Има ли Зелен рекет?
През последните години се налага тезата как “еколозите” създавали процедури по екологични оценки (ЕО) и оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) и мрежата НАТУРА 2000 за да изнудват инвеститорите като обжалват актовете и си искат пари за да оттеглят жалбите си. Това спирало инвестициите и развитието на държавата и икономиката. Тези твърдения се налагаха, както от “корифеи” по административно право, като адв. Иван Тодоров (член на УС на Българската федерация по ски и собственик на Сиела) , така и от държавата, от самоопределящите се като „обективни медии“ и като „обединени патриоти“. По природозащитници се сипеше огън и жупел:
Познавам много хора, които не успяха в бизнеса. И станаха „екоактивисти". Сега се хвалят, че печелят доста повече пари отпреди. Примерно искаш да направиш ВЕЦ. Съответният държавен орган изготвя така наречената оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Ако не искаш екоактивистите да ти го обжалват, трябва да им платиш. Но плащаш на минимум 3-4 екоорганизации, действащи в региона или в даденото направление. Иначе ще те разтакават години по съдилищата… Това изнудване е и една от причините за фрапиращия отлив на чуждите инвестиции от страната ни. А няма случай една развиваща се икономика да дърпа бързо без чужди инвестиции.
18.02.2015 . в-к Труд, Проф. Иван Т. Тодоров
„Еколозите” от коалиция „За да остане природа в България” и партия „Зелените” от години блокират инвестиционни проекти на територията на цялата страна. Тяхна жертва не са само частни бизнес начинания, а и държавни, и общински. Това става възможно поради факта, че през последните петнайсетина години целенасочено и тенденциозно бе разширена мрежата от защитени територии.… Завеждането на дела от зелените се е превърнало в пандемия, чиято основна цел е рекет над българските и външните инвеститори. Няма предприемач, който, след като разбере, че дадено място е в „Натура” или в друга защитена територия, да не се откаже от проекта си. Ако е чуждестранен, веднага напуска България и отива да реализира идеята си в близки държави - основно в Гърция, Румъния, Сърбия и Македония. Щетите според специалисти се изчисляват на няколко милиарда евро.
Зелената Коза ностра: Осигурен законен рекет срещу 10 лева”, анонимна статия във вестник Труд, 30.11.2015
In the same time the establishment of the Natura 2000 network was accompanied by negative attitudes and reactions from the business and local communities. These attitudes are now transferred to the process of designation of the Special Areas of Conservation due to the established by the environmental NGOs after EU accession common practice to appeal against any plans and projects, which practically blocks them.
Fitness Check of EU Nature Legislation (Birds and Habitats Directives), Михаил Михайлов – директор на Националната служба за защита на природата в доклад от МОСВ към ЕК, 2015 г.
По важното е, че нашите държавни институции са дали на безплатна концесия на същите тези еколисугери близо половината от територията на страната под формата на влажни зони, резервати, защитени територии и какво ли не. И там вилнее зеленият рекет. Срещу съдебна такса от 10 лева еколисугерите спират и унищожават инвестиционни проекти за стотици милиони. Не ги интересува дали тези проекти са природосъобразни, важното е да се рекетира инвеститорът или да се обслужат чужди интереси.
Зимен туризъм или зелен рекет, Петьо Блъсков, вестник Труд, 7.12.2015
В момента ние трудно можем да се преборим с екологични организации, които непрекъснато обжалват всяко инвестиционно намерение. През последните месеци много такива организации се демаскираха, но според мен трябват законодателни мерки, за да спре този рекет, тъй като той влияе зле на инвестиционния климат.
Лъчезар Цоцорков, Асарел Медет, на дискусията Деветте пътя към еврофондовете: Околна среда"
София 14.07.2015 г (dartsnews.bg)
Нашето общество е жертва на зелен терор, на зелен рекет.
Искрен Веселинов – зам.-председател на ПГ на коалиция "Обединени патриоти" в "Денят на живо“ 4 май 2017 г.
За да проверим има ли действително зелен рекет и терор поискахме по реда на Закона за достъп до обществена информация от всички Регионални инспекции по околната среда информация за броя на издадените и обжалвани актове по екологична оценка, оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с НАТУРА 2000 за три последователни години.
Получихме информацията, сравнихме я с публичните регистри в сайтовете на РИСОВ и МОСВ, коригирахме грешките, усреднихме я и се появиха прелюбопитни числа.
За една година от всички РИОСВ се издават средно 14 604 административни акта по трите вида процедури. От тях се обжалват по административен или съдебен път годишно средно 58 акта или 0,4 % от всички. Този процент означава, че само ЧЕТИРИ на всеки 1000 акта на РИОСВ се обжалват. При това, тези обжалвания са от всички възможни лица - инвеститори, природозащитни НПО и граждани. Този процент е в пъти по-нисък от обжалванията, например по Закона за устройство на територията или Закона за движение по пътищата.
Съотношението между обжалването пред по-висшестоящ орган и пред съда е практически 1:1, като най-много са обжалванията на инвестиционни предложения ( процедура по ОВОС) заемащи 80% от всички, а обжалванията по Екологична оценка и Оценка за съвместимост с Натура 2000 заемат едва по 10%. Т.е. обжалването на решения свързани с Натура 2000 е средно едно на 2000 издадени акта.
