По дирята на три опашати неистини на военния министър Ненчев

Всеки опит за сериозно връщане към многострадалната тема за българските изтребители МиГ-29 би следвало да вземе за основа няколко трудно оспорими факта:

Първо, българските пилоти обичат МиГ-29, чужденците ни завиждат и все гледат да си премерят силите с него. Истината обаче има и обратна страна: това е върхов изтребител на миналия век, защото съвременните самолети са по-скоро „софтуерни платформи”, сиреч натъпкани с електроника. А както казва командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев, основното достойнство на МиГ-29 е, че е изключително маневрен и много сигурен. България обаче се нуждае от съвременен изтребител.

Второ, теоретично дори днес да придобием мечтания нов изтребител, МиГ-29 ще ни е нужен поне още 3-5 години, за да припокрие времето за усвояване на новата машина примерно от 20-ина пилоти денем и нощем във всякакви метеорологични условия. През това време именно с него ще се поддържа дежурството по еър полисинг.

Трето, както собствениците на модерни коли ползват единствено лицензирани сервизи, така и за изтребители от типа на МиГ-29 са необходими лицензирани ремонтни бази и то за предпочитане да са свързани с производителя.

Само хора с интелект на празен хладилник не могат или не искат да приемат тези три факта. Особено важно е това, когато става дума за личности на важни постове в държавата.

Предистория

Военният министър Николай Ненчев не е компетентен в областта на военната авиация и това не е беда. Бедата е там, че той няма да е по-компетентен и когато напусне Министерство на отбраната, защото отказва да се довери и да се съобразява с военната експертиза.

През последните 23 години за шефове на военното ведомство се изредиха една дузина лица, едно от друго по-неподготвени за длъжността, но единствено Николай Ненчев събра подозренията, че съзнателно и целенасочено иска да разсипе ВВС и то вероятно по външна поръчка.

Пред медиите обаче министър Ненчев чертае розови миражи и твърди, че ВВС нямат проблеми, защото той им подсигурил дейността за години напред. Сипеше волни фантазии за надути руски оферти през множество посредници и дори си съчини версията, че са правени опити да бъде подкупен. Прокуратурата се самосезира по случая, но след два месеца разследване заключи, че "дадените обяснения от страна на Николай Ненчев в хода на проверката не са кредитирани като достоверни (тоест не са истина), тъй като не са били потвърдени от останалите събрани по преписката данни".

На 21 май на заседание в Съвета по отбрана генерал Радев и началникът на Инспектората генерал Петров заявяват категорично, че ако не се удължи експлоатационният междуремонтен ресурс в заводски условия, бойното дежурство ще се носи до септември тази година, а при удължаване на ресурса – до края на юли 2016 г.

Първа неистина: Режимът на санкции пречи Русия да поддържа МиГ-29

Министър Ненчев при всеки възможен повод тръбеше, че единствената му сериозна грижа за ВВС е как да прекъснем зависимостта от Русия. Най-лесният и логичен начин е да купим нови самолети от западна държава, но тъй като това поне засега няма как да стане, той посегна на техническата поддръжка на МиГ-29 от страна на Русия.

Ставайки военен министър, той завари във ВВС 15 броя МиГ-29 (12 бойни плюс 3 учебно-бойни) и действащо 4-годишно рамково споразумение за тяхното обслужване от септември 2011 г. с РСК „МиГ”. Ненчев обаче не само отказа да се възползваме от възможността за доставка на ремонтирани двигатели и агрегати, но и реално прекъсна споразумението.

Любимият довод на министъра беше, че в условия на санкции от страна на ЕС и САЩ спрямо Русия ние нямаме нито законово, нито морално право да поддържаме военнотърговски отношения с Москва и че Полша е единствената страна, която има възможност да обслужва и ремонтира МиГ-29. Една от тези изцепки Ненчев я направи чак в далечна Монголия на 13 май: „След месец септември т.г., когато изтече договорът с руската страна, не е възможно да подновяваме повече този договор поради ред съображения и санкции, които се налагат от ЕС”, заявил Ненчев, цитиран от БГНЕС

Направената проверка доказа, че министър Ненчев заблуждава обществеността и държавата с активната подкрепа на външния министър Даниел Митов.

Основните ограничителни мерки срещу Русия във връзка с кризата в Украйна бяха наложени с Решение 2014/512/ОВППС на Съвета на ЕС, публикувано на 31 юли 2014 г. Член 2, параграф 3, на решението забранява вносът, покупката или превозът от Русия на оръжия и резервни части за тях. Но тъй като страни от ЕС още разполагат с руска техника, е оставена вратичка. Член 2, параграф 4 на решението за санкциите от 4 декември изключва забрани относно „предоставянето на резервни части и услуги, които са необходими за поддръжката и безопасността на наличния капацитет в рамките на Съюза.“

От МО са потвърдили, че липсват правни пречки по линия на санкциите на ЕС срещу Русия за продължаване на поддръжката на МиГ-29 с използването на стоки и услуги от РСК МиГ, независимо дали ще се касае за работа по наличното рамково споразумение или сключването на ново такова.

