Какво и кой стои зад политическата криза в Украйна

Анализ на CNN за кризата в Украйна. Препечатваме го със съкращения

От три месеца те предявяват претенции към киевския Майдан, или пл. „Независимост“, както и към самата Украйна. Ще си тръгнем едва когато се доближите към Европейския съюз, промените конституцията и направите промени във властовата структура на правителството, шумно заявиха те.

Но защо?

Защо хиляди протестиращи заложиха живота си в името на политическа промяна? И защо правителството се съпротивлява така яростно? Въпросите, касаещи човешката природа и хора с интереси и силни страсти, които не са склонни отстъпят, нямат лесен отговор. Но погледът върху далечната и по-нова история на Украйна, както и играчите в нея, могат да хвърлят светлина върху случващото се и върху това, което предстои.

Какво прави Украйна толкова уникална и важна?

Като 45-милионна нация, Украйна е най-голямата гранична страна, отеляща Русия и Европейския съюз. До 1991 г. тя беше част от Съветския съюз. Когато комунистическата система рухна след падането на Берлинската стена, Украйна – както няколко други съветски държави, бе принудена да се изгради наново. Но тя не го направи сама.

Външни играчи проявиха интерес и се включиха в действието. Украйна е нещо като пешка между Русия и Запада. Европейският съюз, подкрепен от САЩ, гради връзки със страните от бившия социалистически блок повече от две десетилетия, с цел да възстанови демократичните правила и да подобри качеството на живот на украинците.

И на решението на Украйна - най-голямата от бившите соц републики, да не си партнира с него, ЕС гледа като на коленичене пред руския натиск.

Руският президент Владимир Путин отрича Москва да оказва някакво нередно влияние в Украйна. „Русия винаги е уважавала, уважава и ще уважава суверенните права на всички страни, в това число новите държави, които възникнаха след разпада на Съветския съюз“, заяви той миналият месец.

Мнозина обаче не му вярват и твърдят, че предложенията на Русия за помощ към Украйна представляват вмешателство с цел да укрепи връзките между двете бивши социалистически държави. Тази ориентация вреди на Украйна, твърдят опозиционните активисти. Докато други страни като Полша, били под съветски контрол, но по-късно приели прозападна ориентация, процъфтяват, икономиката на Украйна буксува.

Правителството се забави в възприемането на западните идеали що се отнася до политика и човешки права, да не говорим за добро управление: Украйна заема 144 място сред 177 държави в корупционния индекс на „Трансперънси интернешънъл“.

Защо Русия и ЕС са ключови в протеста?

Протестите в последните месеци до голяма степен са вторичен продукт на напрегнатото раздвоение между изток и запад в Украйна. Проевропейският лагер е по-силен в западната част на страната, докато източната е ориентирана по-силно към Русия.

През ноември хиляди души излязоха на улиците, след като президентът Виктор Янукович направи обратен завой по отношение на търговското споразумение с Европейския съюз, подготвяно с години и се преориентира към по-тесни връзки с Русия.

Разгневени от това отстъпление, демонстрантите настояха споразумението с ЕС да бъде подписано, заявявайки, че то ще засили сътрудничеството със Съюза.

Техните всекидневни протести скоро ескалираха, очертавайки паралели с Оранжевата революция в Украйна от 2004 г., свалила правителството преди години.

Но поради отчаяната необходимост на страната от финансова инжекция, Киев заяви, че ще има нужда от парична помощ, за да прави бизнес с Евросъюза. Янукович, който е на власт от 2010 г., каза, че Украйна не може да си позволи да подпише споразумението, загатвайки за икономически натиск от Русия.

Вероятно друг фактор, който оказа влияние върху решението му е искането на ЕС Украйна да освободи от затвора бившия премиер Юлия Тимошенко – политическия опонент на Янукович. Оранжевата революция през 2004 г., която свали Янукович – тогава премиер, доведе на власт именно Тимошенко.

„Промените след Оранжевата революция просто не бяха достатъчно дълбоки. Този път обаче изглежда, че разочарованието е толкова силно, че има истински шанс за ново начало“, казва Далибор Рохач, политически анализатор в Центъра за глобална свобода и просперитет на института Като.

„За украинците това е възможност да поемат по различна траектория от тази, по която страната се движи в последните 22 години и в крайна сметка тя да стане част от проспериращата демократична Европа“, добавя той.

От друга страна, Русия подкрепи украинското правителство. Окачествявайки издигането на барикади от протестиращите като „провокативни ходове“, руският външен министър изрази „надежда, че опозицията в Украйна ще се откаже от заплахите и ултиматумите“.

