Икономически растеж и прилив на хора са възможни и без да дъним бюджета

В седмиците преди изборите отново влезнахме в темата с бюджета и доходите. Минималната заплата за 2025 г. се знае с точност до стотинката от поне два месеца, което не пречи нейният размер да се коментира упорито в общественото пространство, в т.ч. с апокалиптични прогнози за масови фалити на север. През последната седмица пък отново видяхме заглавия, че бюджетът ще се дъни и ще правим дефицит от 7-8% от БВП. Подобна беше картината и преди две години, когато тогавашният служебен финансов министър показа рамка на бюджет с дефицит от 6-7% от БВП.

На фона на всичко това, демографията и човешкият капитал отново попадат във фокуса на политиците. Какво казват числата и възможно ли е да растем с по-малко хора и без да изпускаме дефицита?  

Ръст на заплатите, догонване и промяна в мисленето

Средната работна заплата в страната достига 2 296 лв. през второто тримесечие на 2024 г., като отчита ръст от 17,3% за година. В преработващата промишленост, в която са наети 450 хил. души, също се наблюдава двуцифрен ръст на заплатите, като средното възнаграждение достига 1 928 лв. За период от 6 години заплатите в България са се удвоили – през 2018 г. средната заплата в страната е 1 146 лв., а минималната 510 лв. Сега минималната заплата ще бъде 1 077 лв. от 1 януари 2025 г. 

Този ръст на възнагражденията трябва да се разглежда в по-широкия контекст на дългосрочната промяна в българската икономика. България регистрира икономически растеж през 22 от последните 25 години. Изключения са финансовата криза (при нас удари 2009 г.), пандемията (2020 г.) и плитката рецесия от 2013 г. През останалото време имаме изпреварващ икономически растеж, като брутният вътрешен продукт на човек от населението, отчитайки покупателната способност, се увеличи от 29% от средното за Европейския съюз през 2000 г. до 45% през 2010 г., 55% през 2020 г. и 64% през 2023 г.
Въпреки продължителната политическа криза и липсата на напредък по отношение върховенството на правото, когато натрупаш фундаментални котви пред икономиката и растежа, страната може да дърпа напред. Стабилни пари (над 25 г. от въвеждането на валутния борд), устойчиви държавни финанси (най-нисък дълг в ЕС заедно с Естония), ниски преки данъци (10% плосък данък върху доходите и печалбите) и достъп до големия европейски пазар вече почти две десетилетия. Тези котви позволяват дългосрочен растеж и сближаване с европейските икономики.

Когато стигнеш граница от 60-70% от средното ниво за Европа, разговорът започва да се променя – вече не говорим за безработица и как да върнем децата в училище, а за липсата на квалифицирани кадри и как учениците да учат повече математика. Темата не е бедност, а по-скоро качество на живот.

Повече добавена стойност с по-малко хора

Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) в България се е свило от над 5 млн. души през 2011 г. до точно 4 млн. през 2023 г. Това е загуба на 1 млн. души в активна възраст или с близо 20% за период от 12 г. Резултатът е ограничен потенциал за растеж, като компаниите и в промишлеността и в услугите посочват недостига на работна ръка като основен фактор, който затруднява тяхната дейност. Липсата на кадри се бие само от несигурната икономическа среда, за което принос безспорно има и продължаващата политическа криза.
Демографията отправя предизвикателство пред растежа, но то не е непреодолимо. Естественият прираст на населението не може да бъде обърнат за няколко години – с тази възрастова структура ражданията (около 60 хил. на година) няма скоро да изпреварят умиранията (над 100 хил. на година). Знанията и уменията на работната сила, неизползваните резерви на пазара на труда, в т.ч. все още големия брой неактивни, както и миграцията към големите икономически центрове обаче са теми, които са директно обвързани с потенциала на икономика и напълно отворени за солиден напредък в рамките на няколко години. При това без да тежат прекомерно на бюджета.

Изследванията показват, че в сферата на образованието трябва да гоним две цели, за да постигнем максимален ефект за икономическия растеж. Първата е да вдигнем средното ниво (разбирай да увеличим средния резултат на PISA с едва 25 точки, тоест да достигнем ниво на Румъния или Словакия), а втората да намалим дела на учениците със слаби резултати. На последния зрелостен изпит по български език и литература има 148 училища с оценка под Среден (3). Какво правим за тези училища? Когато една банка се проваля и назначават специален надзор, а какво става когато училище се проваля? Политика, насочена към слабите училища, в т.ч. оценка работата на директорите и менторство, командироване на учители и работата по специална програма, може да се разпише точно за две седмици.
Въпреки ниската безработица в страната не можем да не отчетем и все още високия дял на неактивните, тоест хората, които не си търсят работа. Младите хора на възраст 15-34 г., които са извън образование и заетост, са около 200 хил. Бюрата по труда в страната обаче продължават да работят с фокус върху безработните, макар последните да са на рекордни ниски нива – 150 хил. души в края на август. Целият Закон за насърчаване на заетостта и писан с идеята за висока безработица и хора, които активно търсят работа. Отварянето на законодателство, с фокус върху политиките за активиране и придобиването на умения, може да даде голям ефект и да открие резерви на пазара на труда. 

Миграцията към големите икономически центрове също променя потенциала на икономиката. В столицата София, Пловдив и Варна има устойчив приток на млади и активни хора. В столицата са 8-10 хил. души на година, но Пловдив и Варна също отчитат механичен прираст от над 4 хил. души на година. В другите големи градове обаче не се наблюдават устойчиви процеси. Бургас и Стара Загора имат механичен прираст в рамките на 500-600 души на година, а в Русе през 2023 г. механичният прираст е под 100 души. Все по-често виждаме положителни стойности в големите градове в страната, но с по 100-200 души прираст в град от топ 6 на страната просто няма да стане. Тук на преден план излизат темите за качеството на живот по места, възможностите за реализация и дори свободата (финансовата) на местната власт да провежда активни политики.

Това са само няколко маркера на политики, които могат да доведат до по-висок растеж, въпреки натиска на демографията. Никоя от тях не изисква някакво прекомерно разточителство през бюджета. Можем да припомним сходен пример с междуинституционалния механизъм за връщане на децата в училище от 2018 г., който не струваше много, но даде резултат в рамките на година. С две думи, място за умни политики в подкрепа на човешкия капитал има, стига да се разреши политическата каша и да не се изпускат основните котви пред дългосрочния растеж.