Това фактически е позволявало да продължи работата по съществуващото рамково споразумение на МО с РСК „МиГ” от септември 2011 г., както и да се сключи ново такова споразумение.

Втора неистина: Няма проблеми да ремонтираме самолетите в Полша

Изключително добре осведомен служител от МО спомогна да се установи, че поляците изобщо не са искали да се забъркват в тази твърде рискована за тях авантюра, заплашваща да доведе до усложняване на деловите отношения между РСК „МиГ” и на техния завод WZL-4 за ремонт на авиационни двигатели във Варшава. Американското посолство във Варшава обаче се е намесило и е лобирало в полза на България, пардон – на Ненчев. Освен това заводът няма свободни мощности, защото е натоварен да обслужва летящите над 30 изтребителя МиГ-29 от ВВС на Полша, както и всички други типове самолети и вертолети руско производство, които се експлоатират от военната авиация на страната.

По тази причина техният завод WZL-4 поддържа добри способности, но няма лиценз за поръчки от задгранични контрагенти. Затова от там скромно обявяват, че само удължават експлоатационния ресурс на двигателите, в противен случай ще бъдат съдени от руснаците. Въпреки желанието на поляците в договора да пише „модернизация“, българската страна изрично е настояла да се впише „ремонт“ на двигателите, като това е изискано да се извърши във всички приложими документи, регламентиращи изпълнението на капитално-възстановителния ремонт на двигателите РД-33.

Министър Ненчев твърди, че ремонтът в Полша ще излезе много, ама много по-евтин, дори в началото на септември заяви, че икономиите ще са над 40%. Точната сума, за която ще бъде ремонтиран един мотор в Полша е €1 023 000, докато последната руска оферта е била на стойност €1 050 650. Така реалните икономии се измерват в €27 650 на двигател. Министър Ненчев заяви, че всъщност икономиите ще са по-големи, заради невнасянето на ДДС и мита, когато се търгува в рамките на ЕС. От гледна точка на държавния бюджет и данъкоплатците това е без значение, защото схемата е „от единия в другия джоб”, тоест парите не напускат България, а от нашето МО отиват в Министерството на финансите.

Трябва да се спомене, че ако ремонтът на РД-33 през РСК „МиГ” има някакво сериозно предимство, то е, че при изчерпване на междуремонтния ресурс от 350 часа, компанията може да извърши преглед на мотора и да назначи още три пъти по 50 часа до следващ ремонт. Тази услуга струва само няколко десетки хиляди евро за всеки 50 часа, но резултатът е ресурс до нов основен ремонт от общо 500 часа на цена под €1,5 млн. Полският завод WZL-4 не предоставя такава опция.

Генералният директор на РСК „МиГ” Сергей Коротков вече съобщи, че корпорацията не е предавала на Полша никаква документация и права относно двигателите на произведените за износ самолети МиГ-29, цялата документация е взета от Украйна, която няма право да предава тази интелектуална собственост. Казано на жаргон, удължаването на ресурса на двигателите на нашите МиГ-29 ще бъде извършено по „пиратски способ”.

Руснаците със сигурност няма да осигуряват на WZL-4 нови резервни части за ремонта на двигатели за българските изтребители. Така че е проблематичен и моментът какви части ще се влагат в ремонтираните ни двигатели – нови или втора ръка. Последното обстоятелство изкушава за едно извънредно любопитно журналистическо отклонение.

Само преди година, на 13 октомври 2014 г., в Алжир при рутинен тренировъчен полет пада бомбардировач Су-24МК. Двамата летци загиват. Започва разследване. За късмет бордовата записваща апаратура остава относително цяла. Изводът е, че в полет се е разрушил един двигател АЛ-21Ф.

По-нататъшното разследване показва, че Су-24МК са постъпили от Русия от наличните самолети. През 2005 г. е организиран търг по ремонта и удължаване на ресурса на техните двигатели АЛ-21Ф3. Конкурсът е спечелен от Полша, предложила най-малка сума, с незначителна разлика от Русия. В периода 2006-2009 г. във варшавския завод WZL-4 е извършен ремонт на 50 двигателя от този тип.

След катастрофата миналата година е извършена проверка на целия парк от Су-24МК. Изяснено е, че на повечето от двигателите има лопатки в различни степени на турбината, експлоатирани по-продължително от останалите, тоест са втора ръка. Анализът от фрагментите на двигателите от катастрофиралия бомбардировач потвърдил предположенията на следствието – при ремонта поляците са използвали вече употребявани лопатки от турбини, получени от Луцкия ремонтен завод „Мотор” в Украйна.

Алжирците поискали от Варшава да предяви сертификати на окомплектовката, придобита за ремонта на АЛ-21Ф3. Варшава естествено отказва, позовавайки се на липса на такива изисквания в договорните документи. В резултат алжирците идват до извода, че при ремонта на двигателите са използвани употребявани детайли, снети от по-рано експлоатирани механизми.

