Шах с пешка или може ли най-неочакваният да стане патриарх

Добри Иванов

Галактион Старозагорски, за когото всички смятаха, че няма никакви шансове, бе избран първи в тройката, от която ще се избира патриарх. След края на гласуването пак остана с най-много гласове.

Наблюдатели и запознати спекулираха около имената на Натанаил Благоевградски или Йосиф Американски, но не и на “Галактиката”, както е известен жизнерадостния, но много инатлив владика от града на липите и правите улици.

Как се стигна до тази изненада?

Владиците решиха още в първия изборен ден - петък - кандидат за патриарх да се избира измежду всики, които имат право, независимо, че много от митрополитите бяха декларирали, че не желаят да стават патриарси. Така възможностите в уравнениетоцсе увеличиха.

Всъщност да станат патриарси искаха само петима.

6 от 14 те митрополита - Йоаникий Сливенски, Игнатий Плевенски и Григорий Великотърновски, Дометиан Видински, Калиник Врачански и Йосиф Американски, декларираха, че не искат да бъдат избирани.

Двама нямат право да станат патриарси - Николай Пловдивски и Амвросий Силистренски.

Симеон Западноевропейски е в старчески дом в САЩ и изобщо не дойде на избора.

Освен тримата избрани, останаха само още двама - Кирил Варненски и Натанаил Благоевградски.

Вътрешният църковен избор е безкрайно сложен, особено при така създалата се ситуация. Владиците трябва да изберат трима измежду си, но пък с 2/3 мнозинство. То е проста математика, но става сложно, когато в устава не е записано каква е изходната точка за пресмятане. Така през първия ден владиците са карали на принципа 2/3 от всички или 10 гласа от общо 15. Е да, ама не, както казва Петко Бочаров. Владиците са 15, ама с патриарха, а той е мъртъв. Освен това дядо Симеон Западноевропейски си кара старините в старчески дом в слънчев Тексас в САЩ и хич и не се помръдна да дойде. Така избирателите стават 13. В устава не е много точно казано, но би трябвало да е ясно, че щом няма заменяемост, значи следва да се смята на базата на присъстващи.  2/3 от 13 си е 8,66, кажи го кръгло 9. Ако още отначало бяха възприели тая проста сметка, нямаше два дни да тръпнем в  мистерии при всеки един от 26-те изборни рунда.

Но всичко е почнало със схемата 10 от 15 и хоп - от цилиндърчето или изборната урничка изскача името на дядо Галактион. Как е възможно това ли?

Владиците априори се мразят един други и всеки смята себе си за най-достоен. Разбира се никога не си го казват в очите. Значи: всеки трябва да гласува с бюлетина с три имена като подреждането им няма значение. Значение има кой колко гласове ще събере. Така всеки владика гласува за себе си или ако няма право - за фаворита си и после пише другите две имена на хората, които по негови сметки нямат никакви шансове. Сметката е проста и излиза, ако всеки смята различни хора. Но ако в един момент твърде много хора решат едновременно, че даден човек е аутсайдер, той натрупва най-много гласове. Ако към това някой тайно го е подкрепил като свой фаворит, аутсайдерът може да изкочи напред. Вероятно точно така, колкото и неочаквано да е, е събрал единствен най-много и достатъчно гласове дядо Галактион.

Сочените като големите фаворити Гавриил, Неофит и Кирил същевременно не успяват да съберат нужните 10 гласа като разменено достигат максимално до 9. Опааа! Шах с пешка. Ама как така? Ами двама се карат - трети печели. Доколкото се разбра, Пловдивският Николай, заедно с Калиник Врачански, Игнатий Плевенски и Григорий Великотърновски , макар и в малцинство успяват трайно да блокират избора. Може би тук се крие и ключът от палатката на изненадата с дядо Галактион.

По първоначални данни амбициозният Николай, който няма години, за да кандидатства за патриарх, щеше да подкрепи дядо Неофит от Русе. Явно обаче той е изиграл картите си по съвсем различен начин като се е сетил, че мнозина ще предположат, че дядо Галактион за лишен от шансове и го е подкрепил още в първи ден с групата си. Така той стана сигурен избор още в петък. Останалите бяха твърдо блокирани, въпреки многобройните опит. Така Светият Синод бе изправен пред патовата ситуация да не завърши избора, а оттам да провали и изборния събор идущата неделя.

Едва тогава владиците успяват да се споразумеят някак да намалят изискуемите гласове. Странно защо избират формулата 2/3 от 14, вместо  2/3 от 13, но ефектът е един и същ - и двете числа се закръгляват на 9. В този случай вече дядо Николай и групата му нямат блокираща квота и Неофит и Гавриил успяват да вземат по 9 гласа и да запълнят останалите две места в тройката.

Чудесен пасианс за дядо Николай, който успява да изключи най-големия си противник - митрополит Кирил, който като наместник-председател бе възприеман като сигурен фаворит и участник в следващата фаза, а и като митрополит от огромна и богата епархия щеше да има много повече средства за публична кампания през следващата седмица от другите. Явно сега големият стратег е точно амбициозният пловдивски владика. Следват и въпросите дали твърдият му отпор срещу Неофит и Гавриил е само камуфлаж за заблуда на врага и той ще играе в тази партия с няколко фигури или действително не подкрепя нито един от двамата.

Тогава явно наистина играе за дядо Галактион Старозагорски. Има логика, защото старозагорският владика първи започна да “прави” архонти. Този почин бе след това копиран и подет и от пловдивския владика. Галактион е стрелян заек - с картонче от ДС, но пък прочистено и без нито една останала записана буква в него, бивш поддръжник на разкола, но върнал се и приет радушно, за да стане първият от отцепническата група, одобрен за митрополит. И най-важното: дядо Галактион никога не се е оставял да бъде ръководен или командван от някого.

Останаха другите двама в цялата схема. Въпреки три последователни атаки ловешкият митрополит Гавриил все пак успя да удържи подкрепата на събратята си и да влезе в тройката. За широката публика той е единственият без досие, за вътрешните хора в църквата - човекът, който така и не се отърси от комбинацията от чешкия си /където е израснал/ и руския си /където е специализирал/ акцент. Човекът, който си мърмори в мустаците и брадата и толкова. Известен ни повече, ни по-малко с нищо.

На другия фронт е русенският Неофит - представителен, обаятелен, почти двуметров, с прекрасен певчески талант. Ерудиран, възпитан, внимателен. Това е човекът, който така и не свикна с изпращането му далеч от София на другия край на България в Русе и който винаги се е чувствал в близост до патриарх Максим в столицата по-добре, отколкото край Дунава. Неофит обаче е и човекът, чийто благ и смирен характер изглежда го спасява от вербовка за Държавна сигурност, както пише в досието му. Тази благост, но и вродената му предпазливост и благовъзпитаност, се тълкуват в грубата и войнствена българска атмосфера като недостатъци и му печелят критики като плах и нерешителен. За него изборът е възможността за голямото завръщане на бял кон в столицата. 

Кой знае? Всичко е Божа работа.