Изборите във Франция - уравнение с много неизвестни
Франция избира нов президент на 23 април. Очаква се обаче битката да продължи и на 7 май, когато ще бъде насрочен балотаж, ако няма избран победител на първи тур.
На първия тур ще се явят 11 кандидати, като петима от тях имат шанс да достигнат до финалната битка.
Какво е различното на тези избори?
Новият френски президент вероятно няма да е представител на никоя от двете най-големи партии в страната - „Републиканци“ и Социалистическата партия.
След като президентът Франсоа Оланд реши да не се кандидатира за нов мандат, социалистите издигнаха кандидатурата на Беноа Амон, след като победи на първичните избори за излъчване на кандидат, изпреварвайки бившия френски премиер Манюел Валс.
Според социологическите проучвания обаче Амон не се нарежда сред тримата с най-голям шанс да достигнат до балотажа.
Кандидатът на другата голяма партия във Франция - "Републиканци", Франсоа Фийон пък започна да губи популярност, след като в разгара на предизборната кампания получи обвинение за това, че е назначил жена си фиктивно на работа. Според обвинението Фийон е плащал на жена си като парламентарен секретар за работа, която тя никога не е вършила.
Преди да избухне скандалът с фиктивното назначение, Фийон беше сочен за категоричен лидер в битката за президентския пост. След обвинението той отказа да се оттегли от битката и отрече да е виновен, но популярността му започна да се топи.
По време на кампанията се разрази и друг скандал - около лидера на крайнодясната "Национален фронт" Марин льо Пен.
Срещу Льо Пен започна разследване за това, че е наела свои съпартийци, на които е плащала със средства на Европейския парламент, предназначени за заплати на помощници на евродепутати. През март пък ЕП свали имунитета ѝ заради снимки и клипове на обезглавявания на "Ислямска държава", споделени от нея в Туитър.
Кой ще спечели?
Дни преди вота социолозите прогнозират оспорвана битка, тъй като разликата между първите четирима кандидати е в рамките на 3-4%.
През последните седмици на първо място, макар и с малка преднина е центристът Еманюел Макрон. Според последните проучвания се очаква той да получи около 23% от гласовете. На второ място социолозите поставят лидерът на крайнодесните Марин льо Пен с 22,5% от гласовете.
Следват ги консерваторът Франсоа Фийон с 19,5% от гласовете и крайнолевият Жан-Люк Меланшон с 19% от гласовете на избирателите.
На този етап не е ясно кой точно ще излезе победител на първия тур, но социолозите са на мнение, че последната битка ще е между Макрон и Льо Пен. Те посочват, че дори и Льо Пен да се окаже победител на 23 април, тя ще бъде победена на балотажа, независимо срещу кого се изправи.
Все пак очакванията са, че ако Макрон и Льо Пен се изправят един срещу друг, Макрон ще победи с над 60% от гласовете.
Според последните проучвания се очаква избирателната активност да е по-ниска от обикновено. Дни преди вота 28% от избирателите са категорични, че няма да упражнят правото си на глас, което прави изхода на президентската надпревара още по-неясен.
Защо са важни изборите във Франция?
Една от основните причини, поради които изборите във Франция са от голямо значение, е, че изходът ще определи не само бъдещето на Франция, но може да определи и бъдещето на целия Европейски съюз.
Ако победи кандидатът на крайнодесните Марин льо Пен, по всяка вероятност Брекзит ще бъде последван и от "Фрекзит", което със сигурност ще промени облика на Европейския съюз, а според някои експерти може да доведе и до разпад на ЕС.
Льо Пен вече обеща да извади Франция от еврозоната и да инициира референдум за излизане на страната от ЕС.
Значение има и различното отношение на кандидатите към редица важни проблеми, сред които мигрантската криза, отношението към Русия и др.
В края на март Марин льо Пен беше на посещение в Москва, където се срещна с руския президент Владимир Путин. Льо Пен разкритикува политиката на ЕС спрямо Русия и я определи като политика на изнудване.
Тя подчерта, че винаги се е противопоставяла на санкциите срещу Москва и е настоявала да бъдат отменени, а Путин увери, че за Русия отношенията с Франция са много важни.
Срещу политиката на ЕС се е изказвал неведнъж и крайнолевият Жан-Люк Меланшон, който обвинява Брюксел, че поставя на първо място бизнеса, а не работниците. Той настоява и Франция да се оттегли от НАТО и от договорите с ЕС.
С най-голям шанс да спечели изборите във Франция според социолозите все пак остава Еманюел Макрон, който твърдо подкрепя ЕС и дори настоява Франция да привлече Германия на своя страна за по-социално защитена политика на Съюза. Макрон е критикуван от своите опоненти за уравновесената си между лявото и дясното политика. Именно това обаче може да му спечели подкрепата на французите.
Във всеки случай, на 23 април погледите ще бъдат обърнати към Франция.