Европа печели газовата война с Русия, но не без загуби

Европейският съюз изпълни целта си да натрупа достатъчно количество газ за отоплителния сезон два месеца и половина по-рано от предвиденото. Резервите ще помогнат на ЕС да преживее четвъртата зима след газовата война, разпалена от Кремъл, а в дългосрочен план дори да спре да използва руски суровини.

Нагнетеният под земята газ намалява риска от енергийна криза в Европа, въпреки заплахата от прекъсване на транзита през Украйна, която осигурява почти половината от руския износ на газ за ЕС. Тръбопроводът преминава през станция в руската област Курск, наскоро превзета от украинските сили. Освен това договорът за транзит изтича в края на годината, а Украйна няма намерение да го подновява.

"Газпром", който е подчинен на президента Владимир Путин, започна да намалява доставките на газ за Европа още преди руската атака срещу Украйна, а след инвазията постави ЕС на гладна диета. В отговор на това Европейската комисия одобри план за спешно пестене на газ, наречен REPowerEU, и определи цел за запълване на подземните газохранилища до 80% до 1 ноември и до 90% след спирането на "Северен поток" от "Газпром" през август 2022 г.

Миналата година целта беше постигната до средата на август, а в началото на ноември съоръженията за съхранение вече бяха пълни.

Тазгодишните обеми за нагнетяване са по-ниски от миналогодишните, тъй като доставките по тръбопроводи от Русия останаха приблизително непроменени, а вносът на втечнен природен газ спадна в съответствие с цените в Европа поради възстановяващото се търсене от страна на конкурентите в Азия и намаленото предлагане поради прекъсванията на доставките от САЩ.

Въпреки това целта от 90% все пак беше постигната миналата седмица. Как се справи ЕС?

На първо място, Европа продължи да намалява потреблението въпреки възстановяването на промишленото търсене, потиснато от високите цени на газа през последните 2 г. Спестяванията се дължаха на бум на зелената енергия - вятърна и слънчева - и на скок в производството на електроенергия във френските атомни електроцентрали след приключването на мащабни ремонти.

Второ, времето помогна.

От трите зими на газовата война на Русия срещу Европа последните две бяха рекордно топли, а последната беше и ветровита. В резултат на това в края на последния отоплителен сезон запълването на подземните хранилища беше рекордно високо в историята им - почти 60%. Това е един път и половина повече от средната стойност за последните пет години.

"Рекордният баланс на газа в хранилищата е резултат от успешната диверсификация на енергийните доставки, усилията на гражданите и предприятията да намалят търсенето на газ и инвестициите във възобновяема енергия - трите стълба на нашия план REPowerEU", заяви през пролетта Кадри Симсон, европейски комисар по енергетиката в бившата Европейска комисия.

Газът е сезонна стока, тъй като в Европа активно се използва газ в студено време. Цените традиционно се покачват през есента и зимата и спадат през пролетта и лятото, така че в края на отоплителния сезон ЕС нагнетява евтин газ в подземни хранилища за следващата зима.

През последния отоплителен сезон ЕС беше натрупал над 100 милиарда кубически метра газ, което покрива около една трета от зимното търсене. Тази година количеството трябва да е приблизително същото. Студеното време ще определи търсенето.

След като европейските хранилища се запълниха до краен предел, миналата година европейските търговци започнаха да търсят друго място за съхранение на газ за зимата. Те се обърнаха към Украйна, където значителни количества подземни резервоари са празни.

По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Украйна може потенциално да съхранява около 10 млрд. куб. м газ за европейските компании. Това означава да се добавят около 10% към европейските резерви.

Миналата година беше пуснат пробен балон - европейците изпомпаха около 2,5 млрд. куб. м до зимата, а в края на отоплителния сезон, по оценки на ЕС, в украинските хранилища останаха около 2 млрд. куб. м.

През април и май обаче газовата инфраструктура на Украйна беше засегната от руски удари и апетитът на европейците за риск намаля. А през август първо украинската армия си проби път към Суджа, през която минава транзитният газопровод, а след това Русия нанесе масиран удар по украински енергийни съоръжения, включително газови компресорни станции.

През тази година не се говори за увеличаване използването на украинските хранилища - по данни на МАЕ към юли темпът на нагнетяване е изостанал с 1 млрд. куб. м от миналогодишния.

За Европа ще бъде по-лесно да преживее по-нататъшната загуба на руски газ, отколкото шока от прекъсването на електрозахранването, когато Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Делът на руския газ в европейския внос през 2021 г. е 45%. През 2022 г. той е спаднал до 24%, а през миналата година - до 15%, сочат данни на ЕС.

Само част от намаляването на тези доставки в ЕС е било компенсирано от увеличените покупки на втечнен природен газ от САЩ и тръбопроводен газ от Норвегия, която замени Русия като основен източник на газ за Европа.

Европа като цяло намалява покупките си на изкопаеми горива, а не само от Русия.

По данни на Евростат миналата година вносът на природен газ в ЕС е намалял с 16% в кубични метри и наполовина в пари поради спада на цените. Петролът и петролните продукти също са били купувани по-малко - с 3% в обем и със 17% в стойност.

Възобновяемите източници и ядрената енергия изиграха своята роля. Но най-важното е, че ЕС се е научил да пести светлина, газ и топла вода.

През 2022 г. търсенето на газ е намаляло с 13,3%, а през миналата година не се е възстановило, а е спаднало с още 7,4%, посочва Евростат. Освен това и трите компонента на това търсене показват спад: домакинствата, промишлеността и енергийният сектор са изгорили по-малко газ.

Европа печели газовата война срещу Русия, но не без загуби. Основните щети са нанесени на европейската промишленост.

Хората, предприятията и енергийните компании намират по-лесно начин да пестят газ. Те се възползват от предимствата на зелената революция - все по-достъпната енергия от възобновяеми източници замества изкопаемите горива. Меките зими също помагат на хората да пестят от разходите за отопление.

Но промишлеността не може винаги да замени газа с електричество. Високите цени на суровините постепенно съсипват фабриките, които все още могат да оцелеят със запаси и субсидии за година-две, но им е трудно да живеят по-дълго в условията на високи (в сравнение с предвоенните) цени.

В резултат на това Европа губи индустриалната си база и губи още повече от конкуренцията на Китай и САЩ, където газът е евтин. Германия, индустриалният двигател на Европейския съюз, страда на първо място.

Едва през тази година светлината в края на тунела започна да блести. По данни на МАЕ през първата половина на годината търсенето на газ за битови нужди и енергия в Европа е продължило да намалява, докато търсенето в промишлеността най-накрая е започнало да се възстановява.

То е нараснало с около 10%, или 8 млрд. куб. м в сравнение със същия период на миналата година, но все още е с 10% под нивата отпреди 2021 г.

Според експертите от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет едва след 2025 г. цените ще се върнат на ниво, благоприятстващо съживяването на търсенето от страна на европейската промишленост.

Това обаче няма да е достатъчно. Защото цените на газа в други региони все още ще бъдат по-ниски. Не всички компании ще преживеят кризата, някои няма да изчакат цените да спаднат. И защото ЕС като цяло си е поставил за цел да се откаже от изкопаемите горива.

"Постоянната деиндустриализация ще лиши ЕС от милиони работни места и трилиони евро инвестиции", пишат те.

"Кризата причини значителни и трайни щети. Възстановяването на производството вероятно ще бъде по-постепенно от спада на цените. Нашият анализ показва, че в най-добрия случай това възстановяване ще бъде частично."