На държавно равнище е взето решение от 2015 г. да бъде извършен капитално-възстановителен ремонт на всички АЛ-21Ф3, ограничавайки експлоатацията на Су-24. Ремонтът е извършван в Русия, в Полша повече ремонт на съветска авиационна техника Алжир няма да извършва. В Алжир се вдигнал много шум по случая, но всичко си останало там.

Случаят обаче е емблематичен пример за „пиратски” ремонт без легална документация и не осигурени нови резервни части. Точно по този начин ще бъдат ремонтирани и двигателите РД-33 на българските МиГ-29, защото Полша просто не разполага с други възможности – нито легална документация по технологията на ремонта, нито достъп до нови резервни части. Практическият извод от този поучителен случай е в договора с Полша да се заложи клауза, според която поляците задължително да ни предоставят сертификат за произход на всяка заменена жизнено важна част, на първо място за лопатки от турбината.

Освен двигателите, на задължителна профилактика подлежат както планерът на МиГ-29, така и негови възли, системи и агрегати, като особено важна е КСА (кутия на самолетните агрегати). Това би следвало да се извърши в добре стопанисвания ремонтен завод WZL-2 в Бидгошч, където работят около 600 добри специалисти, разполагащи и с цифрови технологии покрай обслужването на своите F-16. За тази дейност обаче засега не се предвижда споразумение нито с Полша, нито с Русия.

При това изобщо не става дума, че за поддържане на изтребителите в боеготово състояние непрекъснато са нужни „дребни” консумативи – гуми, спирачни парашути, пиропатрони за катапултните седалки, горивни и маслени филтри, лампи за фарове и други. Министър Ненчев обаче няма желание за отваряне на процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като на нея ще се явят представители на РСК „МиГ” и е много възможно именно руската компания да бъде победител, което е нежелателно от политическа гледна точка. Най-вероятно отново ще се търси директен междудържавен договор с Полша, но все още не се работи сериозно по темата и ако нещо стане, ще е най-рано през пролетта на следващата година.

Трета неистина: Шест двигателя решават всички проблеми на ВВС

На 22 октомври 2015 г. във Варшава бе подписан междудържавен договор за ремонта на шест двигателя РД-33. Само 20 дни след влизане в сила на договора, Полша ще предостави два свои РД-33, които може да използваме в рамките на 200 часа или две години (в замяна полските ВВС ще ползват два наши двигатели за същите часове). Следващите два двигателя ще бъдат доставени шест месеца след това, а последните два след още четири месеца към края на 2016 г.

Сега от всичките 12 бойни изтребителя МиГ-29 летят едва 8 машини, като 4 от тях разполагат с ресурс само по няколко часа за полети при извънредни обстоятелства. На другите 4 изтребителя към средата на следващата година оставащият ресурс от по 100-120 часа ще бъде „издухан” и те също ще останат на земята. Тогава се очертава да летят не повече от два-три изтребителя и то след поставяне на ремонтирани двигатели в Полша.

В средата на 2016 г. ще бъдат снети от експлоатация изтребителите МиГ-21 и ще останат единствено МиГ-29. Елементарните разчети показват, че за да се осигури минимален потенциал на изтребителната авиация са нужни поне 6 изтребителя – по три за бойното дежурство и за трениране на пилотите.

Възможната развръзка на ситуацията може да дойде в средата на 2016 г., когато практически ще останем без изтребители. Тогава за пореден път ще бъдем упрекнати от НАТО, че сме консуматори на сигурност, а не донор.

Прави впечатление разликата в подхода на Русия към ситуацията както на корпорацията „МиГ”, така и на руската държава в лицето на една федерална служба (ФС ВТС). Логиката сочи, че ако има потърпевш, това трябва да е Полша, но към нея тонът на Москва е мек и се проявява „разбиране”. Не обаче и към София.

„В случай на подписване от българска страна на споразумение с Полша за ремонта на двигателите РД-33, поставени на „МиГ”-овете, ние нямаме друг изход, освен да откажем от експлоатационно съпровождане и поддържане на техническата експлоатация на самолетите МиГ-29 от ВВС на България” – се казва в съобщението на компанията.

Москва очевидно е подразнена от проамериканската сервилност на тандема Митов-Ненчев, от тяхната агресивна и враждебна реторика. В политиката и в бизнеса избягват думата „завинаги” и затова изход винаги може да се намери. Москва вече не робува на идеологеми и наслоени междудържавни вражди, в името на бизнеса тя винаги е склонна на компромиси.

Преди всичко ще е необходимо министър Ненчев да обере всички негативи за влошените бизнес-отношения с РСК „МиГ”. Нормално е тогава корпорацията да остави в сила „завинаги” прекратеното техническото обслужване само на преминалите през полския завод двигатели РД-33 и да се сключи ново рамково споразумение за останалите двигатели. Така всичко ще приключи като „буря в чаша с вода”.

За поанта си струва да се припомни уверението на Ненчев, че работите около новия изтребител се нареждат добре и още догодина ще внесем първата вноска. Кога мина конкурсът и бе избран доставчикът, кога парламентът ратифицира проекта... За преминаване на тази процедура са нужни поне две години.