Как работи задължителното гласуване в Гърция и Белгия

Гърция и Белгия са две oт страните членки на Европейския съюз, където по закон гласуването е задължително. Третата е Люксембург.

Белгия е първата страна в света, която въвежда задължителното гласуване. То важи от далечната 1892 г. за мъжете и от 1949 г. за жените. Според закона, ако гражданин не гласува 4 поредни пъти на избори, може да изгуби правото си на вот за следващите 10 години. Негласуващите трудно биха си намерили работа в публичния сектор.

Изборите в Белгия се провеждат на хартия или електронно. Няколко седмици преди вота всеки белгийски гражданин, навършил 18 години, получава карта за гласуване с подробности къде точно трябва да подаде гласа си. Секциите за гласуване обикновено са в училищата, а изборният ден винаги е в неделя.

По закон, ако някой белгиец не упражни правото си на глас, трябва да му бъде наложена парична глоба в размер до 1000 евро или да положи общественополезен труд. От 2003 г. насам обаче тези никой не е бил реално санкциониран. Така задължителното гласуване става само формално. Въпреки това избирателната активност в Белгия продължава да е една от най-високите в Европа. На последните европейски избори, които се проведоха на 25 май, своя вот са дали 90% от белгийците.

Нещата са малко по-различни в южната ни съседка Гърция, където по закон гласуването също е задължително. На последните избори за Европарламент там са гласували едва 58% от имащите право. Причината за това е, че и в Гърция, както в Белгия, задължителният вот е останал само като законов текст и неспазващите го не подлежат на действителни санкции.

Законът, съгласно който се налагат санкции за негласуващи, е отменен още през 2001 г. Преди това са се прилагали редица наказания. Грък, който не е гласувал, е можел да остане без нов международен паспорт или нова шофьорската книжка. Възможно било дори да влезе затвора, били предвидени и финансови санкции, но тези наказания дори тогава рядко се изпълнявали.

Задължително гласуване в Гърция е било въведено с няколко стъпки. През 1911 г. било записано в конституцията, че гласуването може да стане задължително, чрез постановяване на закон за това, а през 1926 г. е вписано и в Изборния кодекс на страната.

В Гърция изборите се провеждат в неделя, обикновено секциите се отварят в училища, а заради това учениците получават вместо 2 почивни дни цели 4. Традиционно гласуването се извършва "от изгрев до залез слънце", освен това гражданите могат да избират и за конкретен кандидат (преференциален вот).

В Люксембург задължителното гласуване е въведено през 1919г. Изключения се правят само за хората над 70 години и онези, намиращи се в чужбина в деня на изборите и то само ако могат да го докажат.

Задължителни са местните избори, за камарата на депутатите (долната камара на парламента) и за Европарламент. На последния евровот правота си на глас са дали 90% от гражданите на страната.

В изборния закон е записано, че при първо неявяване пред урните за негласуващите се предвиждат глоби. При повторно неявяване в рамките на 6 години глобата расте. Санкциите са между 99 и 990 евро.

На практика обаче негласувалият получава само предупреждение след първото си неявяване. Но ако то се повтори, може да стигне до съд, който да наложи глоба.

Гърция и Белгия не са единствените, където по закон гласуването е задължително, но на практика той не се прилага. Така е и в Боливия, Коста Рика, Доминиканската република, Египет, Хондурас, Ливан, Либия, Мексико, Панама, Парагвай, Тайланд и Турция.

Все пак има страни, където нормите за задължителен вот строго се спазват. В Северна Корея, Аржентина, Австралия, Бразилия, Конго, Еквадор, Люксембург, Науру, Перу, Сингапур и Уругвай се налагат санкции над гражданите, които не са дали своя глас.

Австралийците например са задължени да присъстват в избирателната секция, но могат да напуснат без да са гласували, след като впишат имената си в списъците. Неявилите се могат да бъдат глобени до 50 австралийски долара, а ако откажат да изплатят санкцията могат дори да бъдат лишени от свобода (като наказание за това, че не са изпълнили задължението си да платят глобата, а не заради негласуването).