Двете лица на политическата лъжа

Кольо Парамов е финансов експерт и политик. Бил е главен ревизор на БНБ, депутат от БСП в 36-ото Народно събрание и съветник на премиера Бойко Борисов.

На 02.12.2013 г. пред OFFNews споделих, че службите подслушват усилено обкръжението на Георги Първанов. Тогава умишлено направих дублиращо сравнение, че ДАНС се превръща в новото Шесто управление. Макар че бях оплют и иронизиран от Румен Петков, Кеворк, Кутев и Кирил Добрев, на 17.12.2013 г. алармирах с предложение председателя на Парламента Михаил Миков: „Г-н Председател, направете парламентарна комисия по твърденията на един бивш депутат. Нямате никакъв проблем да докажете, че твърденията на ексдепутата Парамов са голословни лъжи и измислици. Но, в същото време, не забравяйте, че сте на крачка от един уникален български „Уотъргейт“, който скоро ще изригне издъно.“

Тогава коментирах и думите на вътрешния министър Цветлин Йовчев, че обвиненията в подслушване са „нелепи“. Уточних, че информацията за подслушването е само на 13 крачки от министерския кабинет – т.е. в кабинета на главния секретар на МВР.

Днес от ъгъла на времето – 20 месеца по-късно, или 600 дни „нелепите“ обвинения на Йовчев изправят пред уникална и същностна дилема българския съд.

Заради разработката „Червеи“ и некадърността на разни други „змии“ и „пепелянки“ в родните служби, обявихме пред света, че ще осъдим председателя на Софийския градски съд и един от двамата най-доверени хора на Йовчев.

Не знам защо, но никой не ми обърна внимание за този стартов и твърде некадърен нашенски „Уотъргейт“. Но той още веднъж ще докаже, че лъжата и самозабравата на тези, които са на власт, са сериозни, необратими и твърде противоречиви заради липсата на нравственост.

На 16.06.2014 г. пред „Faktor.BG” заявих, че „Орешарски и БНБ мълчат злокобно като мъртъвци“. През тази последна седмица, 09-16.06.2014 г., се подготвяше умишленият фалит на КТБ. Тогава никой не подозираше каква голяма лъжа ще излезе от схемата на ДПС, каква уникална манипулация ще се организира в България. У нас в началото на лятото на 2014 големият проблем на управляващите тогава бе Бойко Борисов. Премиерът Орешарски и попечителят Станишев ведно с компанията на ДПС не можеха и на сън да приемат факта, че теоретично Борисов би се върнал отново на премиерски пост. Сагата КТБ и нейната далечна цел бе тази – в никакъв случай второ правителство на ГЕРБ. И понеже това бе една програмирана и голяма лъжа, днес е редно факторите в ГЕРБ - тези, които подготвят решенията за оптимално управление, да внимават много, да четат много и много да се съобразяват.

На 16.07.2015 г. изразих изненадващо становище във „Frog news”, което смути доста анализатори. Тогава заявих - „Бих искал специално да се обърна към депутатите на ГЕРБ и да им кажа, че председателката на бюджетната комисия и финансовият министър вкарват в умишлено заблуждение министър-председателя Бойко Борисов за невъзможността да се търсят и намерят други кандидатури за подуправители на БНБ, освен сегашните, посочени от ДПС.“

Това според мен бе образец за подвеждане на премиера и публичното лансиране на идеята, че въпросът е предрешен. Абсурдно е тандемът Стоянова-Горанов да се налагат като краен ефект от някаква ситуация с предложения, които са анти-ГЕРБ от начало до край.

На 17.07.2015 г. сутринта по Нова ТВ повторих становището си, че шефът на бюджетната комисия и финансовият министър са се взели „прекалено насериозно“. Уточних, че двамата бивши подуправители на БНБ ще носят отговорност за фалита на КТБ и не бива да се ангажират наново на тези длъжности. Тази пародия на държавност не бива да се случва, защото ни унижава много както държава и управление.

На 22.07.2015 г. премиерът Борисов призна, че е подведен за извършена сериозна подготвителна работа по промяната конституцията и реформа на съдебната система. След срещата с Михаил Миков той уточни: „Бях подведен, че много работа се е свършила (за съдебната реформа), но явно повече сме политиканствали през тези месеци. Всичко, което ме попита г-н Миков, аз не можах да му отговоря – за бързината и качеството на съдебния процес“.