Дебатът за конституционната реформа

Споровете не са само за пари или дали по кого да се равнява Украйна – ЕС или Русия. Те са и за власт. Мнозина от опозицията призоваха за оставка на Янукович и насрочване на нови избори.

Но както на улицата, така и в парламента те настояват и за промени в цялостната структура на властта, чувствайки, че твърде голяма част от нея е в ръцете на Янукович и по-малка – в парламента. Това схващане стои зад многобройните предложения на опозицията от последните седмици за промени в украинското законодателство и още повече в конституцията.

Правителството предложи някои отстъпки, но не достатъчно, за да удовлетворят опозицията. Янукович не е отслабил хватката си върху правителството, нито се въздържа в подхода на властите към протестиращите – както личи от засилените сблъсъци в последните седмици.

Защо напрежението се изостри?

Неизвестно с какви мотиви, след като се оттегли от споразумението с ЕС, Янукович отлетя за Москва, където с Путин обявиха, че Русия ще купи 15 милиарда от украинския дълг и ще намали цената на природния газ за страната.

Този ход разтревожи демонстрантите. Но това, което ги възпламени още повече, беше скоростното приемане на анти-протестния закон в средата на януари.

Новият закон включваше регулации, забраняващи на хората да носят каски и маски на площада, и да опъват палатки или подобно оборудване без предварително разрешение от полицията.

Те предизвикаха загриженост, че могат да бъдат използвани за укротяване на демонстрантите и свободното слово. И сблъсъците веднага ескалираха. Което се изрази не само в окупация на централния киевски площад, но и в блокиране на други улици и правителствени сгради. Демонстрантите превзеха за дълго и сградата на общината в Киев.

Под засиления натиск верните на Янукович депутати преразгледаха и оттеглиха анти-протестния закон.

Протестите продължиха, както и разговорите между опозиция и управляващи. 

В неделя протестиращите освободиха общината, разблокираха една основна улица и напуснаха няколко правителствени сгради – срещу оттеглените от правителството обвинения срещу арестуваните демонстранти. Това се случи два дни, след като правосъдният министър обяви, че 243 протестиращи са освободени, въпреки, че обвиненията срещу тях не остават.

До вторник всякакъв напредък беше мираж. Говорителят на парламента отказа да допусне поправки в законите, които биха ограничили президентските правомощия и биха възстановили конституцията във вида й от 2004, разгневи опозицията. Така се стигна до нови сблъсъци по улиците на Киев, довели до смъртта на 19 души до ряда.

Арсений Яценюк, един от лидерите на опозицията, призова Янукович да „оттегли полицаите и да спре огъня“, така че да могат да се възобновят преговорите, но правителството хвърли цялата вината за насилието на протестиращите.

„Примирието бе нарушено“, заяви главният прокурор Виктор Пшонка. „В името на собствените си политически интереси те (опозиционните лидери - бел.прев.) пренебрегнаха всички досега постигнати споразумения и изложиха на опасност живота на милиони хора в Киев“

Какъв бе ефектът на кризата извън Украйна?

Очакваше се февруари да бъде шансът на Русия, респективно на Путин, да блесне със зимната олимпиада в Сочи.
Вместо това задълбочаващото се недоволство в Украйна отне част от вниманието към игрите и постави фокус върху пръста на Русия в случващото се.

Изпитанието хвърли светлина и върху явните разногласия в редиците на чуждите съюзници на украинската опозиция. Изтеклият телефонен запис на американски дипломат с вулгарностите спрямо Евросъюза показа раздразнението на САЩ от пасивността и нерешителността на Европа за разрешаването на кризата.

Американските власти предположиха, че Москва вероятно е подслушала телефонен разговор с участието на Виктория Нюланд от Държавния департамент на САЩ и посланика в Украйна Джефри Пайът и го е разпространила заради тревоги от потенциална сделка между управляващи и опозиция.

Какво следва?

Опозицията и правителството преговарят от седмици. Водещи чужди дипломати мяха ангажирани в опити за разрешаване на кризата. И въпреки това, по всичко личи, тя се влошава. 

Отворен е все още въпросът колко по-зле може да стане. Ако допуснем, че властите отстъпят, какви оръдия и техники за натиск ще използват те срещу несъгласните? Могат ли правителството и/или опозицията да приемат взаимни отстъпки, за да приключат с всичко това с мирни средства?
Тези въпроси нямат отговор на този етап.