Изборите във Франция - кой ще решава бъдещето на Европа

Европа е вперила напрегнат поглед във Франция заради предстоящите избори, които може да решат съдбата на целия Европейски съюз.

Президентските избори във Франция ще се проведат на 23 април, а балотажът е предвиден за 7 май. Обичайно на изборите във Франция домионират две партии – „Републиканци“ и Социалистическата партия. Настоящите избори обаче се очаква да бъдат изключение от това правило.

Победа за кандидата на крайнодесните Марин льо Пен по всяка вероятност означава, че Брекзит може да е последван и от "Фрекзит".

Льо Пен вече обеща да извади Франция от еврозоната и да инициира референдум за излизане на страната от ЕС, затова победа за Льо Пен би означавало, че ЕС вероятно вече няма да е същият. 

Основните играчи

Марин льо Пен

Лидерът на крайнодясната партия "Национален фронт" Марин льо Пен е сред основните претенденти за президентския пост. Нейната кампания включва призив за напускане на еврозоната и референдум за напускане на Европейския съюз, както и намаляване на мигрантите и увеличаване на социалните помощи.

Льо Пен често е сравнявана с Доналд Тръмп, като се посочват приликите във възгледите им относно свободната търговия и мигрантите. За разлика от Тръмп обаче, Льо Пен идва от семейство, което е на политическата сцена от десетилетия. Нейният баща Жан-Мари льо Пен се кандидатира за президент на Франция пет пъти и е лидер на "Национален фронт" до 2011 г., когато лидерството в партията поема Марин льо Пен.

Марин льо Пен е евродепутат, като през 2009 г. е преизбрана за втори мандат. Тя е кандидат за президент през 2012 г., като остава трета с близо 18% от гласовете и не стига до балотаж, въпреки че по-ранните социологически проучвания я поставят на първо място. 

Кандидатурата на Марин льо Пен за настоящите президентски избори не мина без скандали. Срещу нея в момента тече разследване за това, че е наела свои съпартийци, на които е плащала със средства на Европейския парламент, предназначени за заплати на помощници на евродепутати. 

Преди седмица пък Европарламентът свали имунитета на Льо Пен зарди снимки и клипове на обезглавявания на "Ислямска държава", споделени от нея в Туитър.  

Франсоа Фийон

Кандидатът на консерваторите Франсоа Фийон е бивш премиер по време на управлението на Никола Саркози. Бил е социален и образователен министър.

Фийон беше сочен за категоричен лидер в битката за президентския пост, когато избухна скандалът за това, че е плащал неправомерно на съпругата си. Според обвиненията Фийон е плащал на жена си като парламентарен секретар за работа, която тя никога не е вършила.

Франсоа Фийон обяви, че е невинен, и отказа да се оттегли от кандидатпрезидентската надпревара. Неговата преднина пред останалите кандидати обаче бързо се стопи.

Партията на Фийон „Републиканци“ се събра на кризисно заседание, на което да определи дали да излъчи нов кандидат. От партията обаче решиха да застанат зад Фийон, като обявиха, че кандидатурата му е единствената легитимна.

Еманюел Макрон

39-годишният Еманюел Макрон е бивш инвестиционен банкер и някогашно протеже на настоящия френски президент Франсоа Оланд.

Той беше министър на икономиката, преди да подаде оставка през август миналата година, за да се включи в кандидатпрезидентската надпревара. Малко преди това той създаде своя партия - „Напред“, която определи като нито лява, нито дясна, изтълкувано от политолозите като подготовка за кандидатурата му за президент.

Като министър на икономиката се прочу с това, че прокара редица либерални закони, сред които удължаване на търговското време в неделя, което го превърна в символ на модерното ляво.

Програмата му е проевропейска и уравновесена между лявото и дясното, което липсва при останалите кандидати и му печели поддръжници.

Жан-Люк Меланшон

Крайнолевият кандидат Жан-Люк Меланшон е бивш член на социалистическата партия. Той я напуска през 2008 г., за да основе „Лява партия“, като причината е несъгласие с курса на партията.

През 2009 г. е избран за евродепутат.

Меланшон участва в президентските избори през 2012 г. и зае четвърто място с 11% от гласовете, а на балотажа подкрепи Франсоа Оланд.

За настоящата си кандидатура за президентския пост Меланшон получи подкрепата на комунистическата партия. В програмата си той засегна климатичните промени. Меланшон настоява Франция да напусне търговските споразумения на ЕС.

Беноа Амон

Беноа Амон стана кандидат за президент на Социалистическата партия, след като спечели първичните избори за излъчване на кандидат, изпреварвайки бившия френски премиер Манюел Валс.

Амон е част от правителството на президента Франсоа Оланд, но го напуска през 2014 г. заради несъгласие с твърде либералните според него икономически възгледи на Оланд. В рамките на предизборната кампания крайнодесните обвиниха Беноа Амон в ислямо-левичарство и го наричаха с прякора Билал Хамон.

Амон се обяви за общество без дискриминация по пол, религия и сексуална ориентация, приемане на повече бежанци от войни.

Прогнози

Първоначалният фаворит за президентския пост беше Франсоа Фийон, следван с малка разлика от Марин льо Пен и Еманюил Макрон. 

След разразилия се скандал около Фийон обаче той започна бързо да губи популярност, което постави на челно място Льо Пен. 

В последните дни Макрон за първи път поведе пред Марин льо Пен в битката за президент. Според социологическите проучвания Макрон ще получи 26% от гласовете, а Льо Пен – 25%. Подкрепата за Фийон се равнява на около 20% от избирателите.

Ако двамата отидат на балотаж, а този сценарий е доста вероятен на този етап, според социолозите Макрон ще получи 65% от гласовете срещу 35% за Льо Пен.

Въпреки че в момента Льо Пен няма категорична преднина, е много възможно крайнодясната кандидатка да повтори успеха на Доналд Тръмп в САЩ, смятат анализаторите.

Проучванията на този етап обаче сочат, че дори и Льо Пен да спечели на първия тур, тя със сигурност ще загуби на втория тур, независимо срещу кого се изправи. 

Мнението им донякъде се потвърждава и от резултатите от местните избори във Франция. 

Крайнодясната партия "Национален фронт" на Мрин льо Пен получи най-много гласове на първия тур, като партията поведе в почти половината региони. Партията изпревари дясната опозиция и управляващите социалисти в шест от 13-те района. На втория тур обаче Льо Пен загуби битката, включително в трите района, в които имаше най-големи шансове, сред които и този, в който Льо Пен беше начело на листата. "Републиканци" на бившия президент Никола Саркози удържаха победа в 7 от 13-те района, а Социалистическата партия – в 5.

Тогава Марин льо Пен коментира загубата, като заяви, че възходът на националното движение е необратим.

Предизборната кампания в страната обаче е особено динамична, а изходът от изборите ще покаже по-категорично отвсякога как виждат французите бъдещето на Франция и ЕС.