На 22.07.2015 г. г-жа Валерия Велева написа много кратко, но ясно: „Време е за оставки, г-н Премиер.“

За първи път от 2001 г. насам някой от големите български журналисти си позволява да каже нещо рязко и директно към личността на Бойко Борисов. „Това е срам, г-н Премиер. Срам е да чуваме такова тежко признание на един министър-председател пред политическия му опонент! Срам е признанието Ви, че екипът, с който работите, Ви е водил за носа!“

Тази строга констатация на Валерия Велева не е случайна. Тя е твърде искрена, честна и достойна. Но става дума и за друго. Става дума за обкръжението на премиера. Обкръжението се смята за уникално, гениално, за вечно и оригинално, но това е лъжовна теза. Това не бива да се допуска. Министър-председателят не заслужава подвеждащото отношение. И ето още един пример: преди 5-6 дни финансовият министър Горанов и кметът на Пловдив Тотев фалираха изкуствено с един подпис за 5 минути пловдивския тролеен транспорт. На втория град в България. Преди местни избори кой политик прави това? Трябва толкова много да не уважаваш този, който те предлага за градоначалник, че да измислиш такива алогични негативи точно в този момент. И всичко е в името на едната уникална лъжа.

Но да се върна пак на подуправителите на БНБ. Днес хората на ГЕРБ искат да вкарат в капан министър-председателя Борисов. Те признават, че старите подуправители, фотографирани като нови, пресни, чисти и независими, са негов избор.

Това определено не е така. Това е невъзможно да бъде така!! И ето, г-жа Менда Стоянова иска да внесе утопичното успокоение, а г-н Горанов се сеща за неговия банков лиценз с исторически привкус на благодарност.

Не, това не може да бъде одобрено! Голямата загуба на КТБ виси с пълна сила над Парламента и държавата България. КТБ е бездната за ДПС. КТБ е силата за най-голямата политическа промяна за България. КТБ е истината за България, която никой не иска да изрече. Но тя е явност, премеждие и перфектност за разкриване на грубия и вулгарен олигархичен привкус на псевдодемокрацията в България. Червени, сини и пембени и други знайни олигарси унищожиха наченките на приложимост на подготовката като интелигентност към високотехнологично и ефективно производство от българи. Те унижиха стремежа на нацията, ликвидирайки силата на дисциплината и порядъка на ежедневието в живота на българското семейство.

Те – олигарсите – се самозабравиха в своя елитарен „аз“ и подкопаха твърде сериозно самата своя идентичност. И днес, когато търсят истината за посевместната и ежедневна печалба, едва ли разбират, че утре гладният циганин или турчин ще им пресекат спокойствието. На тях - не, но на техните деца – да. Затова избликът за утопичната псевдокоректност у ДПС е внезапен и толкова силен симптом, когато се почувтсваха толкова силни в парламента. ДПС днес имат за голяма задача да съхранят паритета и интереса на плана „Доган“ за умерен конструктивизъм. Старият план за осигуряване на финансовата база е вече история с мръсен оттенък. Планът Цонев-Пеевски е обрат с неистова загуба, обрат, достоен за огромно съжаление. И за сетен път ще се сетим за историята за наследниците на Хаджи Иванчо Пенчович. И тогава и Бисеров, и Йордан Цонев, и Пеевски ще разберат на коя струна са били в голямата и спорна оркестрална композиция – ДПС. Казвам го не като противник на ДПС, а като противник на наглостта на Доган чрез ДПС да ни докара до нищото. Иначе Йордан Цонев е прав, него го интересува златната пендара, гаража, плана и таксите на „Силистар“ и всичко друго, свързано с пари. Иначе, Бисеров е същият, и другите са същите, търсят себе си като хитреци в ДПС, да спечелят, да забогатеят, да успеят да надхитрят Доган, но не би.

И понеже говорим за голямата политика, не можем да пропуснем и няколко думи за големия глад, който се шири в България. Затова БСП, онази на Станишев, отива към канала, затова СДС и милионерите им в парламента се чудят къде да съхранят онова, което не е тяхно. Наред е пак лъжата, но и тя ще е до време – докато разберат, че с наглост успешна държава не се прави. Днес Радан Кънев все повече залага на риториката в условно наклонение. Не минават ден и два той поучително, като Мао Дзедун, без да е комунист, заставя Борисов към постоянната загриженост.

И някои се питат – Защо е този хъс? Постоянно да се лъже и на никой да не му е ясно какво се цели с тази демагогия. Ясно е едно, че Реформаторите все повече „увисват“ като политическа проекция и търсят постоянно пиар-ефекти. Ясно е, че БСП не са в кондиция на силното ляво, за да проумеят, че съдебната система е техния фалш за последните 25 години. Ясно е и другото, че не може днешната ситуация за съдебната власт да се представя като една бутафория на латино-олигархичната прослойка в България. Това е една голяма лъжа, от която трябва да излезем всички заедно.