Новият шеф на НДК: Дворецът се крепи на един електромер
Ивайло Георгиев е председател на съвета на директорите на НДК от март 2012 г. През последните две години е съветник на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, след което за кратко управлява зала "Арена Армеец". Преди това работи в Hochegger BG и Chapter 4 - българските представителства на веригата Burson-Marsteller и в агенция Orange PR. Завършил е теоретична физика в Софийския университет, специализирал е управление на кризи във Виена. Почитател на класическия рок, Маркес и доброто вино.
- Какво заварихте в НДК, когато март месец тази година станахте директор на двореца?
- Знаете, че в продължение на повече от 20 години НДК е бил с неясен правен статут, той е бил т. нар. "творческо стопанско обединение". Когато социализмът тръгва да залязва в края на 80-те години и сме се опитвали да вкарваме западни бизнесмодели в късната соцреалност, е бил измислен форматът "творческо стопанско обединение". Такъв е бил и Фестивалният комплекс във Варна, и Киноцентърът в Бояна. Поради една или друга причина 20 години след началото на прехода този формат се е запазил. Месец май миналата година правителството взе решение да преформатира НДК в търговско предприятие.
В момента НДК е еднолично акционерно дружество 100% собственост на държавата с формален принципал министърът на финансите. Първата задача на новото ръководство е била да установи какво е действителното състояние на двореца. Именно поради разминаването между начина, по който НДК е функционирал и съществуващите юридически формати в страната, трябваше вътре малко да се подреди къщичката. Банални неща като администрация, счетоводство, всички тези неща да бъдат вкарани в рамките на закона по начина, по който оперират всички останали държавни предприятия.
- Какво беше финансовото състояние на НДК, когато поехте управлението му?
- Не може да се прави съпоставка между този минал период и сегашните периоди, защото преди НДК не е имало законовото задължение да обнародва публично своите финансови отчети. Когато едно държавно предприятие в края на годината се отчита, този отчет отива при независим одитор и се обнародва на сайта на Търговския регистър.
До 2011 г. в Националния дворец на културата не е имало такава практика. От едната страна е била държавата, която поради една или друга причина не е припознавала НДК, а от другата страна - управителят. Да е жив и здрав г-н Христо Друмев, той имаше коментари в медиите, аз не желая да го коментирам.
- Все пак не заварихте ли някакви договори, някакви отчети, нещо на което да стъпите, за да управлявате това дружество?
- Това беше най-голямото предизвикателство, защото когато управляваме НДК вече като фирма, ние трябва да изградим бизнес стратегия, да знаем накъде вървим. А за да знаеш накъде вървиш, трябва да знаеш върху какво си стъпил. Повече от година ние сглобяваме картината върху какво сме стъпили.
Сградата, като инфраструктура, като съоръжение, не е образец за енергийна ефективност. Цялото това "красиво чудовище", както го нарича Христо Друмев, е само на един електромер. Ние бяхме изправени пред сериозно предизвикателство при най-елементарни задачи като тази да остойностим залите, за да може на базата на това остойностяване - разходи за ток, за парно, за човешки ресурси, да можем да предложим адекватна ценова листа.
Друг такъв анализ, който липсваше и който започнахме, е каква е натовареността на отделните зали. Всичко това звучи банално, но е важна информация. На базата на тази информация може да се погледне в бъдещето и да се изгради някакво виждане за профилирано отдаване на зали.
На всички е ясно, че Зала 1 е запазената марка на НДК. Тя ще си остане това, което е. Но отдавна има затруднения с ангажираността на залите на 5 етаж, със Зала 7, 8 и 9. Те са слабо заети. Мисли се как да бъдат напълнени със събития. Сходен е проблемът със залите на 8 етаж и някои на подземния етаж, със зала "Олимпийска", която съвсем е била изоставена.
През първата година тези, които са влезли тук, са били заети с подреждане на къщичката и в търсене на отговор на въпроса върху какво сме стъпили.
- В момента има ли добри приходи НДК и въобще как се издържа дворецът?
- НДК, бидейки фирма, е на собствена стопанска сметка. Каквото си изкараме, с това разполагаме. Дворецът е в добро финансово състояние, изцяло се издържаме от нашата дейност. Бюджетът му е от порядъка на 8.5 млн. лв. Съществена част от него се заделя, първо, за ремонтни дейности, второ, за нови проекти и трето - за наши собствени културни събития.
Освен това разполагаме с резерви - 1.3 млн. лв. вложени в държавни ценни книжа и 2.8 млн. лв. във високолихвени депозити. Общо над 4.1 млн. лв. Това е нашият фискален резерв - бели пари за черни дни. Ние не го пипаме, а изцяло издържаме предприятието от текущите приходи. Основното приходно перо са наемателите с дългосрочни договори.
В НДК в продължение на 30 години не е имало капиталов ремонт. Сградата няма енергиен паспорт. Тя не присъства върху кадастъра на София.
От 2011 г. започнахме да начисляваме амортизации. Преди като "творческо стопанско обединение" НДК не е бил задължен да начислява амортизации и не са го правили. Простичко казано, ако една маса преди 15 години съм я купил за 200 лв., в момента по документи още струва 200 лв. А да не говорим за сложни съоръжения като сценичното оборудване на Зала 1, като озвучителните уредби, които не са подменяни дълго време. Ние започнахме да амортизираме тези неща, за да знаем каква е реалната им стойност.
В изминалата една година се установяваше действителното положение, за да могат да се заделят средства за спасителни ремонти, да бъдат финансирани трите традиционни фестивала - "Салон на изкуствата", "Киномания" (тече в момента за 26-и път), Новогодишният музикален фестивал.
- С колко души администрация работите и сменихте ли изцяло хората, наследени от Христо Друмев?
- 200 човека работят в НДК. Миналата година колегите са преценили и частично са подменили администрацията. Откакто аз съм тук - от март месец тази година, не сме правили никакви промени. Голяма част от хората, които работят тук, като технически екип за поддръжка на сградата, са в НДК повече от 20 години и това са хората, които знаят как функционира НДК и как функционират самите системи. Тук нямаме схеми на електрическата мрежа, на водопроводната система, няма детайлни архитектурни планове.
Когато НДК е бил строен в началото на 80-те години, поради част от специфичните функции, които е изпълнявал - 13-ти конгрес на БКП и др., тези неща са били засекретени. Нашият електроинженер е единственият човек на планетата, който знае как функционира електрическата система на НДК. В течение на годините не е имало приемственост между екипите, които работят в двореца.
Следващото предизвикателство пред нас е хората, на които им предстои да бъдат пенсионирани, да си получат своите млади заместници с един буферен период, в които те да ги обучат на това ноу-хау, което е единствено и само тук.