Личен морал и политически морал. Деян Кюранов до Велислава Дърева

Aве, Велислава.

Откакто починаха Искра Панова и Чавдар Кюранов – като се изключи една по-скоро частна среща с Валери Петров – почти не съм разговарял сериозно с леви интелектуалци. Имам пред вид – за България. Иначе съм говорил и спорил нееднократно с леви интелектуалци–доскорошни мои колеги от фондацията на Джордж Сорос, както и с хора от Балканските страни и останалата Европа, Щатите и бившия Съветски Съюз.

От моята кандидатска дисертация за(против) Маркс, публикувана през 1989 година, човек би могъл да разбере защо съм антимарксист и същевременно искам сeриозно да разговарям с мислещи леви. А пък от твоята поява снощи в “Панорама” – защо това ми е толкова трудно, че вместо да ти се обадя по телефона ти пиша през медиите.

Тоя твой телевизионен показ ще се запомни като нещо ярко и грабващо – а ако не се запомни така, жалко! Но яркото и грабващото у теб аз го знам още от първия път, когато те видях в Дома на киното, комай 1987, да говориш със сила и съвест против “системата”, да се бориш за правдата за Левски. За същия тоя Левски, за когото говори снощи. Да. Обаче. Тогава ти се бореше за него, и с това – за мен и за нас. А снощи сякаш се бореше против “нас” – и мен. Защото снощи ти се силеше да използваш Левски, да използваш правдата на Левски, като гьостерица, която размахваше към врага. Силно беше, когато извиси ръка с фототипния вариант на Светинята и прогласи “Това е тефтерчето!“ Разсмях, се момиче. Защото същата сутрин бях чул вече същото, синтезирано в крилатата фраза “От тефтерчето на Левски стигнахме до тефтерчето на/оня там, дето писал “И.Ф”, хвани единия - удари другия/”. Но беше казано не от теб, а от един депутат от партия “Атака”. И политическият ми акъл се запита: това обща линия ли е БСП-Атака или спонтанно единоманипулиране? И - кое ли от двете е по-лошо? Не за мен – за левите интелектуалци. Защото другарят атакист също използваше Левски – за да изправи България пред Проблема Пеевски-2. Ти не знам дали също си оправдавала назначаването на новия началник на ДАНС – след “тефтерчето”престанах да те слушам. Стана ми отвратно.

После заслушах отново – но отново изненада: с неподражаемо презрение ти произнесе “експерти на прехода” и препрати аудиторията си към една “дебела книга” да се поучи по темата. Ами сега? Бяха ми разказали за тая книга – достатъчно ми беше, за да заключа, че в нея български клюки са представени за френски “анализ” - и да не я чета. Но напоследък ми потрябва нещо от моите стари неща, потърсих ги чрез името си в Google и, не щеш ли – то цъфна от доста места в същата книга. Зачетох – и спрях да чета и затворих страницата, когато научих, че Чавдар Кюранов бил “член на ЦК” /на БКП, по Живково време, уточнявам за по-младите/. Ти познаваше Чавдар, мисля, че му се радваше, и би трябвало да знаеш, че той не е бил член на ЦК не по случайност – а по необходимост. След като се върна от Икономическата комисия на ООН в Женева, където отиде, след като спечели конкурс на ООН, с икономически знания за третия свят и блестящ английски – от ЦК решиха да го използват и го пратиха в Държавния съвет на експертна длъжност – не на политически пост. (Защото ЦК разполагаше, ЦК реши да го прати и в Женева – иначе, ако не беше член на БКП, изобщо нямаше да стигне до конкурса на ООН).

Обсъдихме това за Държавния съвет вкъщи. Искра Панова от агресията ни в Чехословакия през 1968 беше във “вътрешна емиграция”; аз се преживявах като човек “на ’68-а” и не разбирах, защо моите най-близки другари не искат да се борят заедно с френските гимназисти “против Системата” (вж. Brick in the Wall). Съгласихме се да приеме, защото може пък да успее да помогне да се случат и свестни неща – ако не стане, да си се върне в Икономическия институт.

В Държавния съвет, заедно с началника си Владимир Калайджиев, прокараха едно от най-прогресивните законодателства в защита на майчинството – с невиждани по цял свят платени отпуски. Чавдар беше в Държавния съвет и когато го изключиха от Партията за съоснователство на организирания от единствения реален дисидент на България Желю Желев. Тия “подробности” ти вероятно не знаеш, затова ги пиша. Но ти рекламираш, патетично, книга, в която обвиняват баща ми, че бил “от ония”. Или и ти, като мене, не си я чела? От теб ли днес да защищавам честта на Чавдар Кюранов? Падаме на нисичко равнище, Велиславо, размесом с анонимните “експерти от интернета”, дето напоследък влязоха в “научната” дискусия аз съм ли или не съм внук на Цола Драгойчева, оти татко ми се бил викал Чавдар. Добре поне, че не сме анонимни! Ти години наред се бори за социал-демократическа промяна в БСП във фракцията, оглавявана от Чавдар. Тогава ли беше искрена – или сега, когато препоръчваш книга, в която, за да ударят мене, очернят него? Или когато опаковаш в наистина свещения Левски партийна пропаганда – белки не усетим веднага, че вони?

Хайде, за начало, отново да почнем да казваме истината. Не Истината, а истината, каквато я знаем. А като не я знаем – да питаме, ще ни се отговори. Примерно, никой не ме е питал добре ли се управляват фондациите на Сорос. А те се управляват различно и често лошо, и често защото ги ръководят западни леви интелектуалци. Хора, които бяха така треснати от 1989, че и досега, поколение по-късно, се луткат насам-натам.

Ти се преживяваш като морална – и личната ти моралност за мен е несъмнена, дай Боже всекиму да е такъв! Но политическата ти моралност? А може би – по напред - политическото ти разумение на събитията? Вече и тук не се съмнявам: не разбираш какво става, бъркаш добрите и лошите и правиш бели. Снощи – но не само. Това, че май не се усещаш , не помага. Виж там... престани!

Вале.

Деян