Мяра: Мнозинството българи предпочита на изборите да се гласува само с машини

Мнозинството българи предпочита да се гласува на избори у нас само с машини. Ако възможностите са три - „само хартия“, „само машини“ или „и двете“, 36,9% избират чистия машинен вот, 30,1% – предпочита и двете опции, а едва 17,3% държат на хартиената бюлетина като единствен вариант. 

Това показват данните от национално представително изследване от независимата ежемесечна изследователска програма „лице в лице“ на новата агенция „Мяра“, проведено е с таблети между 6 и 14 март сред сред 808 пълнолетни български граждани. Теренът на изследването в голяма степен съвпадна със скандалите около новото броене на гласовете от изборите, уточняват от агенцията на Първан Симеонов. 

По-младите и икономически активни искат машините, дори да са привърженици на ГЕРБ или ДПС-НН. БСП и ДПС-ДПС (АПС) остават рязко различаващи се на общия фон електорати – заради по-високия възрастов състав, там личи и повече желание за хартия. Навсякъде другаде изпъкват машините или има сходни дялове с опцията „и двете“, коментират социолозите. 

Експериментално е зададен изследователски въпрос от типа „ако трябва да изберете само едно от двете“. Резултатите са: 52,5% избират машини, 22,8% – хартия. Останалите се колебаят. По този показател като че ли двете формации, произлезли от ДПС, остават единствени на общия фон – със симпатизанти, които в по-ясна степен биха избрали хартия. Особено ясно това важи за формацията на Ахмед Доган. 

Убеждението, че изборите у нас през есента са били свободни и честни, се споделя от 16,5%, срещу 63,2%, които са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Единствената група, която вижда изборите като по-скоро свободни и честни, очаквано се оказват симпатизантите на победилата партия ГЕРБ. 

Отношението към Централната избирателна комисия е негативно при 52,3% от пълнолетните българи и позитивно при 19,9%. Останалите се колебаят. Отношението към Конституционния съд пък включва 37,2% негативни нагласи, 30,2% позитивни и 32,6% колебание. Така отношението към Централната избирателна комисия се оказва осезаемо негативно. Това е всъщност честа ситуация в нагласите към български институции, но ясно личи, че ЦИК е с много по-ниско одобрение от КС. Отношението към КС пък е на практика поделено на три между „да“, „не“ и „не знам“ – което в българския контекст е или позитивно свидетелство, или знак за сравнително ниска запознатост.

------------------------------

Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 6 и 14 март 2025 г. сред 808 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.

Следете новините ни в GoogleNews