Радев трябва да мисли за кабинет, способен на повече от два месеца

В навечерието на номинациите за служебното правителство, което ще поеме руля на държавата до предсрочните парламентарни избори, залогът на това, което ще направи президентът Румен Радев се покачва с всеки изминал ден. Държавният глава тепърва ще изпитва напрежението от горещия стол, на който току що седна. От неговите действия в следващите дни зависи много повече, отколкото предполага елементарната аритметика.

Причината е, че този път логичната аритметика "служебен кабинет плюс парламентарни избори равно на стабилно правителство" е твърде вероятно да не сработи. Реално тя не сработи и в предишните две уравнения, написани от Росен Плевнелиев, защото и двата кабинета, излъчени след предсрочни избори, не завършиха мандатите си. Къде събрани с "исторически компромиси", къде директно поръчани от задкулисието, съдбата на тези мутанти беше предизвестена още в нощта на съответните избори.

Едва ли има разумен човек, който си представя сериозно разместване на политическите пластове до следващите избори, които би трябвало да са буквално след два месеца. Хипотетично до някаква шокираща промяна, тип Апокалипсис, би могло да се стигне с нови, революционни изборни правила... като мажоритарен вот, например. Това е тема, колкото любима, толкова и противна на политическия елит, който е способен да отврати до крайна степен електората от нея с популисткия си и откровено користен подход. До изборите обаче едва ли ще има технологично време за подробна преработка на Кодекса, което означава, че ястието ще бъде сервирано от същите готвачи и по същата рецепта. А това гарантира същия резултат.

Кристално ясно е, че шансовете за формиране на стабилно правителство тази пролет са по-скоро илюзия. И двата лагера настъпиха по една мина в последните няколко години. В БСП вероятно се будят с кошмари от мисълта отново да се коалират с ДПС. Движението за права и свободи пък изглежда още не може да се възстанови от процесите около отцепването на Лютфи Местан и сякаш губи скоростно ролята си на фактор в сянка и балансьор, способен да управлява, без да носи отговорността за това.

Подобна е и ситуацията с ГЕРБ. Най-голямата партия вдясно претърпя провал в опита си да обедини различните формации по оста център-дясно, като тук вината не е задължително да се вменява конкретно на партията на Борисов. Факт е, че когато имаш "много вожд и малко индианец", или иначе казано - всеки втори в мнозинството е с претенции на лидер, възможността да създадеш нещо, различно от пошъл, стерилен карнавал.

Така двете най-големи и потентни партии се оказаха в едновременна изолация. Опарили се от "коварните малки партньори", те са опрени до стената. След като се самопростреляха по веднъж в крака, те нямат право на втора фатална грешка. Повече от ясно е, че от ГЕРБ и БСП изгубиха доверието на всичко, различно от твърдия електорат. Големият проблем обаче е, че дори при него се забелязват моменти на недоверие. Верните последователи на двете централи не биха простили втори фаул и, както във футбола, с втория жълт картон ще вдигнат и червения.

Така на масата остава последният вариант, който в последните дни, умишлено или не, плъзна в медийното пространство, сякаш да тества обществените нагласи. Коалиция между ГЕРБ и БСП, чисто математически, е най-доброто решение. Това гарантира приемане на закони, кворум, когато е нужен и ще елиминира онези фактори, които свикнаха да яздят властта, без това да им носи негативи. От коментарите от двете страни в последните няколко дни обаче изглежда, че подобна коалиция е по-скоро невъзможна. Както Борисов, така и Нинова вероятно гледат на подобен ход като политическо самоубийство и вероятно са прави.

Така реално ще се окаже, че няма кой да направи правителство при сегашното разпределение на силите. Големите ще могат, но няма да искат. Малките пък ще имат желание, но няма да имат математическия аргумент.

Ето защо служебното правителство, което ще бъде съставено от Румен Радев, може да се окаже с много по-голяма роля, отколкото е предвидено. Твърде вероятно е пролетните избори да не са последните за годината. В началото на 2018 година пък трябва да приемем председателството на Европейския съюз, което е немислимо без работеща администрация и в условие на политическо безвремие. Затова, когато прави своя избор, Радев трябва да го прави не с презумпцията, че запълва пробойни на разбития държавен кораб, а че гради политически Ноев ковчег, който да съхрани държавата поне до момента, в който някой от големите играчи не настъпи мина... за втори и последен път.