за света. Протестът има друга истина, различна от московската идеология.

А московската идеология е полярната алтернатива на идеите на Попър за либерална демокрация. Московската визия за бъдещето е базирана на убеждението, че бъдещето е възможно само чрез войнствено изключване на ''другия'', а протестите и либералната демокрация аргументират неговото мирно включване, в което съжителстват различни представи и визии за бъдещето. Включване на гражданите в политическия процес. Това е истината за протеста.

Истината, която се бори за либерална демокрация, като форма на човешката социална организация, която позволява и според Попър, развитие на институциите без насилие и кървави метежи. Това, което този протес-процес развива, е визия за света, в която хората могат да живеят мирно и щастливо, дори да имат различна представа за истината. Визия, която включва гражданите във всички сфери на обществено-икономическия и политически живот. Представа недоминирана от крале-философи и професори, които ревностно защитават овехтелите институции на българското общество. Но представа за един свят, в който българските граждани сами изграждат модерните институции и същевременно са неговата движеща сила. Представа, в която няма място за монополисти на знанието, крале-философи, месии...

Цветозар Вълков