Интересното е защо на всички „експерти“ цитирани в началото не им пречат тези 14 хиляди акта годишно, а им пречи достъпа до правосъдие в едни 60 случая годишно? Нали уж защитават бизнеса и гражданите? И кой точно рекетира бизнеса и гражданите – смешния промил жалби или затормозяващите бизнеса процедури?
И трите процедури – по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни намерения, по екологична оценка на планове и програми и оценката за съвместимост с целите на Натура 2000 произлизат от прилагането на три европейски директиви. Техния обхват е ясно посочен в директивите и не може да бъде ограничен. Няма местни политики, които да позволят да се отменят процедурите или да се намали обхвата им. За това ЕК вече имаше две предварителни проверки за нарушения в тази област срещу България.
Обхвата на тези оценки не може да се намали, но директивите и родните закони за околна среда и биоразнообразие позволяват съвсем законно тежестта на оценките да се намали за най-честите и малко обхватни процедури. Това се извършва чрез оценка на всички намерения групово на по-високо ниво. Например – няма смисъл да се извършва процедура по екологична оценка за всеки подробен устройствен план или намерение за промяна на предназначението на имот, ако е извършена екологична оценка на Общия устройствен план. По същия начин строи въпроса с оценката за съвместимост с Натура 200 за всяка отделна програма за сеч, даже на 5 куб. метра, ако тя е предварително оценена на ниво горскостопански план и проект.
Точно тези възможности държавата, политиците и бизнеса не виждат и трябваше точно набедените за рекет природозащитници да се борят за използването им. Например – независимо, че един общински общ устройствен план компенсира всички процедури на граждани и бизнес, дълги години общините с приети общи устройствени планове се брояха на пръстите на двете ръце. И трябваше да се случи скандала Дюнигейт за да може премиера Борисов да поеме ангажимент за влизане в закона на предложението на НПО за задължаване на всички общини да си изработят планове и държавата да им помогне финансово за това. Сега законите за околната среда и за биоразнообразието вече не изискват процедури щом има ОУП, но все още не е премахнато това изискване от Закона за устройство на територията и хиляди граждани и фирми трябва да ходят до РИОСВ и да пишат писма и искания.
По същия начин стои въпроса с оценките на програмите за ползване на дървесина. Природозащитниците бяха основните защитници държавата да включи частните малки гори в процеса на инвентаризация и планиране заедно с държавните. За съжаление това предложение не се прие в два парламента и трябваше да дойде 2011 година, в който приемайки новия закон загорите в него се вписаха областните горскостопански планове, които ще дадат възможност да се оценява на областно ниво въздействието на сечите и така от тези процедури да се освободят дребните собственици.
Подобна е ситуацията и с оценките за съвместимост с Натура 2000 на инвестиционните намерения на граждани и бизнес. Към момента 99% от зоните за защита на местообитанията в Натура 2000 нямат издадени заповеди с ясно посочени ограничения и това кара бизнеса и гражданите да правят процедури за всяко свое действие в РИОСВ. Шест години природозащитните организации и научните работници настояват пред Министерство на околната среда да се издадат заповедите и да се спре с тормоза на гражданите. За съжаление пет последователно заемащи поста министър на околната среда не изпълняваха своите законови задължения. За новия министър – тепърва ще видим.
Защо държавата и политиците си затварят очите и продължават да тормозят и затрудняват както гражданите и бизнеса, така и собствените си служители, на които се падат на ден да се запознаят и произнесат по две процедури? Защото това им позволява да разрешават или спират едно предложение по целесъобразност, т.е. както реши директора на РИОСВ или министъра на околната среда. А те са политически лица и се сменят при всеки нов министерски съвет. И могат да поставят условия, всякакви условия. Като например „ Ще Ви посоча фирма, чиито оценки винаги минават“ или „Тука трябва сериозно да помислим заедно така да се даде разрешението, че да не могат да го обжалват зелените рекетьори“. И мисля заедно – едни с главите си, а други с парите си. И всичко това върви независимо, че депутати и министри, често цитират максимата, че са слуги на гражданите, а не господари.
И в заключение – какво обединява всички цитирани в началото лица, представящи административния произвол и безхаберие затрудняващи граждани и бизнес като зелен рекет? Общото е, че лъжат . При това някои лъжат откровено и безогледно в защита на тезата, че трябва да се ограничи достъпа до правосъдие за околна среда, защото бизнеса страдал. Лъжат, че всичко в Натура 2000 се спира. А политици и държавни служители удобно прехвърлят от своята болна глава на здравата глава на обществото проблемите, които нито могат нито имат желание да разрешат. Защото от тези проблеми печелят - кой влияние, кой власт, кой внимание, кой по-материални неща. Общото е, че те печелят от липсата на правна сигурност. Общото е, че почти всички от тях по един или друг начин са защитавали застрояването на защитените територии. И явно обслужват някого, но този някой не са гражданите и бизнеса.
Защото когато държавните власти за завладени, слугите рекетират господарите си.